Следващия път, когато някой от партньорите ни от ЕС ни пореже за Шенген, нека не се сърдим и да видим какво все още не сме свършили, че стоим извън свободната зона. Въпреки всички клетви на управляващите, че сме тип-топ и отдавна сме готови, оказва се, че не е така. И не са виновни само слабите резултати в противодействието на организираната престъпност и корупцията или проблемите в опазването на българо-турската граница като външна на ЕС.
Ако холандците например се разровят в сметките за парите, които са налели в България по съвместни проекти с МВР, хептен ще ни отсвирят за Шенген. Един от "пробитите" проекти е този за изграждането и пускането в експлоатация на Единния автоматизиран регистър по контрола на общоопасните средства (ЕАР-КОС).
За този регистър се заговори още през 2013 г., когато МВР обяви, че вече е готов благодарение на съвместния българо-холандски проект "VERONA". Регистърът позволяваше компютризирано регистриране на огнестрелните оръжия, издаване на разрешителни за притежаване, регистрация на актове, наказателни постановления, откази, отнемания, проверки и извършване на справки по набор от критерии – дейности, които бяха предназначени да свалят административното бреме от плещите на гражданите.
С пускането в експлоатация на новосъздадения регистър трябваше да стане възможно отпечатването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, като идеята бе той да бъде издаван само от Главна дирекция “Национална полиция”. С този паспорт българските граждани, които имат покана за спортна проява или за ловен туризъм, трябваше да могат да пътуват в страните от ЕС със законно притежаваното си оръжие.
Националният регистър бе насочен към улесняване на работата на полицейските служители в издаването на разрешителни, ускоряване на процедурата по обслужването на гражданите и юридическите лица и даваше големи възможности за полицейската дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления с огнестрелни оръжия. Това бе възможно, защото ЕАР-КОС позволява извършването на детайлни справки за всички физически и юридически лица, оръжия, взривни вещества, административно-наказателна дейност, както дори и по финансови критерии.
Освен това пускането на регистъра беше резултат на поетите от България задължения по Директива 91/477/ ЕС и Директива 93/15/ЕС и за контрол и подпомагане на работата по чл.91 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, която се отнася до оръжията. С въвеждането на регистъра се създаваха условия за по-ефективно взаимодействие с полицейските органи на други държави по разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления. В тази съвместна дейност сектор "Контрол над общоопасните средства" в ГДНП щеше да играе ролята на национална точка за контакт, която да осъществява непрекъснат обмен на информация и координация по контрола и трансфера на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия в рамките на съюза.
Идеята беше прекрасна и дори при обявяване на резултатите от проекта тогавашният шеф на Главна дирекция "Национална полиция" (а сетне и шеф на НСО) главен комисар Ангел Антонов сърдечно благодари на заместник-посланика и съветник в посолството на Кралство Нидерландия г-жа Рини Бъс за оказаната подкрепа при реализирането на проекта. А в отговор тя пък го увери, че взаимодействието на правоохранителните органи на двете страни ще продължи и в бъдеще.
Горката г-жа Бъс не е знаела, че трябва да внимава какво обещава тогава. Защото от 2013 г. досега прекрасният ЕАР-КОС така и не проработи, както горещо се вричаше МВР, след като вече беше похарчило парите на холандските данъкоплатци. Каквито данни бяха вкарани в регистъра през 2013 -а, такива са и до ден днешен, сякаш от тогава до сега никой у нас не е купувал и регистрирал пушкала.
Липсата на движение по обявения през 2013 г. за готов и пуснат в експлоатация регистър беше отбелязана гневно от прокуратурата, която през 2017 г. извърши проверка за броя на разрешените пушкала в България. МВР не е изпълнило задължението си да актуализира Единния автоматизиран регистър по контрола на общоопасните средства, отбеляза в доклада си държавното обвинение. А от вътрешното ведомство смънкаха, че били свършили парите и регистърът може да заработи чак през ноември 2018 година. Евентуално.
Задължението на МВР да изгради база данни за всички видове огнестрелни оръжия в България е записано в чл.11 от Закона за оръжията и боеприпасите още през 2010 година. А след атентатите в Париж от 2015 г. европарламентът одобри и поправки в Директивата за огнестрелните оръжия, които задължиха страните членки да създадат съответна система за наблюдение, издаване и подновяване на разрешителни за огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и да споделят помежду си информация. Нещо, което вече бяхме обявили през 2013 г., че сме свършили.
Тогава обявихме също, че наред с регистъра се изгражда системата SCEPYLT – национална точка за обмен на информация с компетентните органи на страните – членки от ЕС, по контрола на транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия, боеприпаси. Системата за контрол и защита на взривните вещества (SCEPYLT) предоставя възможност за електронно одобрение на вътрешните за ЕС трансфери на взривни вещества, което прави контрола на движението на взривни вещества в Европа по-бърз и по-лесен. За да засили контрола върху взривните вещества, Европейската комисия насърчи всички държави членки изцяло да се свържат с тази система и да я използват.
Очевидно до ноември 2018 г., когато според МВР вижда пускането на регистъра, предстоят да се направят много неща. Най-важната част от тях се отнасят до финансирането. В бюджета на МВР по традиция средствата за технологични нововъведения са малко, значи трябва да се търсят пари отвън. Холандците вече дадоха за създаването на регистъра, очевидно трябва да се търсят други евробалами, които да поемат финансирането на надграждането и експлоатацията му.
Иначе нашенските законотворци работят така, сякаш всички изисквания на Закона за общоопасните средства са спазени и се твори в посока на по-висока ефективност. В края на февруари тази година парламентът прие на второ четене промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Пак с цел да се намали административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискванията за предоставяне на някои официални документи на хартиен носител. Целта на поправките бе да се създаде сигурен достъп до актуална информация за всички издадени разрешения по закона – от всяка точка за контакт с ЕАР-КОС, както и изградената към него връзка с Автоматизираната информационна система "Български документи за самоличност" (АИС БДС).
Въобще по въпроса кипи безсмислен труд. Пари няма, но се действа…
