Текущото състояние на Фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване се подобрява, констатират хората, които управляват осигурителната система. Делът на финансирането на разходите за пенсии от държавния бюджет намалява. Ако допреди няколко години той беше малко над 50%, сега е малко над 40% – факт, на който се радват работещите в НОИ. Социалният министър Бисер Петков обаче признава също, че мрачните демографски прогнози и намаляването на населението в трудоспособна възраст, а оттам и на броя на тези, които правят вноски в системата, ще създаде напрежение в разходопокривните пенсионни схеми. Затова осигурителните схеми променят параметрите си – увеличава се пенсионната възраст.
"В българското общество е постигнат консенсус по това как да нараства пенсионната възраст за следващите 15-20 години", увери Петков.
Това, което България е направила в края на миналия век, е да диверсифицира своята пенсионна система, като съчетае разходопокривната система с индивидуалните сметки и с капитализацията – т. нар. втори пенсионен стълб. Основният въпрос, който трябва да бъде решен сега, е да се формулира в детайли една по-пълна рамка за изплащане на пенсии от втория стълб. Законодателството дава право на избор на лицата, които се осигуряват във втория стълб – родените след 1960 г., в кой фонд да го направят. За да могат да упражнят този избор, те трябва да имат най-пълна информация какво ще получат при всеки от вариантите.
Увеличаването на пенсионната възраст и на вноските
са стабилизирали системата в периода до 2037 г.
Според прогнозите някъде по това време – при продължаващо застаряване и намаляване на броя на работещите хора, ще започне влошаване в баланса й и ще трябва да се вземат нови мерки, обясни социалният министър Бисер Петков. Но поясни, че и в сегашния момент вече се налага държавният бюджет да подпомага Държавното обществено осигуряване с немалка сума – 4.2 млрд. лв., а субсидията вероятно и ще расте. Петков определи тази "вноска" като "скрит дълг" на държавата. Който е и доста солен – 150% от БВП и равен на 16-17 пъти сегашните разходи за пенсии.
По диаметрално противоположен начин коментират експерти състоянието на първия – държавния пенсионен стълб. Анализаторът Георги Вулджев, бивш специалист от Института за пазарна икономика например твърди, че държавният пенсионен фонд всъщност е фалирал.
В бюджета на НОИ за 2018 г. е вписан
дефицит от близо 4 млрд. лв.
за фонд "Пенсии", което е почти колкото е целият приход на фонда от осигурителни вноски, казва той. Тоест разходите за пенсии са двойно по-високи от приходите от осигурителни вноски. Това означава, че държавният пенсионен фонд е неплатежоспособен и де факто е фалирал. Единственото, което го поддържа, са ежегодните финансови инжекции, които сега получава от републиканския бюджет, допълва той.
Фактът, че размерът на необходимите трансфери е почти на такава сума, колкото са приходите на фонда, означава, че всеки работещ гражданин плаща два пъти за държавно пенсионно осигуряване. За какво?! Както бе казано – при сегашните демографски тенденции финансовото състояние на фонд "Пенсии" е обречено и ще се влошава в дългосрочен план. Само за последното десетилетие дефицитът във фонда е скочил с 262 процента. А при положение че се очаква населението да продължи да застарява, този ръст на дефицита ще продължи. Така държавният фонд "Пенсии" ще става все по-голямо бреме за хазната, докато цялата система не рухне и не се стигне до фискална криза. Накратко казано – пари няма.
Проблемът е, че държавният стълб на пенсионната система разчита на т.нар. разходопокривен механизъм на финансиране, чрез който сегашните работещи хора изплащат пенсиите на вече излезлите в пенсия. Очевидно е, че такава система е крайно неустойчива в условията на все по-силен дисбаланс между големия брой на пенсионерите, съотнесени към все по-малък брой работещи поради демографските тенденции. Представете си как всеки един работещ българин ще може със заплатата си да изхранва
хем себе си, хем семейство, хем поне един пенсионер
Непосилно е, а вече сме много близо до това равнище. Пак казано накратко – пари няма и няма да има. При такава ситуация или работещият, или пенсионерът ще бъде обречен на мизерия и нищета. Затова системата трябва да се реформира. Единственото решение, което би елиминирало проблема според доста специалисти, е пълна ликвидация на държавното пенсионно осигуряване и преминаването към напълно свободна и пазарна пенсионна система. Това би значело всеки работещ да се осигурява във фонд по негов избор, където той спестява пари от своята заплата в индивидуална сметка. Парите, които внася в тази сметка, се натрупват, инвестират се и така трупат дългосрочна възвръщаемост, от която конкретното лице ще може да се възползва, когато настъпи време да се пенсионира. Така всеки работещ човек се осигурява индивидуално и значи, че ще има пари за пенсия. Разбира се, наличността в неговата осигурителна сметка зависи от това колко е спестявал през годините.
