Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Имали ли сте странното чувство, че наближава нещо лошо, но не можете да го идентифицирате. Нито имате понятие какво е, нито откъде идва, а най-малко знаете колко е лошо. Точно такова е в момента усещането и сред пазарните участници.
"Всяка круша си има опашка", твърди стара и българска поговорка. Северна Корея периодично изстрелва по някоя ракета, за да вдигне мизата. Япония ще увеличи бюджетните разходи за отбрана. Финансите на Китай не са в завидно състояние. Кредитната експанзия расте необуздано, надувайки може би поредния огромен балон. Близкоизточните конфликти, вместо да се уталожват и намаляват, се задълбочават и увеличават. Немалък принос за което има и американският президент Тръмп. Той реши да премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим, т.е. Израел си има нова столица. Това решение подейства, като да бръкнеш с гола ръка в кошер. На този фон поредната бюджетна драма в САЩ, произтичаща от неимоверно големия бюджетен дефицит и повтаряща се почти в края на всяка година, беше подмината тихомълком.
Факт е обаче, че цената на жълтото злато се понижи с 30 долара, а на черното злато – петрола, олекна с близо 2 долара. Като цяло цените на металите и особено на цветните се понижиха от порядъка на 2-3% в рамките на последната една седмица, повличайки със себе си и цените на корпоративните книжа. Щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average се сви с 300 пункта. Със същата стъпка се хлъзна надолу и немският му аналог – DAX.
Световноизвестната рейтингова агенция Standard & Poor’s повиши кредитната си оценка за страната ни от ВВ+ на ВВВ- и така от "неинвестиционен" рейтингът ни вече е "инвестиционен". С една стъпка нагоре беше повишена оценката ни и от другата водеща агенция Fitch. Тази новина, както и казаното по-горе, дават обяснение за поголовното и рязко поскъпване на българските еврооблигационни емисии. В резултат на което доходността им потъна до нови рекордни и недостигани досега низини. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., поскъпна с 40 евроцента, а доходността й се понижи с 2 базисни точки до абсолютното дъно от 2.23% на годишна база. Със същата стъпка поскъпна и емисията ни с падеж 2028 г., както и тази с краен срок 2027-а. Възвръщаемостта на инвестицията в тях се понижи с 4 базисни точки до недостиганото до момента дъно съответно от по 1.46 и 1.19% годишно. Сделките със следващите две емисии – с падежи 2024 и 2023 г., вече се случваха при цени, по-високи с 25 евроцента, а доходността им достигна немислимо ниската доскоро доходност – от по 0.61 и 0.18% на годишна база. Само с 10 евроцента поскъпнаха най-краткосрочните ни книжа – с падеж 2022 г., като доходността им вече стабилно стои на отрицателна територия и е минус 0.04% на годишна база.
Не е изненада, че Министерството на финансите успешно пусна в обращение ДЦК с 80 млн. лв. номинална стойност и с падеж след 7.5 години. Достигнатата средна цена е с 0.42 лв. по-висока спрямо тази на проведения преди два месеца търг, а доходността се понижи със 6 базисни точки до 0.36% годишно. Това беше последният за тази година търг за първично предлагане на държавен дълг. В обращение в момента от еврооблигационните ни емисии са общо 6.6 млрд. евро. От тях банковата ни общност притежава 3.4 млрд. евро, т.е. повече от половината.
На вторичния пазар банките имат възможността да търгуват с 6.7 млрд. лв. номинална стойност, които почти изцяло са в тяхно притежание. В резултат на предостатъчната и излишна ликвидност в банковата ни система цената на книжата продължава да се повишава, а доходността им респективно да се понижава. Доходността на книжата ни по цялата крива вече е под 1% на годишна база. Облигационните ни емисии с падеж след десет години се търгуват при кръгло 1% годишна доходност, седемгодишните – при 0.35% доходност, петгодишните – при минус 0.1%, и тригодишните – при минус 0.2% на годишна база.
Свръхликвидността на банковата ни система нарасна с 1.6 млрд. лв. за последната една година, достигайки вече 14 милиарда. Тази сума тежи със страшна сила върху доходността на българските дългови книжа. Достигнатата доходност на първия проведен за годината аукцион за десетгодишни книжа беше 1.76% на годишна база, докато в момента те се договарят при 1.16 на сто. Доходността на четиригодишните ни книжа пък потъна от плюс 0.18% в началото на годината до минус 0.18% в момента.
