Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Напоследък срещите на високо ниво зачестиха, което е явен признак за повишено геополитическо напрежение в целия свят. САЩ затягат примката около Северна Корея, но има риск да я притегнат много. Притиснатият в ъгъла е склонен да направи и невъзможното, за да си отстои позициите. Войната в Близкия изток сякаш е към своя край и примирието в Сирия вече се подготвя, но Саудитска Арабия продължава да мъти водата. Политическата криза в Германия набира скорост и вече придобива ураганен характер. Брексит също не върви по ноти, но все пак може и да го бъде, но за Тереза Мей не може да се каже същото.
Икономическите показатели на САЩ са повече от добри и вдъхват сериозни очаквания за скорошно вдигане на основната лихва с нови 25 базисни точки – до 1.25% на годишна база, при това още в средата на следващия месец. Да, ускоряването на инфлационните процеси не е достатъчно надеждно и през последните шест месеца едва достига 1.9%, но пазарите вече са изтъргували това увеличение и ако то не се случи, ще има множество самонаранили си дилъри.
Геополитическата обстановка е отявлено песимистична, но за сметка на това икономическата картина става все по-оптимистична. Инвеститорите продадоха сигурните вложения в щатски ДЦК и развързаха кесиите си в търсене на по-рискови, но и по доходоносни инвестиционни ниши. Нефтът поскъпна с 5.5% и достигна рекордната за последните 2.5 години цена от 58 щ. долара за барел. Щатските десетгодишни държавни облигации поевтиняха с 60 цента. Германските обаче затънаха в политическото тресавище и в търсене на посока запазиха нивата си отпреди седмица. Щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average отскочи с над 200 пункта в началото на седмицата и успя да отбележи нов собствен световен рекорд от над 23 600 пункта. Немският му аналог DAX обаче лениво се покачи със 100 пункта до 13 150 пункта, но е за отбелязване фактът, че преди две седмици беше достигнал 13 500 пункта.
В дебрите на това разнопосочно движение на цени българските еврооблигационни емисии се търсеха и цените им се повишиха, след като седмица по-рано и те бяха в ролята на търсещи посока. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. поскъпна с 60 евро цента, като доходността й, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с 4 базисни точки и достигна ново рекордно ниско ниво от 2.26% на годишна база. Доходността на емисиите ни с падежи 2028-а, 2027-а и 2024 г. потъна също с точно 4 базисни точки до нови рекордно ниска нива от съответно 1.51, 1.23 и 0.66% на годишна база. Възвръщаемостта на двете ни емисии с падежи 2023-а и 2022 г. се запази на нивата отпреди седмица 0.23 и 0.01% на годишна база именно защото са краткосрочни и на фона на очакваното повишаване на лихвите някак си не върви тяхната доходност да се понижи.
Искам да отбележа, че в резултат на активните покупки на еврооблигационните ни емисии доходността им се понижава. Докато тази на немските държавни облигации вече една година гравитира около сегашната им ниво. Това е и основната причина разликата в доходността им да се стопява. Между десетгодишните книжа тя вече е 85 базисни точки срещу цели 210 точки, колкото беше преди една година.
Балансовата стойност на банковата ни система се изравни с тази на брутния вътрешен продукт от 95 млрд. лв., т.е. 100%, докато в развитите икономики тя достига 300 ппроцента. По-важното в момента и характерно за нашите банки е, че свободната им ликвидност, държана както при БНБ, така и при чуждестранни банки, е 14 млрд. лева. Това означава, че за почти 15% от активите си банките ни не само че не получават никакви приходи под формата на лихва, но и биват санкционирани за това. Те са принудени да плащат 0.6% годишна лихва на БНБ и 0.4% на чуждестранните банки за "удоволствието и честта" да държат парите си при тях. Именно тези авоари тежат на доходността на книжата ни.
