Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подкрепи идеята България да не продава двата реактора за АЕЦ „Белене“, а да ги използва за изграждането на съвместна ядрена централа с Украйна. По този начин той на практика застана зад предложението, което в началото на месеца беше лансирано от премиера Румен Радев.
И двамата виждат възможност проектът да бъде възроден с европейско финансиране и чрез партньорство между София и Киев, въпреки че до неотдавна официалната държавна политика беше насочена към продажбата на оборудването.
„За мен е по-изгодно да не се продава, а да се направи една съвместна ядрена централа. Да се наеме външна фирма, която да определи какви дялове ще имат двете държави според вложеното. Това е добър подход. Най-добрият вариант е България и Украйна да направят съвместно предприятие и да си поделят печалбата“, заяви Борисов по време на посещение в Ловеч на 12 юли.
Според него това би било „с един куршум два заека“, тъй като ще имаме хем печеливш проект, хем същевременно ще подпомогнем Украйна, а и това според него би било одобрено от Европейската комисия.
„След като „Белене“ се беше превърнала в нарицателно в Брюксел още преди санкциите срещу Русия, да строиш руска централа днес е невъзможно. Това може да се харесва на проруския електорат, но няма как да се случи“, коментира председателят на ГЕРБ.
Борисов припомни, че реакторите вече са собственост на българската държава, след като Националната електрическа компания изплати на Русия над 1.2 млрд. лева след арбитражното дело. Той обаче не е сигурен какво точно иска кабинетът „Радев“ за АЕЦ „Белене“. „Сутрин правителството говори едно, следобед друго, а на следващия ден прави трето. Вие затова не можете и да разберете какво са предложили „, каза Борисов.
В годините лидерът на ГЕРБ многократно е променял мнението си за проекта. През 2012 г. той го спря, през 2018 г. бе прието решение за търсене на инвеститор без държавна гаранция, а през 2020–2021 г. строежът окончателно бе прекратен и усилията бяха насочени към изграждане на ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“.
Нов обрат след провалената сделка за продажба на реакторите.
Изказването на Борисов идва само дни след като премиерът Румен Радев съобщи в парламента, че е предложил на украинския президент Володимир Зеленски вместо Киев да купува реакторите, България и Украйна да изградят съвместно АЕЦ „Белене“ с европейско финансиране. Впоследствие произведената електроенергия може да бъде изнасяна за Украйна през територията на Румъния.
„Зеленски отново предложи да закупят реакторите, а аз предложих друго – заедно с европейски средства да изградим АЕЦ „Белене“ и да им доставяме електроенергия. Смятам, че това би било изгодно за България“, заяви Радев.
Предложението представлява рязка промяна спрямо досегашната държавна политика. През 2023 г. Народното събрание прекрати окончателно проекта „Белене“ и възложи на правителството да започне преговори с Украйна за продажбата на двата реактора ВВЕР-1000, произведени от руската компания „Атомстройекспорт“.
Оборудването, което повече от десетилетие се съхранява на площадката край Белене, беше оценено на малко над 600 млн. евро. Но преговорите така и не доведоха до сделка. Причините са както финансови, така и логистични. Украйна изпитва сериозни бюджетни затруднения заради войната с Русия, а транспортирането на тежкото оборудване до АЕЦ „Хмелницки“ в условията на военни действия остава изключително трудно.
По информация, обсъждана през последните месеци, е разглеждан и компромисен вариант реакторите да бъдат използвани като апортна вноска на Националната електрическа компания срещу участие на България в бъдещия оператор на украинската централа. Сега обаче тази идея изглежда изместена от концепцията за реално възраждане на АЕЦ „Белене“.
Европейските пари остават най-голямата неизвестна
Най-сериозният въпрос пред евентуалното рестартиране на проекта остава неговото финансиране. Според ядрената програма на Европейската комисия до 2050 г. страните от Европейския съюз ще трябва да инвестират около 205 млрд. евро в изграждането на нови ядрени мощности и още 36 млрд. евро за удължаване живота на съществуващите реактори.
В документа Брюксел признава, че подобни проекти ще изискват комбинация от публично и частно финансиране, както и механизми за ограничаване на инвестиционния риск, включително и дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.
Въпреки това експерти остават скептични дали Европейската комисия би подкрепила именно проекта „Белене“. Икономистът Никола Янков отбеляза в телевизионно интервю неотдавна, че става дума за инвестиция, която може да надхвърли 15 млрд. евро, а нито България, нито Украйна разполагат със собствени финансови ресурси за подобно начинание.
Бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев също определя техническата идея като логична, но поставя под съмнение финансовата ѝ реализация заради ограниченията пред украинската икономика.
Впрочем сред ядрените експерти мненията са разделени. Еленко Божков смята, че използването на вече произведените реактори, парогенератори и изградената инфраструктура прави проекта икономически оправдан. Според него АЕЦ „Белене“ не влиза в конкуренция със строителството на новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“, а двата проекта могат да се развиват паралелно.
Експертът Антон Иванов обаче предупреждава, че преди каквото и да било решение е необходимо независимо предпроектно проучване, което да оцени реалното състояние на оборудването, техническите възможности и икономическата жизнеспособност на проекта. Той обръща внимание и на факта, че през последните две десетилетия Европейският съюз практически не е финансирал големи нови ядрени централи, като акцентът постепенно се измества към малките модулни реактори и новите поколения ядрени технологии.
Допълнително усложнение представляват санкциите срещу „Росатом“ и нейното дъщерно дружество „Атомстройекспорт“, които на практика изключват възможността именно руската страна да довърши централата по първоначалния проект.
Още през 2023 г. френската EDF чрез дъщерната си компания „Фраматом“ представи предварителен план за анализ на възможностите проектът да бъде адаптиран и реализиран без руско участие, но след политическото решение за окончателното му прекратяване тази инициатива остана без развитие.
След изявленията на Радев и Борисов темата за АЕЦ „Белене“ отново се връща в центъра на политическия дебат. Но все още не е ясно дали тази политическа подкрепа ще бъде достатъчна, за да убеди Европейската комисия и потенциалните инвеститори да възродят проекта.
