Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Съмненията, че новата световна война е започнала, се топят като пролетен сняг, защото… тя започна отдавна, неусетно почти. Военните действия в Близкия изток бяха достатъчно разгорещени, продължителни и най-вече многонационални, за да дадат положителен отговор на въпроса за поредната световна война. Участниците, имайки предвид и изобилието от местни – сирийски, иракски и ирански "армии", бяха многобройни. Кибер войната също се води отдавна, също на многонационално, дори междуконтинентално равнище. Търговската война пък беше разпалена като на майтап, но бързо пламна и светкавично обхвана най-вече световните финансови пазари.
Смразяващият студ на студената война едва успя да почука и вече обхвана половината свят.
Войните в миналото се водеха по някакви правила, но ми се струва, че сега ще се водят единствено и само по правилото, че няма да има правила. Войната е най-грубият инструмент за продължение на водената политика. Но, да не забравяме, че винаги става въпрос за пари. За невъобразимо огромни суми пари.
Спиралата на войната вече е завъртяна. Доколко дълбоко тя ще прободе икономиките остава само да гадаем, защото най-малкото предстои да се включат още страни и да се разшири обхватът на засегнатите индустрии.
Нарастващото напрежение в търговските отношения между основните участници на световната икономическа и политическа сцена понижи цените на корпоративните книжа. Те пострадаха именно от увеличаващия се риск за очаквани по-ниски търговски обороти и последващо свиване на производствените обеми и респ. мощности и работна ръка. Очакванията за по-ниски обеми, за по-слаби приходи и по-малки печалби потопи цената на акциите. Щатският барометър на инвеститорските настроения – борсовият индекс Down Jones Industrial Average, след като удари абсолютният исторически, недостиган за всички времена връх от 26 600 пункта на 26 януари тази година, се понижи с 2700 пункта за последните два месеца – до нивото от 23 900 пункта, каквото е в момента, и каквото видяхме и в края на ноември 2017-а. Сега немският му събрат – DAX, пък удари 13-месечно дъно от 11 800 пункта, след като се бе покачил също до историческия си връх от 13 560 пункта преди два месеца.
Печеливши в тази ситуация се оказаха държавните облигационни емисии. Разрастващите се световни конфликти и наличните огромни свободни парични запаси ще продължават да оказват подкрепа в посока на увеличаване на цената на държавните ценни книжа. Факт е, че цените на десет държавни облигационни емисии на Германия и САЩ се повишиха съответно с по 2 евро и 2 долара за последния един месец и половина. Последваха ги и книжата на почти всички страни по света, с изключение на Бразилия и Аржентина.
Търговията с българските еврооблигационни емисии също бе повлияна от случващото се по света. Търсенето им нарасна, а също и цените им, прекратявайки тримесечна тенденция на спад, стартирала от началото на годината. Все пак то не бе чак с такива темпове, както при немските книжа. Ето защо спредът в доходността им продължи да се разширява и от 0.85%, колкото бе в началото на февруари, вече е 1.21 на сто.
Най-дългосрочните ни емисии – с падеж 2035-а, 2028-а и 2027 г., добавиха по четвърт евро към цените си, понижавайки носената от тях доходност с по 2-3 базисни пункта до съответно 2.46, 1.66 и 1.37% на годишна база. Търговията с по-краткосрочните от тях – с падеж 2024-а, 2023-а и 2022 г., също бе оживена и покачи стойността им с по половин евро. Доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цена, се понижи с 10 базисни точки, достигайки до съответно 0.78, 0.36 и 0.15% годишно.
