Търновецът Младен Милков и двете му деца няма да получат и лев от държавата като обезщетение за това, че чрез своите органи тя е допуснала Анелия Милкова – тяхната съпруга и майка, да умре в затвора. На 3 януари 2018 г. състав на Върховния административен съд сложи окончателно край на делото, с което Милкови поискаха 600 000 лв. обезщетение за загубата си. А мотивът на съда да отхвърли иска им не е в това, че държавата не е виновна. А че е изтекла петгодишната погасителна давност – периодът, в който е трябвало да бъде заведен искът на Милкови.
В същото време самият Младен Милков е подсъдим за участие в организирана престъпна група за източване на ДДС в особено големи размери. И вече тече осмата година, в която чака да разбере дали е виновен, или невинен – делото срещу него и останалите участници в групата е все още на първа съдебна инстанция пред Специализирания наказателен съд.
Всъщност Младен Милков е "главен герой" в една от поредицата "знакови операции" срещу престъпността от времето на Цветан Цветанов, за която от ден на ден става все по-вероятно да се превърне в поредната, приключила с фиаско или с поредното осъдително решение срещу държавата от съда в Страсбург.
Историята на Милков започва в началото на февруари 2010 г., когато МВР извършва поредните зрелищни арести – този път във Велико Търново. Тогава бизнесменът е 46-годишен и е изведен от полицаи с качулки от апартамента си и закаран в мелницата. Там го посреща цяла тумба следователи, дознатели, полицаи и прокурори. Суматоха има и пред местното поделение на НАП, където започват един по един да привикват за разпит данъчни служители. Около обяд от предприятието започват да изнасят чували с документи и папки. Медиите гърмят, защото Милков не е случаен човек в Търново – по онова време той е крупен арендатор, зърнопроизводител и търговец, държи и мелницата в града.
Тогава десет души са задържани и обвинени в източване на ДДС в особено големи размери. Сред тях са Милков, съпругата му Анелия и данъчни служители от Търново.
На 26 февруари 2010 г. обаче 42-годишната Анелия е намерена мъртва в килията си – твърди се, че се е обесила с бельото си. Семейството категорично отказва да приеме тази версия. Особено след като се разбира, че вечерта преди смъртта й в килията й е била настанена друга арестантка, която обаче впоследствие изчезва сякаш вдън земя – никой не успява да я открие. Всички опити да бъде намерена и разпитана, защото на практика тя последна е била в килията при мъртвата Анелия, удрят на камък. А разследването по случая не води доникъде и накрая просто е прекратено.
Малко след трагедията един по един всички задържани за ДДС-аферата излизат от ареста – съдът ги пуска под гаранция. Следват три години, в които за "недосегаемите" не се чува нищо.
Междувременно обаче от цъфтящия навремето бизнес на Милков вече няма и следа. Още през 2010 г. върху фирмите му е наложен запор от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Стига се дотам, че през 2017 г. Милков сам поискал обявяване в несъстоятелност на мелницата си във Велико Търново, за да я спаси от банките кредиторки и разпродажбите на търг за жълти стотинки.
А сякаш за да стане историята още по-миризлива, иззетите като веществено доказателство 200 000 лв. от фирмената каса на Милков мистериозно изчезват от банковия трезор, нает от прокуратурата. Но виновни за тази кражба от трезора и до ден днешен няма. Единственият положителен факт е, че прокуратурата успя да осъди банката да възстанови откраднатите пачки.
Едва през 2013 г. прокуратурата най-сетне внася делото в съда – подсъдими са срещу баща му, двама служители в семейните фирми и шестима данъчни в съда. Обвинителният акт е грандиозен: наброява 650 страници, а делото е събрано в 1000 тома, обобщили събраните доказателства и разпитите на над 2000 свидетели. Само че спецсъдът тихо и безславно върна делото обратно в прокуратурата с констатации, че в хода на разследването са допуснати множество нарушения на правото на защита на обвиняемите и те трябва да бъдат поправени.
След това въпросните 1000 тома сякаш отново потънаха вдън земя. За тях се заговори чак през 2017 година. Последното известно заседание на съда по делото срещу групата е от септември миналата година. Междувременно част от обвиненията вече са погасени по давност.
Какъв ще е изходът от делото е все още неизвестно. Едва ли някой ще се учуди, ако накрая и тази поредна шумна дунанма приключи с… оправдателни присъди. Но дори и да бъде признат за виновен, Милков, а и съпроцесниците му вече имат всички основания да осъдят държавата – най-малкото заради безобразно дългия процес, който са били принудени да търпят. Впрочем твърди се, че Милков вече е сезирал съда в Страсбург.
Историята обаче е твърде показателна за състоянието на правоохранителните органи, за начина, по който се "бори" престъпността у нас и за степента на безнаказаност, в която бездействат институциите. Но няма да я видите в материалите за фамозното ни европредседателство – просто защото в този случай няма нищо, ама нищичко, с което да се хвалим…
