Европейската комисия представи на 6 декември своята визия за реформи в еврозоната и за задълбочаване на европейския Икономически и паричен съюз, въпреки че към този момент не разполага с подкрепата на част от държавите членки. Основната разделителна линия е по отношение на създаването на Европейски паричен фонд (подобен на МВФ), издигането на европейски финансов министър, който да съвместява длъжностите на заместник-председател на комисията и председател на Еврогрупата, както и за бюджета на еврозоната и този на ЕС.
Според идеите на Жан-Клод Юнкер и компания Европейският паричен фонд ще замести Европейския механизъм за стабилност, чиито финансови и институционални структури ще бъдат запазени като цяло. Освен това той ще продължи да подпомага държавите от еврозоната, изпаднали в затруднено финансово положение.
В подкрепа на своето предложение от Еврокомисията посочиха, че фондът ще осигури общ предпазен механизъм и ще действа като кредитор от последна инстанция с цел улесняване на организираното преструктуриране на неплатежоспособните банки. С течение на времето той можело също така да разработи нови финансови инструменти, например в подкрепа на евентуална функция за стабилизация.
Амбициите са тези намерения да бъдат одобрени до средата на 2019 година. Само че това може и да не се случи, тъй като някои страни изпитват притеснения заради идеите на Брюксел за директен контрол над новата мощна институция.
Юнкер и поддържащите го искат и изготвянето на специален механизъм за сближаване на членките на общността и присъединяване към еврото на тези, които все още не са предприели този ход. Тези мерки обаче вероятно ще бъдат обект на сериозен дебат при обсъждането на многогодишната финансова рамка на съюза след 2020-а.
Както бе отбелязано, друг спорен момент е бюджетът на ЕС и средствата за еврозоната. В този случай Европейската комисия почти сигурно няма да получи подкрепа от Франция, тъй като президентът Еманюел Макрон настоява валутният съюз да разполага със собствен бюджет, докато Жан-Клод Юнкер предлага парите за него да са част от общата финансова рамка на алианса.
Липсата на консенсус се забелязва и по предложението за бъдещия европейски финансов министър, който едновременно да е заместник-председател на Еврокомисията и председател на Еврогрупата. Хората на Юнкер изтъкват, че тази нова длъжност ще засили съгласуваността, ефикасността, прозрачността и демократичната отчетност при създаването на икономическите политики в ЕС и в еврозоната, при пълно зачитане на националните правомощия. Техните нагласи са решение по този въпрос да се вземе до средата на 2019-а, за да може постът да бъде обособен при формирането на следващата комисия. Но някои финансови министри от групата не са съгласи да отстъпят правото си да избират председателя.
От всичко казано излиза, че представителите на "елитния клуб" на Европейския съюз са силно разделени по повечето основни предложения. Според някои анализатори причината за липсата на категорична позиция по реформите е политическата несигурност в Германия. Очевидно никой не бърза да предприема стъпки без "благословията" на Берлин, където канцлерът Ангела Меркел изпитва сериозни трудности със съставянето на своето четвърто правителство. Към подобни мисли насочва и изказването на временния финансов министър на федералната република Петер Алтмайер. По неговите думи страната ще има управление преди да се постигне консенсус за реформите.
Очакванията са първите по-категорични позиции по темата да се изкажат след срещата на върха на държавите от валутния съюз на 15 декември. Разбира се, ако идеите на Юнкер не бъдат засенчени от драмата около "Брексит". А колкото до първите реални стъпки към реформиране, те може би ще бъдат направени след заседанието на евролидерите, планирано за юни следващата година.
