Православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител. Празникът е известен повече като Ивановден.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души. По старому е празнуван на 20 януари. Имен ден празнуват: Иван, Иво, Йоан,Йоана,Йоанна,Иванка, Ивана, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жан, Жана, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивелин, Ивелина, Ивайло, Жанет, Ина, Инка, Ива, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо.
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
