Защитените свидетели по наказателни дела срещу организираната престъпност ще връщат похарчените от държавата пари за осигуряването на тяхната закрила, ако не спазват правилата и така допуснат "изтичане на информация" за себе си или за разследванията, по които са ползвали защита. А всички данни за техниката и за служителите на Бюрото по защита на свидетели към главния прокурор или за осъществяваната от тях дейност се приравняват на "държавна тайна" – статут, който ще препятства всеки опит за обществен контрол върху похарчените средства и ефективността на действията на бюрото.
Това са само част от промените в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, които предлага правосъдното министерство. А те са много и всичките са съществени. Но в никакъв случай не и безспорни.
Първо да поясним: по този специален закон се предоставя защита на участници в наказателни производства, чиито показания са ключови и предоставят доказателства от съществено значение по дела за тежки умишлени престъпления (това са всички престъпления, за които законът предвижда над 5 години затвор) от общ характер, както и при деяния, извършени от организирана престъпна група. Това могат да бъдат както свидетели, така и страни в производството – обвиняеми и подсъдими, граждански ищци, защита могат да искат също поемни и вещи лица. Както и техните близки. Ако се прецени, че техният живот или имущество са застрашени, тези хора могат да получат лична физическа охрана или охрана на имуществото си, могат временно да бъдат настанени на безопасно място, може да им бъде осигурена дори пълна промяна на самоличността или да бъдат изпратени в чужбина. Самата защита се осъществява от специално Бюро по защита, което от 2014 г. бе прехвърлено под разпореждането на главния прокурор. Освен това съществува и Съвет по защита на застрашените лица, в който влизат министрите на правосъдието, на вътрешните работи, представители на ВСС и ВКС, главният прокурор и шефът на ДАНС. Този съвет досега осъществяваше "външния контрол" върху дейността на бюрото.
С предлаганите промени обаче възможността на съвета да контролира работата на бюрото се ограничава чувствително за сметка на завишените правомощия на главния прокурор. Премахва се и досегашното изискване правилата, по които то ще работи, да се приемат съгласувано с Висшия съдебен съвет – занапред те ще се определят еднолично от Сотир Цацаров. А ролята на съдията-докладчик в процедурата по искане и предоставяне на защита на свидетели и страни по делото буквално се елиминира. Вместо съдията-докладчик право да поиска защита на свидетел или страна във висящо съдебно производство вече ще има не съдията-докладчик по него, а "съдът". Ама кой съд и в какъв състав – Божа работа.
Служителите на бюрото, които са изцяло под опеката на главния прокурор, ще разполагат с разширен набор от полицейски правомощия – включително и да наблюдават "подозрителни" обекти или да събират ДНК и други данни за лицата. А гражданите и различните органи на властта и занапред ще са длъжни да им оказват съдействие. Нещо повече – в закона вече ще е изрично записано, че при изпълнение на специална защита бюрото може да иска съдействие от всички органи в държавата и те не могат да отказват.
С поправките в закона самата защита се разделя на два вида: "предварителна" и такава, която е част от Програмата за защита на свидетели. Предварителната защита (това означава само осигуряване на лична охрана, охрана на имуществото и настаняване на безопасно място) ще може да продължи в рамките на 30 дни (или максимум до два месеца). Нейната идея е да се осигури време за събиране на информация, която да позволи на главния прокурор да реши дали има нужда и от други, специални мерки. Срокът ще е нужен и на самите застрашени лица – за да могат да разберат какво им предстои, включително и за ограниченията, които ще търпят, ако решат да се възползват от специалните мерки в програмата. По-строгите и "специални мерки" (например извеждане в чужбина или смяна на местоживеенето) са част от т. нар. Програма за защита на застрашените лица, която се явява като втори етап, до който не е задължително да се стига въобще – зависи от степента на застрашеност на съответните свидетели.
Всеки случай на предоставена защита ще се преразглежда на всеки шест месеца – така, според вносителите от правосъдното ведомство, ще се осигури и икономически ефект: ще се препятства "необоснованото пребиваване на защитени лица в Програмата за защита за продължителни периоди от време – без наличие на заплаха за тях, както и осъществяване на мерки за защита, несъответстващи на обективната степен на заплаха за същите".
Според правосъдното ведомство промените в закона отчитат досегашния опит по прилагане на мерките за защита от Бюрото по защита при главния прокурор, както и законодателните решения в държавите членки на Еропейския съюз. И целта му е да се намали рискът от посегателства срещу защитените лица
Само че всъщност какви са рисковете за защитените свидетели, колко са те, по какви дела и за какви обвинения, колко пари струва защитата им, колко хора работят, за да им я осигурят – всичко това няма да разберем. Защото всяка информация за "организирането или осъществяването на специална защита" вече ще е класифицирана.
Над 142 000 лв.похарчени за охрана на важен свидетел
През лятото на 2016 г. избухна грандиозен скандал около един от защитените свидетели у нас – Пламен Лаков, който даваше показания по делото срещу "Килърите". Неговата защита бе прекратена. А прокуратурата пусна официално прессъобщение, за да обясни , че пет години Лаков всъщност многократно е нарушавал условията на програмата – напускал е самоволно защитеното си жилище, криел се от охраната си и правел всевъзможни врътки.
Ето какво обясниха от прокуратурата: "Лицето придобива статут на защитено лице по негово искане или с негово съгласие от момента на подписване на споразумение между него и Бюрото по защита. С подписване на споразумението то приема да изпълнява определени от закона задължения. Най-важното от тях е да "се въздържа от действия, които могат да застрашат сигурността му или да попречат на изпълнението на Програмата за защита. По време на престоя в Програмата за защита Лаков многократно е извършвал действия, нарушаващи задълженията по споразумението, с които е застрашил сигурността си и е възпрепятствал изпълнението на Програмата за защита."
Лаков бил включен в програмата през ноември 2010 година. Няколко месеца по-късно обаче започва да отказва да спазва правилата й. Напускал защитеното си жилище, без да се обади на никого, върнал се на постоянния си адрес по местоживеене "въпреки знанието, че излага живота и здравето си на определен риск. След това е настанен в ново защитено жилище. И него напуснал самоволно. После продължил системно да не спазва задълженията си – от прокуратурата описват общо около 90 нарушения на правилата: откази да бъде транспортиран със служебни автомобили на Бюрото по защита; нежелание да бъде съпровождан от охранителния екип, изразяващо се в бягство и укриване от него; неотговаряне на обажданията на служителите, за да се уточни местонахождението му; разгласяване на включването си в Програмата за защита и нарушения на Закона за движение по пътищата, веднъж дори станал причина за ПТП. Като нарушение е вписан и отказът на Лаков в дома му да бъде монтирана сигнално-охранителна техника и да се разположи охранителен пост в жилището му.
Самият Лаков контрира, че през цялото това време е правил многократни искания да бъде изключен от програмата. Но не му позволили. В крайна сметка – през май 2016 г. защитата му е снета.
От прокуратурата обаче изчисляват, че цялото това упражнение е струвало на държавата 142 394 лв. – пари, които в такива случаи занапред тя ще иска да й бъдат връщани…
