Тайният блян на управляващите да разтоварят вътрешното министерство от бремето да се справи с конвенционалната престъпност и да го прехвърлят върху частните охранители май ще си остане непостижим. В началото на седмицата законът, който е дело на работна група, съставена предимно от представители на МВР, беше атакуван от главния прокурор Сотир Цацаров. Обвинител №1 поиска Конституционният съд да обяви за противоконституционни някои разпоредби от Закона за частна охранителна дейност (ЗЧОД).
Основният аргумент на главния прокурор против закона всъщност разобличава мераците на кабинета. Според Цацаров опазването на обществения ред, който включва и защитата от престъпни посегателства спрямо гражданите и техните имущества, е конституционен и законов ангажимент на Министерския съвет и най-вече на МВР. А разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност в чл.5 ал. 1 т.6, чл.27, чл.28 и чл.29 противоречат на принципите на правовата държава, които са описани в Преамбюла в чл.4, ал.1 и на чл.105, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Обвинител №1 очевидно не е съгласен с тарикатския регламент в новия закон на т.нар.охрана на урбанизирана територия, която са дали вносителите от Министерския съвет. Под това наименование те дефинират уж нов вид охранителна дейност, която всъщност иззема ангажиментите на полицията по охраната на обществения ред в градове и села и ги прехвърля на частните охранители. За тази цел се създава и новото понятие "охрана на урбанизирана територия" в чл.5 ал.1 т.6 в ЗЧОД.
Какво представлява тази охрана – това става ясно от допълнителната разпоредба на ЗЧОД. Там е посочено, че урбанизирана територия е селищната територия, обхваната от границите на населеното място, или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Тоест това е всяко селище, независимо дали е село със затихващи функции, или умиращ град от Северозападна България, в който вилнеят местни апаши.
В мотивите на искането се посочва още, че е недопустимо да се засягат и прехвърлят правомощия на държавата, реализирани от правителството и конкретно от МВР по опазване на обществения ред и националната сигурност, като тези правомощия се възлагат на търговци. "Предвидената в чл.28 ЗЧОД възможност за сключване на договор за охрана на урбанизирана територия от страна на кмета на общината ще постави гражданите в положение на зависимост от неговата воля дали, доколко и чрез кого да се осъществява частна охранителна дейност в съответното населено място. Това на практика обективно ограничава възможността на държавните органи по конституция съобразно техните законови задължения да гарантират обществения ред. Допълнителни усложнения биха могли да се очакват, ако гражданите реализират правото си сами да договарят извършването на различни видове частна охранителна дейност, свързани с личната им неприкосновеност и неприкосновеността на тяхното имущество, намиращи се в обхвата на същата урбанизирана територия", се посочва в искането.
Прокуратурата е на мнение, че МВР може да облекчи дейността си по опазване на обществения ред в градове и села, като съдейства за изграждането на звената "Общинска полиция", които се финансират от бюджета на съответната община. Това е уредено в чл.94 от Закона за МВР, посочва Цацаров. Вместо това с разпоредбите на новия ЗЧОД Министерският съвет всъщност отваря законова врата за нова мутренска епоха. Законът позволява неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота в населените места – "независимо дали се касае за извършване на действия, засягащи личния живот и имущество, упражняването на политически права, икономически дейности, или други. Създава се непропорционална (и затова недопустима) зависимост на поддържането на обществения ред в населените места от преценката и активността на частноправни субекти, а не от предвидените по конституция и съответните закони държавни органи".
Срещу новия Закон за частната охранителна дейност се изказаха и хората от Индустриален клъстър "Сигурност" при Българска стопанска камара. Изпълнителният директор на клъстъра Татяна Иванова коментира, че частните охранители могат да бъдат партньори, но не могат да участват пряко в борбата с битовата престъпност. Зад допускането на големите охранителни фирми в дейност, която на практика се осъществява от МВР, се крият лобистки интереси. Според Иванова с поредния лиценз за охрана на урбанизирана територия, който ще вадят охранителните фирми, всъщност им се дава лиценз да защитават населението там от престъпни посегателства. И за тази цел фирмите трябва да водят наблюдение и контрол, да реагират с мобилни патрули – все дейности, които изпълнява полицията.
Интересен е и въпросът как ще бъдат сключвани договорите с частните охранителни фирми. Ако фирмата е лицензирана за урбанизирана територия, това означава, че тя поема и грижата по защитата на обществения ред и осигуряване на спокойствието на населението с всички специфични начини, които дотогава са били приоритет на вътрешното министерство. И сега кметовете имат възможност да сключват договори за охрана, като процедурата за това е описана в Закона за обществените поръчки. Как ще се процедира с новия ЗЧОД, пита Иванова. Според нея законът е уязвим, тъй като не е синхронизиран с нормативни актове и със законодателството на ЕС в тази област. Например проектът на наредбата, с която министърът на вътрешните работи ще контролира дейностите по охрана, влиза в противоречие с едно решение на Европейския съд по дело на ЕК срещу Италия от 2005 г., което се отнася до неизпълнението на изискванията за минимален числен състав, за свободно предоставяне на услуги и частни охранителни услуги. Законът не отговаря и на други решения на Европейския съд за неспазване на правилата за предоставяне на услуги. Проблемът е, че охранителната услуга е вид бизнес, икономическа дейност на търговски дружества, която подлежи на други регулации, посочва Иванова.
Срещу ЗЧОД се изказаха и работодателските организации АИКБ, БСК и БТПП. В края на януари тази година те поискаха президентът Румен Радев да наложи вето на закона, тъй като текстовете са приети при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз. Според тях законът не отговаря на очакванията на сектора поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки, а в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения както на национално ниво, така и в европейски контекст. А от "Движение за България" критикуваха вносителите от кабинета, че със закона са обявили капитулацията си в сектор "Сигурност" заради невъзможността да се справят с опазването на сигурността на българските граждани и тотален отказ да реформират системата. И те съзряха зад текстовете му лобистки интереси, които ще облагодетелстват някои големи фирми от бранша.
КАРЕ
И президентът против
И президентът Румен Радев се обяви срещу разпоредбите от ЗЧОД, отнасящи се до охраната на т.нар. урбанизирани територии. Той също поиска Конституционният съд да се произнесе по тези текстове, след като главният прокурор Сотир Цацаров вече го беше направил. "Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, включително и в т.нар. урбанизирани територии. Възможността, която дава ЧЗОД на търговски дружества да извършват действия по охрана на урбанизирани територии, по същество е отказ от страна на държавата чрез нейните изпълнителни органи да осъществява възложените функции по охрана на обществения ред… Министерството на вътрешните работи е строго йерархична структура с присъщата й субординация, отчетност и контрол. Поверяването на функции по опазване на обществения ред на частноправни субекти, спрямо които са неприложими посочените принципи, поражда риск при осъществяване на тази дейност", посочва в искането си президентът.