От януари следващата година
пада таванът на пенсиите
обеща социалният министър.
Затова всички, които са се осигурявали на висок или още по-добре – на максимален осигурителен доход, и им предстои да се пенсионират тази година, трябва задължително да изчакат края на годината, коментираха експерти. Иначе биха загубили пари, може би много пари, допълват те.
Към момента има около 55 000 пенсионери с пенсии, които са ограничени от таван от 910 лева. Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, от 1 юли 2019 г. техните пенсии ще се увеличат до 1040 лева. Това се равнява на 40 на сто от максималния осигурителен доход за сегашната година. От тях около 25 000 души ще получат действителния размер на пенсията си, а останалите близо 30 000 ще бъдат ограничени на 1040 лева.
Да припомним, че в края на 90-те е въведен максимален осигурителен доход като естествен регулатор на размера на пенсиите. За старите пенсии таванът ще бъде вдигнат на 40% от максималния осигурителен доход. Бисер Петков смята, че вероятно има хора, които изчакват с пенсионирането си именно заради новите правила.
Кой да чака пари догодина
Продължава плавното нарастване на възрастта и осигурителния стаж за придобиване право на пенсия. За жените се изискват навършена възраст от 61 години и 4 месеца и осигурителен стаж – 35 години и 8 месеца, а за мъжете – навършена възраст 64 години и 2 месеца и осигурителен стаж – 38 години и 8 месеца.
Хората, които не отговарят на условията за необходимия стаж, през 2019 г. могат да се пенсионират при навършване на възраст 66 години и 4 месеца за жените и мъжете, ако имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
През 2019 г. ще има промени в начина за изчисляване на индивидуалния коефициент на хората, който участва в пенсионната формула при определяне размера на тяхната пенсия. За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., при определяне на индивидуалния коефициент няма да участва осигурителният доход на хората за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 година.
Индивидуалният коефициент ще се изчислява само от осигурителния доход за периодите след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията.
Какви са изискванията? Какви са сметките?
В общия случай за отпускането на една пенсия за трудова дейност са необходими данни както за осигурителния доход, така и за осигурителния стаж на заявителя.
От 1 януари 2019 г. отпада изискването за представяне на документ за осигурителния доход за трите най-добри последователни години преди 1януари 1997 г., поради това че индивидуалният коефициент на лицето ще се определя единствено от осигурителния му доход за времето след тази дата. Тези данни за осигурените се подават от осигурителите в Регистъра на осигурените лица (РОЛ), от който НОИ и НАП могат служебно да ги използват. Когато данните в регистъра са коректни и пълни, няма нужда от допълнително удостоверяване на осигурителния доход с друг документ.
Осигурените имат възможност посредством персонален идентификационен код (ПИК) на една от двете институции да проверяват по всяко време осигурителните си данни в РОЛ и могат да сезират работодателя си при липсата или наличието на неточност на данните.
НОИ има право да контактува директно с осигурителите и при необходимост да изисква служебно от тях издаването на нужния за конкретния случай документ, когато има липсващи или некоректни данни или следва да се представи допълнителна информация. Така на практика не се налага удостоверяването им на хартиен носител от заявителя.
Осигурителният институт подчертава, че за определяне на правото и размера на пенсията се зачита целият осигурителен стаж на лицата. Той се удостоверява както с данните от регистъра на осигурените лица, така и с трудови, служебни и осигурителни книжки и/или с документ по определен образец. Това означава, че осигурителният стаж – освен когато е полаган при условията на първа или втора категория труд, може да бъде зачетен по данни от регистъра за периода след 31 декември 1996 година.
