Две седмици след убийството на Оливер Иванович, председател на Гражданската инициатива "Свобода, демокрация и справедливост" (СДП) в Косово, разследването на покушението е доникъде. В същото време заради инцидента разговорите между властите в Белград и Прищина под егидата на ЕС бяха прекратени, а регионът осъмна забулен наново със позабравената слава на барутен погреб на Балканите.
И всичко това за ужас на българския премиер Бойко Борисов, който на срещата си през септември миналата година с министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас обеща, че ще угаси димящия фитил на Западните Балкани. "Ние гледаме на председателството като Балканско. Балканите от барутен погреб ще се превърнат в процъфтяващ регион", заяви тогава Борисов.
Още в самото начало на годината регионът не само че не показва признаци на процъфтяване, но продължи да връзва и бере размирни плодове. Само в една седмица, с разлика от един ден, в две съседни нам страни бяха извършени показни убийства – в Гърция с 20 куршума, изстреляни от автомат "Калашников", бе ликвидиран един от най-големите гръцки мафиоти Василис Стефанакос. А ден по-рано в Косовска Митровица с пет изстрела беше убит 64-годишният сръбски политик Оливер Иванович. Това се случи в същия ден, когато Белград и Прищина подновиха разговорите за нормализиране на отношенията след повече от една година прекъсване.
Веднага след покушението сръбските власти обявиха, че започват свое разследване на инцидента. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че убийството на Иванович е терористичен акт, който няма да бъде оставен безнаказан и извършителят ще бъде хванат. Вучич обяви също, че е било изпратено писмо до мисиите на ООН (ЮНМИК) и ЕС (ЕУлекс) в Прищина с искане компетентните сръбски органи да участват в разследването в Косово
Експертите по тежки престъпления са наясно, че ако в първите няколко дни разследването на подобно покушение с широк международен отзвук не даде някакъв резултат, съдбата му обикновено е незавидна и приключва в прахта на папката с гриф "Неразкрити". И на мястото на фактите и обективната истина се настанят слухове, скандални хипотези и най-вече изострящи се политически изявления, които ще раздухат още повече димящия балкански фитил Косово.
Вятърът вече придобива характеристиките на ураган. Докато разследващите мълчат, заговориха представители на различни държави не само в региона, но в цял свят. Тази седмица например вицепремиерът на Косово Енвер Ходжай обвини Русия в опит за дестабилизация и намеса във вътрешните работи на Косово. Повод за изказването му бе тезата на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, че Прищина и западните й покровители са покрили ролята си в убийството на Оливер Иванович. "Никъде не могат да се видят резултатите от разследването на убийството на Оливер Иванович. Молбата на Белград за съвместно разследване е отхвърляна. На човек му прави впечатление, че Прищина и спонсорите й крият нещо", написа Захарова в социалната мрежа "Туитър".
Реакция имаше и отвъд Океана, където политическото проалбанско лоби в САЩ е особено активно. Миналата седмица професорът от Вашингтонския университет "Джонс Хопкинс" Едуард Джозеф публикува в авторитетното издание "Foreign policies" анализ със заглавие "Убийство, което би могло да бъде точно това, от което Косово се нуждае". В материала си проф. Джозеф твърди, че най-вероятно атентатът е извършен от "могъщи криминални елементи, които пребивават на север, където владее беззаконието". Професорът има предвид северната част на разделена Косовска Митровица, която е сръбска. Според анализатора Белград продължава твърдоглаво да подклажда илюзията си, че може да отвоюва севера от своята бивша, отцепила се покрайнина. Тази илюзия за Косово доведе до убийството на Иванович, заключава проф. Джозеф.
А на срещата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) на 24 януари, посветена на опазването на човешките права и сигурността в Косово, Айде Дергути от косовската делегация наля масло в огъня, заявявайки, че лидерът на СДП е "военнопрестъпник, човек, който е бил свързан с престъпления и нищо чудно, че е бил убит".
На фона на тази словесна престрелка заместник-комендантът на косовската полиция в Митровица Бешим Хоти заяви, че се води интензивно разследване по убийството, но на този етап (24 януари – б. ред.) няма заподозрени, нито информация, която би могла да бъде официално оповестена. "Говорим за динамична непрекъсната работа, анализ на фактите и откритите доказателства, разпити на свидетели, но иначе нямаме конкретно име", заяви Хоти.
Крият ли наистина нещо косоварите – това е въпросът, който буни духовете в съседна Сърбия. Единственото, което полицията в Прищина оповести след покушението, е, че на местопрестъплението са намерени "доказателства" и че малко след стрелбата пред офиса на Иванович на друга улица в Косовска Митровица е намерен изгорен автомобил без регистрационни номера, който може да е свързан с нея. И дотук.
Липсата на насоки и информация за разследването по никакъв начин не отговарят на заявената от косовското вътрешно министерство готовност да разменят информация с властите в Белград относно убийството. Нещо повече, на 25 януари правосъдният министър на Сърбия Нела Кубурович заяви, че косовските служби са изпратили две молби до Прокуратурата за организирана престъпност в Белград – с искане да получат определени факти, свързани с разследването на убийството на Иванович. Получен е и писмен положителен отговор от косовските власти на съответно искане на сръбската прокуратура за предоставяне на информация за разследването. Досега обаче никаква информация, нито какъвто и да е документ не сме получили от косовска страна, оповести Кубурович.
Последният отзвук от разстрела на Оливер Иванович долетя от Брюксел тази седмица, когато в специално изявление говорителят на Европарламента за Сърбия Дейвид Макалистър осъди покушението и призова компетентните правораздавателни институции да извършат бързо и професионално издирване, в резултат на което да извадят на бял свят истината. В характерния витиеват за висшите еврочиновници стил той заяви, че мисията на ЕС в Косово ЕУЛЕКС трябва да съдейства на властите в рамките на своя мандат. Няма алтернатива на диалога между Белград и Прищина, няма да позволим такова страшно и ужасно престъпление да доведе до опасна реторика в региона, заяви Макалистър в отговор на въпрос може ли убийството на Иванович да дестабилизира ситуацията в Косово и да отклони Сърбия от пътя й към ЕС.
Според говорителя на Европарламента 2018 г. ще е изключително важна за страните от Западните Балкани. През февруари Европейската комисия ще представи своята Стратегия за разширяване, включваща страните от Западните Балкани. През април ще оповести становищата си за възможностите за приема им, включително и на Сърбия. А през май се очаква дългоочакваната и широко рекламирана среща "ЕС – Западни Балкани" в София.
Дали Сърбия ще се присъедини към Европейския съюз до 2025 г., ще кажат еврокомисарите, които ще следят под лупа как властите в Белград изпълняват заръките им за цялостна реформа. С особено внимание ще бъде наблюдаван и диалогът между Прищина и Белград. Покушението над умерения според западните политици лидер на СДП Оливер Иванович обаче показва, че съдбата на барутния погреб на Европа продължава да виси на димящ фитил.
Що се отнася до оптимизма на премиера Бойко Борисов – че ще го превърне в цъфналата градина на ЕС, можем само да каже: а дано, ама надали… Нито времето е достатъчно, за да се забрави проблематичното минало на региона, нито ЕС е в толкова силна позиция, че да предложи и наложи своята визия за Балканите. И по тази причина – след шест месеца, когато българското председателство приключи, Борисов ще слезе от бурето с барут с дълга въздишка на облекчение.
