Необслужваните кредити ще бъдат едно от най-големите изпитания и за целия Европейски съюз, и за България като част от него. Справянето с този проблем е сред приоритетите на Европейската комисия за 2018-а, а вероятно и за 2019-а. Преодоляването му е и сред основните финансови теми на Българското председателство и по нея Европейската комисия и Европейските надзорни органи постоянно произвеждат новини, публикуват доклади, разработват насоки, препоръки и директиви, променят регламенти.
На 21 януари се появи първият доклад на ЕК за напредъка на държавите от ЕС в борбата им за намаляване на размера на лошите кредити. На 23 януари пак тази тема бе една от точките на проведеното в Брюксел заседание на съвета на финансовите и икономическите министри на държавите от ЕС, което бе председателствано от финансовия министър на България Владислав Горанов. Каквото и да си говорим, цялата 2018-а ще мине под знака на този проблем. Защото той наистина е от ключово значение за постигането на дългосрочна стабилност в икономиката и финансите на ЕС. Събитията от 2017-а показаха, че лошите кредити могат да поставят под заплаха финансовата устойчивост на държави като Португалия, Испания и Италия. За Гърция въобще не говорим. Там този проблем е перманентен.
За
мащабите на заплахата
може да се съди от последния доклад на Европейската комисия, посветен също на тази тема. От него става ясно, че макар и да е намалял за година, общият обем на необслужваните кредити към средата на 2017-а остава внушителен – 950 млрд. евро. Само за да илюстрираме значимостта на тази сума, ще кажем, че тя е близо двадесет пъти по-голяма от брутния вътрешен продукт на България. Като процент от общия размер на отпуснатите кредити в ЕС съотношението не изглежда толкова обезпокояващо. Според данните на ЕК в средата на 2017-а необслужваните кредити в ЕС са 4.6% от всички отпуснати заеми и това съотношение намалява с 1 процентен пункт в сравнение със средата на 2016-а, когато е било 5.6 процента. С други думи, има подобрение.
Увеличава се и покритието на необслужваните кредити с провизии. Ако през първото полугодие на 2016-а заделените провизии са покривали 47.6% от общия размер на лошите кредити, то година по-късно това покритие вече достига 50.8 процента. При тези общи за ЕС числа картината не е толкова обезпокояваща. Но ако човек се вгледа в
показателите на отделните държави
може наистина да се притесни сериозно. Ще започнем от най-проблемните – Гърция и Кипър. Там съотношенията на лошите кредити спрямо общия размер на отпуснатите заеми, макар и да се подобрява, все още изглежда травмиращо високо. В средата на 2017-а за Гърция то е 46.9%, за Кипър – 33.4%. Или – между 8.5 и 10 пъти над средното за Европа. В добавка – в тези две държави покритието на лошите кредити с провизии все още остава под средните нива за ЕС. За Гърция то е 49.2% и дори леко се влошава в сравнение с първото полугодие на 2016-а. За Кипър пък съотношението на покритие, макар и да се подобрява в сравнение с 2016-а, си остава сравнително ниско – 47.1 процента. При тези две държави решаването на проблема с лошите кредити ще става бавно и мъчително и те още дълго време ще са проблем за финансовата стабилност в цялата еврозона.
