Конституцията не ограничава броя на мандатите на съдебните началници, макар че всеобщото мнение е тъкмо обратното. Това реши единодушно Конституционният съд по делото, образувано пред него по искане на главния прокурор Сотир Цацаров. На тълкуване беше подложено правилото, че административните ръководители в органите на съдебната власт се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Според КС ограничението за максимум два ръководни мандата важи само за конкретна длъжност, но не и при заемане на началнически пост в друга съдебна структура.
Проблемът възникна, след като новият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) рискува да промени кадровата си практика по отношение избора на съдебни шефове, прекарали вече два управленски мандата. През есента на миналата година Съдийската колегия на съвета реши, че магистратите нямат право на повече от два мандата като административни ръководители за целия престой в системата. Конкретният повод беше кандидатурата на председателя на районния съд в Ардино Сунай Осман за заемане на същия пост в Районен съд – Златоград.
На отказа на Съдийската колегия да допусне Осман до участие в конкурса Цацаров отвърна със сезиране на Конституционния съд, пред който даде обратното становище. Междувременно то беше възприето и от Пленума на ВСС, включително и от неговия представляващ Боян Магдалинчев и членовете на Прокурорската колегия. В подкрепа на Съдийската колегия пък излезе със свое становище Съюзът на съдиите в България.
Негативните реакции срещу тълкуването на КС са колкото неизбежни, толкова и неоснователни. Причината за този изход на делото е не в конституционните съдии, а в народните представители, гласували конституционните поправки от 2003 г. в частта за съдебната власт. Поначало те бяха в правилната посока, тъй като дотогава изобщо нямаше ограничения за началнически статут в системата. Нещо повече – практиката беше потвърдена с предишно конституционно тълкуване, според което придобиването на статут на несменяемост на магистрата се отнася и за заеманата от него ръководна позиция.
От представените становища по конституционното дело става ясно, че депутатите при управлението на НДСВ са оставили вратичка за съдебната номенклатура, докато са твърдели точно обратното. Съдийският съюз цитира в подкрепа на тезата си за разрешени максимум два ръководни мандата някои от вносителите на конституционните поправки – жълтите депутати Константин Пенчев, Камелия Касабова и Анелия Мингова, както и колегата им от левицата Любен Корнезов.
Факт е, че и тримата изтъкват мандатността като защитен механизъм срещу злоупотребата с власт, безотговорността, безконтролността, корупцията и чувството за феодално високомерие. Никой не стига обаче до абсолютизиране на забраната за повече от два поредни управленски мандата с оглед възможността те да бъдат надхвърлени със заемане на ръководен пост в друга съдебна структура. При липсата на изрично пояснение или забрана конституционните съдии няма как да допишат основния закон. Това може да стане с бъдеща конституционна поправка, която да преодолее правилното към този момент тълкуване на Конституционния съд.
Струва си все пак да бъде припомнено казаното от Корнезов, че „и днес из висшите коридори на съдебната власт виждаме хора, които в живота си не са решили нито едно дело – все едно е да бъдеш главен хирург на България без да си направил нито една операция“. Съдебни началници, които да не работят изобщо по дела, едва ли вече има, но конкурсите за назначаване на административни ръководители в системата си остават неизменен терен на войната за овладяването й.
