Шефът на Националното бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства (НБКСРС) Бойко Рашков здраво опъна нервите на прокуратурата, МВР, ДАНС и управляващите с доклада си за дейността на бюрото през 2016 година. Сякаш предчувствайки неприятната истина в отчета, депутатите от ГЕРБ дадоха мило и драго, за да откажат Рашков да говори, но председателстващият заседанието в парламента Явор Нотев доказа, че е изключителен юрист и не допусна провал на изслушването.
Бюрото не може да гарантира на гражданите точен отговор слухтят ли около тях незаконно – това беше квинтесенцията на доклада на Бойко Рашков. Той разкри, че службите заблуждавали бюрото с отговорите, които били задължени да пращат. Според Рашков осем от десет случая били лъжливи, а на всичко отгоре бюрото не получавало никакво съдействие от Главна прокуратура, която си правела оглушки по сигналите на НБКСРС. Нека Цацаров поне да разпореди на подчинените си да ни отговорят, обърна се Рашков към главния прокурор. Той разкри, че в бюрото има данни за случаи граждани да са уведомени, че са подслушвани неправомерно и те са завели дела. По тези случаи обаче няма реакция на прокуратурата, обяви Рашков. Висшият съдебен съвет също си правел оглушки по сигнали на бюрото за безобразни съдебни актове. Те са били изпращани и до ВСС, но липсва каквато и да е обратна информация какво е свършил съветът.
Дали мълчанието на прокуратурата се дължи на факта, че държавното обвинение е на второ място сред инициаторите на процедури по прилагане на спецсредства, не е ясно. От статистиката на бюрото стана ясно, че прокуратурата е инициирала 33.39 на сто от процедурите, ДАНС – 10.08%, а, както винаги, начело на класацията за подслушване е МВР с цели 56.2 на сто.
Оказва се, че ДАНС е сравнително скромна в исканията си за подслушване – едва 10.08 на сто от процедурите. Агенцията обаче е подминавала НБКСРС като малка гара, когато бюрото е искало да се запознае с материали. Рашков изтъкна, че в три случая ДАНС е отказвала достъп до материалите си. Рашков многозначително коментира, че един от случаите се отнася до много известен човек, който в момента не бил в парламентарната зала. "Но друг човек е в залата. Няма съмнение, че възпирането на бюрото да се запознае с материалите, на които се основава искането, е свързано точно с този човек", хвърли бомба председателят на бюрото, без обаче да уточни за кого всъщност става дума.
Очевидно в дейностите на бюрото и ДАНС има разминавания. Те обаче бяха лаконично обяснени от председателя на агенцията Димитър Георгиев. Той призна, че агенцията и бюрото имат различни гледни точки по случаи, свързани с прилагането на Закона за СРС, но са изготвили писма до Рашков с молба случаите да се разгледат на заседание на Комисията по контрол на спецсредствата. Георгиев бе категоричен, че ДАНС не подслушва журналисти, а в десет случая агенцията е искала разрешения за прилагане на СРС-та по подозрение за терористична дейност.
Агент №1 успокои депутатите, че нямало масова практика за подслушване на политици и магистрати. А вътрешният министър Валентин Радев, който също присъстваше на изслушването, обяви, че МВР не е използвало нерегламентирано специални разузнавателни средства. "Ние искаме СРС само за тежки умишлени престъпления. Не делим хората на политици, журналисти, или други", подчерта Радев.
Главният прокурор Сотир Цацаров също категорично отрече, че е масова практика за подслушване на политици, магистрати и журналисти. "Няма масово подслушване на политици, магистрати и журналисти. Не чух отговор на два въпроса. Подслушване на журналисти? Не. Масово подслушване на политици, магистрати, журналисти? Не. Това, че се намираме в условията на открито заседание, съвсем не е оправдание да кажем, че такова може да има", коментира Цацаров.
Въпреки успокоителните мантри на шефовете на ДАНС, МВР и Цацаров отчетът на Рашков разкри, че в сравнение с 2015 г. издадените разрешения за прилагане на специални средства по отношение на лица и обекти са с 21.09 на сто повече. През 2016 г. са започнали процедури за прилагане на СРС-та спрямо 2749 лица, а през 2015 г. те са с около 100 по-малко.
Шефът на НБКСРС обаче коментира, че в сравнение с предишни години, когато бюрото още не е съществувало, процедурите за тайното наблюдение в страната вече са различни. "По друг начин в момента стоят процедурите за тайното наблюдение на хората в страната, а не както при създаването на бюрото. Тогава откровено мога да кажа, че е царял абсолютен хаос", обобщи Рашков. Според него с появата на бюрото дейността на онези, които имат "склонност и тоталитарни нагласи да наблюдават за щяло и нещяло", вече е ограничена, макар и не на 100 процента. Рашков обясни редуцирането и стабилизирането на броя на процедурите с дейността на бюрото, както и с това, че през 2007-2008 г. България бе осъдена от Европейския съд за прекомерно използване на спецсредства за контрол на гражданите на страната.