Освен на Гърция и Кипър в доклада на комисията се обръща специално внимание на решаването на проблема в още няколко страни – това са Италия, Португалия, Испания, Словения и Ирландия. Причината за това е не само сравнително високото съотношение на лошите кредити спрямо общия обем на отпуснатите заеми, но и проблемите, които тези лоши кредити докараха на стабилността на банковите сектори в тези държави. В доклада на ЕК се обръща внимание на
мерките за справяне с кредитното предизвикателство
които въпросните страни са предприели. По-подробният преглед на доклада показва, че мерките са всеобхватни. В тях се включват както по-строги надзорни регулации, така и подобряване на законовите процедури, свързани с преструктурирането на банките и на задлъжнелите кредитополучатели. Предвидени са още облекчаване на правилата за несъстоятелност, създаване на нормативни и данъчни облекчения, които да стимулират вторичния пазар за покупко-продажба на просрочени кредити и на обезпеченията по тях. В много от страните дори са създадени специални структури като банки за управление на проблемни активи или дружества със специална инвестиционна цел, занимаващи се с попупко-продажба и с управление на просрочени заеми или на дългови ценни книжа, издадени на базата на такива рискови активи. Повечето от тези мерки са заложени в т. нар. ръководство на Европейския банков орган за решаване на проблема с лошите кредити и са предложени за въвеждане във всички държави от ЕС. В това число и в България.
И като стигнахме до България, е добре да видим
къде сме ние
в цялата тази сложна конюнктура на проблемните кредити. От таблицата, публикувана в доклада на ЕК, става ясно, че не попадаме в групата на добрите. В средата на 2017-а проблемните кредити в България са 12.1% и макар това съотношение да намалява в сравнение със средата на 2016-а, когато е било 14%, по този показател страната ни все пак остава доста над средното за ЕС съотношение. Румъния, с която често ни сравняват, е много по-добре от нас. Хърватска, за която постоянно се говори, че там необслужваните кредити са заплаха, също е с по-добри показатели. Съотношението на провизиите спрямо проблемните кредити у нас – 54.8%, е над средното за ЕС. Но и по него не сме в групата на отличниците. Тук веднага трябва да уточним, че докато при повечето държави ЕК изчислява съотношенията на базата на заемите, просрочени с повече от над 90 дни, при България явно са смятани всички просрочени кредити, в това число и тези до 90 дни. У нас всички просрочени заеми са за общо 4.7 млрд. евро, докато само тези, по които не е плащано над 90 дни, са 3.4 млрд. евро. Разликата е значителна. И ако при изчисляване на съотношенията се вземат заемите, просрочени над 90 дни, тогава ще излезе, че необслужваните кредити у нас са 8.7% от всички отпуснати заеми. А покритието им с провизии не е 54.8% , а около 74 процента. Ето тези по-добри съотношения наистина ни поставят в групата на държавите, които успешно се справят с проблема с необслужваните кредити. Само че меродавни за международната инвестиционна общност са данните, които публикува Европейската комисия, а не онези, които ние смятаме, че са точни.
В случая по-важното е
какви мерки ще бъдат предприети в България
за намаляване на обема на проблемните кредити. Както вече писа в. "БАНКЕРЪ", БНБ обсъжда с банките набор от нови регулативни изисквания за ограничаване на необслужваните кредити, за тяхното по-високо провизиране и за създаването на правила за по-точно оценяване на обезпеченията и осчетоводяване на тези оценки при изчисленията на капиталовите показатели. Тук тънкият момент е да се създадат достатъчно ясни и строги правила, без те да залитат към крайности, които да натоварят банките с неоправдани разходи. И докато БНБ и кредитните институции усилено работят по този въпрос, не се забелязва някой да прави нещо съществено за промяна в законите и в нормативните документи, за да се улесни търговията с проблемни кредити и осребряването на обезпеченията по тях. Ще повторим, че от доклада на ЕК става ясно, че в другите държави от ЕС с подобни проблеми съществуват различни законови, данъчни и корпоративни практики, съществено облекчаващи този процес. Не е лошо браншовите организации на банките, на нефинансовия бизнес, на дружествата за събиране на вземания, както и Министерството на правосъдието и регулаторните органи да създадат работни групи, които да обмислят и да предложат на правителството и на Народното събрание промени в законодателството, които да ускорят процесите по изчистването на проблемните вземания. Малка е ползата такива решения да се търсят, когато проблемът придобие застрашителни размери. Те трябва да се търсят и намират сега, когато ситуацията е относително спокойна и по темата може да се работи спокойно и с дългосрочна визия.
