Лошото състояние на общинските бюджети и отказът на централната власт да въведе фискална децентрализация принуждават общините масово да вдигат данъци. Това са част от изводите на тазгодишното издание "Регионални профили: Показатели за развитие", подготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Изчисленията на института сочат, че случаите на регистрирано увеличение през 2017-а са били 62, а намаленията – едва осем.
"Общо за периода 2013-2017 г. сме регистрирали 210 увеличения и 50 намаления на четири основни данъка – данъка върху недвижимите имоти на юридическите лица, данъка върху превозните средства, данъка при прехвърляне на собственост и патентния данък при търговия на дребно", пише в годишния доклад на ИПИ.
Традиционно данъчната тежест е по-висока в областите с относително силна икономика – София, Варна и Бургас, а е ниска в слаборазвитите области като Видин, Враца, Монтана, Перник и Силистра. Оказва се обаче, че това правило има твърде много изключения. Относително силно развити области като Стара Загора и Габрово например се характеризират с ниски местни данъци и такси, докато изоставащи в своето икономическо развитие области като Кърджали и Разград имат относително високо данъчно бреме. Причината за тези "аномалии", според икономистите, се корени в липсата на връзка между местните данъци и такси, от една страна, и решението за започване на бизнес или преместване в конкретна община, от друга. Незначителната роля на местните данъци и такси не е изненада, тъй като плащанията заемат относително малка част в общата данъчна тежест както върху бизнеса, така и върху гражданите.
Според икономиста Петър Ганев очакванията за инвестиции и подобрения не могат да бъдат посрещнати от общинските власти, защото нямат нужните за целта средства. Дори столицата трудно намира пари за собствената си инвестиционна програма, отчита ИПИ. Към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване и седем от тях вече получиха безлихвени заеми от Министерството на финансите – на обща стойност от 20 млн. лева.
Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да "погасят пожари" в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините, твърдят икономистите.
"Парите се използват за покриване на насрещни задължения, а не за дългосрочно подобряване на местните финанси", добави Ганев.
Това, което експертите от ИПИ отдавна предлагат, е финансова децентрализация – държавата да преотстъпи на общините една пета от постъпленията от данъка върху доходите. Пренасочването може да се прави по ЕГН на данъкоплатеца. По този начин парите ще отиват там, където е регистрирано лицето.
Така през 2018-а общините могат да получат ресурс от 634 млн. лв., което е двойно над собствените им данъчни постъпления. Подобна реформа би подобрила състоянието на общинските финанси, тъй като създава възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи, твърдят експертите.
