Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Финансовите пазари полудяха през последната седмица, след като инвеститорите бяха буквално "бомбардирани" с по-добри от очакваните данни за състоянието на световната икономика. Ефектът подсилиха и оповестените отлични финансови показатели на водещите компании. Повишените очаквания за по-добра 2018 г. подкрепиха увеличението на цените на суровините и особено на цветните метали и петрола, чиято цена отскочи с 2 долара и за момент достигна 65 долара за барел. Оживлението се отрази и на фондовите пазари. Водещият щатски борсов индекс Down Jones Industrial Average се изстреля до 26 000 пункта, което е със 700 пункта повече от предишната седмица. Преориентацията на пазарите към по-рискови активи понижи цената на долара. Той поевтиня с 2 цента спрямо еврото.
Отделни членове на управителния съвет на ЕЦБ вече заявиха, че биха подкрепили приключване на количествените улеснения за банковата система в еврозоната през септември, ако икономиките на страните от еврозоната продължават да се представят подобаващо. Очакванията сред пазарните участници прилагането на стимулите от ЕЦБ да бъде прекратено по-ранно от очакваното – в началото на 2019 г. банка доведоха до мощна разпродажба на деноминираните в евро държавни ценни книжа в края на предишната седмица. Немските десетгодишни държавни облигационни емисии загубиха 1 евро от стойността си и повишиха доходността си с 10 базисни пункта.
В унисон със случващото се и цената на българските еврооблигационни емисии се понижи. Котировките на най-дългосрочните ни книжа с падеж през 2035 г. се свлякоха с 60 евро цента, а доходността се увеличи с 6 базисни пункта – до 2.27% на годишна база. Едни от най-търгуваните ни облигации, тези с падежи 2028-а и 2027 г. олекнаха с по 80 евроцента. Доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се покачи с 8 базисни точки до съответно 1.48 и 1.2% на годишна база. Книжата с падежи 2024-а и 2023 г. вече се търгуват със съответно 60 и 40 евроцента по-евтино спрямо седмица по-рано, а възвръщаемостта им се повиши с 10 и със 7 базисни пункта – до 0.7 и 0.35 % годишно. Най-краткосрочната ни еврооблигационна книга с падеж 2022 г. вече може да се купи срещу 30 евроцента по-малко и възвръщаемостта на инвестицията вече ще е положителна и ще е 0.08% годишно, след като допреди седмица тя носеше точно 0%, а две седмици по-рано минус 0.05 процента.
Придобитите на вътрешния вторичен пазар на ДЦК книжа със срочност десет години ще носят 1% положителен финансов резултат, а тези с падеж след 7 години – 0.4 процента. Тригодишните книжа обаче все още се търгуват при минус 0.08 процента. Огромната по обем свободна ликвидност от близо 13 млрд. лв. тежи на доходността на вътрешните ни емисии. Неслучайно доходността на еврооблигацията с падеж 2027 г. е 1.2%, а на левовата е 1 процент.
Министерството на финансите умело се възползва от създалата се конюнктура на свръхликвидност в банковата система и дефицит на държавни ценни книжа и предприе смелата и навременна стъпка да емитира държавна облигационна емисия със срочност от 25 години на вътрешния пазар на ДЦК. За първи път в най-новата ни история ще се емитира толкова дългосрочен дълг. Аукционът за реализацията на 100 млн. лв. номинална стойност ще се проведе на 22 януари. Книжата ще носят фиксирана лихвена доходност от 2% на годишна база, като натрупаните лихви ще се изплащат два пъти годишно. Доходността на аналогични по срочност емисии на Италия, с която сме на едно и също стъпало по присъден кредитен рейтинг от Fitch Moody’s, е 3.08% на годишна база. Трябва да се спомене и фактът, че италианските емисии са с обеми от порядъка на 15-25 млрд. евро.
