Постъпленията в бюджета от хазартни игри набъбнаха с една четвърт само за първите девет месеца на годината. Това отчете председателят на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) Ангел Ирибозов по време на откриването на десетото юбилейно издание на Балканското изложение на развлекателната и игрална индустрия. Само за първите девет месеца на 2017 г. са внесени 144 млн. лева. За цялата 2016-а увеличението на годишна база било с 30 на сто, или общо са били внесени 177 млн. лева.
В края на септември държавните приходи от такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, са възлизали на 96 млн. лева. Близо 20% от тази сума е от такси, платени от онлайн операторите. За сравнение, до края на септември 2016 г. делът на таксите от онлайн оператори е бил 11%, което ясно показва, че има ръст при онлайн залаганията. Увеличението на данъчните постъпления се дължи и на въвеждането на двукомпонентната такса за онлайн хазарт.
Напомняме, че ключови промени в Закона за хазарта бяха приети в края на 2013-а. Една от основните им цели беше големите онлайн оператори, които действат в България чрез външни сайтове, но плащат данъци в страната, в която са лицензирани, да започнат да плащат налозите у нас. Преди това данъчната тежест за онлайн казината и за тези в традиционните обекти за игра не беше диференцирана. При предишния режим залозите и в двата случая се облагаха с 15% върху стойността на направените залози за всяка игра. За хазартните игри, за които се събират такси и комисиони за участие – данък в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.
Сега таксите зависят от това, дали хазартната игра е виртуална, или се разиграва в истинска игрална зала.
При онлайн залозите налогът се дели на два компонента. Единият е сумата от 100 хил. лв., която се плаща еднократно при получаване на лиценз за организатор на хазартни игри. Вторият е ежемесечната такса в размер на 20% върху нетните приходи – става въпрос за разликата между направените залози и изплатените печалби. Тези такси се събират от Държавната агенция по хазарта.
За организаторите на традиционни хазартни игри облагането се различава. Те са задължени на всеки три месеца да заплащат данъци на база на броя на игралните съоръжения в игралната зала. За игрален автомат например таксата е 500 лв., за рулетка или маса за игри на карти налогът е 22 хил. лева. Данъците от този вид хазарт се внасят в Националната агенция за приходите.
Освен данъци компаниите от бранша правят и ежегодни вноски по чл.10а от Закона за хазарта – за социалноотговорно поведение в игралната индустрия. През 2016 г. по това перо е събрана сума от 2.2 млн. лв., а само за първите 9 месеца на 2017 г. – 2.4 млн. лева.
Според данните на асоциацията има леко увеличение на броя на лицензираните игрални обекти. В края на септември 2017 г. са действали 26 казина и 847 игрални зали. Има ръст и на инсталираните игрални съоръжения. Данните показват, че те са с 10% повече на годишна база.
Оказва се, че у нас броят на игралните автомати е сравнително малък в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. В Италия на 151 души се пада един автомат, в Португалия има една ротативка на 200 души, а в Германия – един на 390 души. У нас съотношението игрален автомат към брой хора е около 1 към 360.
Регистрираните онлайн организатори остават без промяна, лицензираните онлайн сайтове се увеличават с един, като към 30 септември 2017 г. има 11 организатора и 12 сайта, отчитат още от БТАПОИИ.
В страната ни има само една бинго зала, но в 18 игрални зали има инсталирани електронни бинго съоръжения с общо 730 игрални места. Това според организацията показва, че пазарът на електронните бинго съоръжения се запазва постоянен.
От бранша подчертават, че все повече нараства ролята на игралния туризъм и считат, че е удачно да има комплексна държавна стратегия за включване на хазартните услуги в комплекса от развлекателни услуги, предлагани в туристическите пакети.
Друга тенденция в игралната индустрия е все по-бързо навлизащата роля на технологиите. От 2016 г. британският регулатор позволява разплащания с криптовалути в онлайн хазарта. Все повече в игралната индустрия навлиза и виртуалната реалност, засилва се и ролята на социалните мрежи, позволявайки нов вид залагания – "социални игри".
