Главният архитект на София Здравко Здравков ще трябва да плати от собствения си джоб 13 000 лв. глоба, която ще постъпи в бюджета на съдебната власт. Заради неизпълнение на нейно влязло в сила решение. Санкцията на архитекта е наложена с решение на тричленен състав на Върховния административен съд от 25 януари тази година, което не подлежи на друго обжалване.
Здравков всъщност си пати заради това, че не е придвижил процедура, свързана с плановете за строеж на 44-етажния небостъргач на бул. "България". Същият строеж, заради който стотици столичани излязоха на протест в защита на все по-оскъдната зеленина под прозорците им. Той е и причината Здравков да се превърне и в клиент на прокуратурата – разчу се, че инвеститорите са подали сигнал срещу него и там.
Що се отнася до рекордния размер на глобата, наложена на Здравков, то съдът я обяснява така: "Определянето на конкретния размер на административното наказание "глоба" за повторно нарушение е детерминирано от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) с оглед времето на неизпълнението, изчислено по седмици". На човешки език това означава, че архитектът е наказван с по 500 лв. за всяка седмица, в която не е дал "зелена светлина" за строежа.
И още нещо важно за казуса: според магистратите решението на Столичния общински съвет от септември миналата година, с което съветниците единодушно отредиха парцелът на бул. "България" и "Петко Тодоров" в София да си остане зелена площ, е "ирелевантно" към "провинението" на архитекта. Което логично повдига въпроса какво ще последва през следващите месеци и дали тази глоба всъщност ще е последната за Здравков?
Само преди няколко седмици архитектът на София обяви, че е готов да плати огромната санкция, ако това ще запази мястото като зелена площ за софиянци. Но дали ще стане така?
Да припомним историята. Теренът, за който става дума, е собственост на фирма "НИКМИ" АД вече повече от 10 години. След приемането на общия градоустройствен план на столицата през 2009 г. той се оказва "непригоден" за високо застрояване – нещо повече, голямата част от терена е отреден за зелена площ. Въпреки това фирмата прави неистови опити да започне строителство точно там. При това не какво да е строителство, а високо – на небостъргач на 44 етажа.
Общината и строителите затънаха в спорове, чиито "буфер" се оказаха последователно двама главни архитекти на столицата – бившият Петър Диков и настоящият Здравков. И двамата отказаха да сложат подписите си за строителството на небостъргача.
Решаващата роля в спора между НИКМИ и общината обаче се падна на съда. Състав на Върховния административен съд през ноември 2016 г. обяви за нищожна точно тази част от общия устройствен план, която засяга спорния терен. И задължи Здравков в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да одобри предлаганото от строителите изменение в Подробния устройствен план (ПУП) за имота, с което всъщност би могло да се стигне до застрояването му.
Здравков обаче отказа да го направи и се аргументира, че решението на съда на практика ще го принуди да наруши закона. И още през март 2017 г. получи първото решение на ВАС, с което е наказан с 1000 лв. глоба заради това, че не е изпълнил решението на съда. Втората е наложена през ноември 2017 г. – тя е същата, която бе обжалвана и окончателно потвърдена сега, през януари 2018 година.
Междувременно опасенията, че небостъргачът все пак може да бъде издигнат, изкараха миналата година жителите на "Стрелбище" на протест. Хората категорично се обявиха против – не само заради гледката и достъпа им до слънце, а и заради вероятните битови проблеми с инфраструктурата около домовете им, които ще им поднесе едно такова "съседство".
През септември миналата година Столичният общински съвет също се обяви за запазването на зелената площ в "Стрелбище" и прекрати градоустройствената процедура по исканата от строителната фирма промяна на ПУП за терена. Всички политически групи в местния парламент подкрепиха това решение – същото, което обаче се оказва "ирелевантно" за съда.
В същото време групата на ГЕРБ в парламента внесе проектозакон за изменение в Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Идеята беше с тази законова промяна да бъде уреден проблемът с небостъргачите в София – включително и с този от бул. "България". "Законопроектът е насочен към решаване на няколко основни въпроси, свързани с въвеждане на регламенти относно високите сгради и зоните без максимални стойности за кота корниз на сградите, озеленяването, трафика и паркирането, градската среда и жилищни комплекс", обявиха вносителите.
Само че още преди първото му гласуване в пленарната зала се оказа, че проектът не струва. При това не заради някакви "технически" гафове, допуснати в него, а заради противоречия с куп други закони и принципни проблеми, срещу които наскачаха строители, архитекти, че и гражданите. Въпреки това, макар и "с клизма", проектът мина на първо четене в средата на януари тази година. Сега се пишат "промени на промените", с които внесеният проектозакон все пак да бъде овреме коригиран.
Що за глоби налага съдът?
Макар и не твърде известна, процедурата, по която архитект Здравков е бил санкциониран от съда за неизпълнение на влязло в сила решение, е подробно разписана в Административнопроцесуалния кодекс. И още по-подробно: в съдебната практика по темата, която се оказа твърде изобилна.
Според закона длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., а при повторно нарушение – глобата е вече по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност. Разпореждането се издава от председателя на съда и се обжалва пред същия съд, който разглежда казуса в тричленен състав и се произнася с решение, което не подлежи на друго обжалване.
Бърза справка в интернет показва, че председателите на съдилищата напоследък все по-често прибягват към налагане на глоби за неизпълнение на съдебните решения, стига да са сезирани за това. Факт е обаче, че друго съдебно решение с толкова висок размер като на Здравков не намерихме – в масовия случай глобите са към 200-300 лева. Но понеже се бърка в личните джобове на високопоставени чиновници, очевидно те рядко допускат възможност да бъдат повторно наказани и решенията тутакси се изпълняват.
Глобите съвсем не се налагат само във Върховния административен съд – това зависи от това, чие е неизпълненото решение. Така например миналата година председателят на Добричкия административен съд е наказал с 200 лв. тогавашния директор на Фонд "Земеделие" и настоящ министър Румен Порожанов. Шефът на Столичната дирекция на вътрешните работи и сегашен главен секретар на МВР Младен Маринов също е отнесъл глоба от 200 лв., но впоследствие санкцията му е отменена от ВАС. Бургаският съд пък е наложил глоба от 500 лв. на главния архитект на Царево – пак заради неизпълнено решение…
