Китайският президент Си Дзинпин вече може да управлява страната си за неопределен срок, след като ЦК на Китайската комунистическа партия предложи в конституцията да бъдат внесени поправки, премахващи времевите ограничения за заемането на поста председател на Китайската народна република. Специалният му статут се утвърждава и от това, че теоретическите му идеи ще бъдат включени в основния закон на държавата наравно с тези на Мао Дзъдун и Дън Сяопин.
Последният път, когато китайската конституция е променяна, е през 2004-а, но тогавашните поправки носят по-скоро либерален характер, като провъзгласяват неприкосновеност на човешките права и на частната собственост. Сега, 14 години по-късно, движението е в противоположна посока.
Си Дзинпин е президент от март 2013-а и първият му мандат изтича в близките дни. Според установената в Китай политическа традиция той трябва да напусне поста си след още пет години, през март 2023-а, когато ще е на 70 години. След внасянето на поправките тези ограничения ще изчезнат и може да се смята за сигурно, че президентът ще поиска да управлява и трети мандат. Това се потвърждава и от факта, че на конгреса на комунистическата партия миналата есен не се появи нито една фигура, която да може да бъде идентифицирана като негов приемник – каквато е досегашната практика по време на партийните форуми в края на първия мандат на президента.
Истината обаче е, че вероятно ни най-малко не става дума само за трети мандат. Конституционните промени премахват всякакви ограничения за заемане на най-висшия пост, така че Си Дзинпин ще може да остане на власт толкова време, колкото прецени за необходимо. Не е изключено и постът председател на републиката да стане фактически пожизнен. Такава беше практиката в комунистическия блок, включително и в Китай, преди Дън Сяопин да въведе ограниченията с цел да не се допусне повторение на бедствията, причинени на страната от Мао Дзъдун.
И това не е всичко – последните промени дават възможност на Си да бъде приравнен именно с Дън и Мао. Както стана дума, теоретичните идеи на сегашния лидер за "новата епоха на социализма с китайска специфика" ще бъдат вписани в конституцията – чест, с която досега са удостоявани само двамата му именити предшественици, при това Дън Сяопин посмъртно. Всичко показва, че Китай се насочва към едноличен режим. Така, след няколко десетилетия на колективно управление, което в един момент даваше признаци, че функционира добре, страната е напът да се завърне към времената на Великия кормчия.
Новината за промените не беше приета еднозначно в китайските социални мрежи. Според част от мненията приетите решения са обосновани, но други коментират, че Китай е тръгнал по пътя на Северна Корея и дори го оприличават на "Западна Корея". Недоволните гласове обаче едва ли ще бъдат чути надалече, тъй като най-популярните социални мрежи – Weibo и WeChat, активно ги блокираха. Цели термини бяха заличени от китайския интернет, включващи "несъгласие", "Си Дзъдун" (по аналогия с Мао), "безсрамие", "доживот", "култ към личността". Най-куриозното бе, че и буквата N попадна под ударите на цензурата – вероятно заради N броя мандати, които си е отредил Си.
Завръщането към методите от времето на Мао има и своята логика. Днес Китай изпитва икономически затруднения, като в същото време амбициите на Пекин за водеща роля в световната политика все повече нарастват. Тази ситуация контрастира с четирите десетилетия след смъртта на Мао, през които икономиката процъфтяваше благодарение на въведените пазарни реформи, но държавата се бе отдръпнала от голямата сцена. Това донякъде обяснява желанието на Си Дзинпин да се нареди до именития си предшественик.