"Има леко завишение на броя на лицата, спрямо които са предприети през 2016 г. различни оперативни способи, съставляващи елементи на СРС. Засега увеличението не е в мащаб, който да буди притеснение", изтъкна Рашков.Той подчерта, че прилагането на СРС-та е необходим способ, "необходимо зло в противодействието на престъпността". "Ако забелязваме увеличение на броя на процедурите, си го обясняваме с оперативната обстановка не само в страната, а и извън нея. Това не трябва да ни притеснява", допълни Рашков.
По-високият брой на разрешенията за употреба на СРС-та в сравнение с 2015 г., според Рашков, се дължи на обстоятелството, че България се превръща в държава, съвкупност от организирани престъпни групи. Другото обяснение е, че след съответните законодателни промени се е увеличила компетентността на Специализирания наказателен съд (СНС), който е надхвърлил смисъла на Спецсъд и се е превърнал в основен съд. Заради огромния брой дела СНС вече наподобява и дори задминава Софийски градски съд (СГС), констатира бюрото. В същото време Спецсъдът допуска и същите грешки, каквито СГС правеше по отношение на разрешенията за подслушване.
Увеличението на исканията за прилагане на СРС затлачват дейността на Спецсъда – е установило бюрото по време на проверките си. "Занимават съдиите с искания, които не отговарят на законовите реквизити, някои още не са научили какви искания да изготвят, така се хаби време и се занимава съдията, защото един отказ на съдия е от две до пет страници. Защото след случая "Янева" пишат всичко подробно", заяви Рашков.
Парадоксално е обаче, че исканията за употреба на спецсредства в случаи на съмнение за корупция се броят на пръсти. Тези искания са толкова малко, че според Рашков създаването на един нов орган за противодействие на корупцията е безсмислен. "Не мога да си обясня искането за създаване на орган за борба с корупцията. Какво им пречи и сега да разкриват чрез СРС-та корупция", зачуди се Рашков. Той обаче прехвърли отговорността върху депутатите, които имат право да решат дали има, или няма нужда от подобна структура.
В крайна сметка народните представители приеха доклада на бюрото за извършеното през 2016 г. със 182 гласа "за", един "против" и три "въздържал се". Главният прокурор Сотир Цацаров, който беше поканен на заседанието по желание на депутатите, обаче видя в него политическа окраска. "За наше съжаление поне 80% от това, което се чу в залата, имаше политическа окраска. Това, което трябваше да има юридическа окраска, при цялото ми уважение към колегите, бе лишено от доста юридическа окраска", коментира той.
Според Цацаров докладът обрисувал "апокалиптична картина на масови нарушения, в която институциите, общо взето, мълчат, а Националното бюро се оказва единствената институция, което познава закона, спазва го и се бори срещу нашите безобразия". Моите уважения, но това не е така, рече Цацаров. "Нямах намерение или желание да се изказвам не защото нямам какво да кажа, а защото ние имаме само статут на гости. Поисках думата след изказването на председателя на Националното бюро за контрол на СРС-та. Не мога да не отговоря на някои неща, за които бяха изнесени факти – дълбоко неверни, за съжаление", заяви главният прокурор, който отхвърли и упреците за мълчание на прокуратурата по сигнали на бюрото.
И така в поредицата от упреци и категорични отрицания за подслушване на политици, магистрати и журналисти фактът, че всъщност има увеличение на исканията за СРС-та полека-лека се разми. А той би трябвало да разцепи с гръм и трясък тишината около свършеното от службите и прокуратурата в битката с организираната и тежка престъпност.
Факти от доклада
През 2016 г. петима граждани са били уведомени, че спрямо тях са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства, като четирима от тях са магистрати. Това сочи приетият от парламента доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г., представен и приет в Народното събрание в сряда (6 декември).
През 2016 г. са образувани 88 преписки за проверки на правомерността на прилагане на СРС. От тях 81 са по сигнали на граждани, между които пет депутати от 43-ото НС, 13 магистрати и девет адвокати. Според НБКСРС трябва да се определи компетентния съд, разрешаващ прилагането на СРС в случай на организирана група с участие на магистрат.
Най-много разрешения – 67.74% от общия брой, са издадени от Специализирания наказателен съд, Окръжен съд-Пловдив и окръжните съдилища в Стара Загора и Благоевград. През 2016 г. СРС са приложени за 685 лица, които по закона се разглеждат като неотложни случаи, и прилагането на спецсредствата започва веднага след получаване на разрешението от съдия.
