Идеята за построяването на частни затвори в България, която се роди преди десетина години, май върви към заник. Последно за създаване на пандизи от такъв характер се вдигна шум през 2016 г. покрай новия Закон за концесиите (ЗК). Тогава стана известно, че законът ще отвори вратите пред желаещите да получат на концесия музеи, автобусни спирки, културни и природни забележителности. Сред посочените екстри бяха и затворите.
При обсъждането на проекта беше огласено, че с него се въвеждат изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година. Както е известно, директивата визира възлагането на договори за концесия при отчитане на спецификата на националното законодателство и на традиционните за него решения, свързани с концесиите, публично-частното партньорство, управлението и разпореждането с държавната и общинската собственост, практиката и досегашния опит в областта на концесиите.
В проекта бе записано, че резултатите от прилагането на новите разпоредби за концесиите се очаква да бъдат насочени към разширяване на възможностите за използване на концесията като форма на публично-частно партньорство за създаване на публични ресурси, блага и услуги при високо качество и ползи както за публичния и за частния сектор, така и за обществото като цяло. С прилагането му се цели развитие на инфраструктурата и на услугите без финансово участие или с минимално финансово участие на държавата, както и да се създаде възможност за използване на опита на частния сектор за постигането на ефикасност и иновации. В резултат от прилагането на закона се очаква нарастване на конкуренцията на вътрешния пазар чрез създадените допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции в строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и на социалната инфраструктура и в извършването на дейности от обществен интерес, посочваше още законът.
Така с новия ЗК идеята за построяването на частни затвори като че се възроди. Тя беше на дневен ред в обсъжданията през 2009 година. Тогава шефът на държавното предприятие "Фонд затворно дело" Свилен Чичев беше информирал, че първият частен затвор в България ще бъде в Плевен. Разискваше се идеята към стария затворнически корпус частен инвеститор да вдигне ново крило, като в замяна държавата трябваше да го обезщети с имоти.
През зимата на 2009 г. държавата дори определи и имотите за размяната – терени с обща площ от 162 дка в района на Белене, където в миналото са отглеждани свине. Терените бяха преобразувани от публична държавна в частна държавна собственост.
Схемата за строителство на частни затвори предвиждаше да се обявяват обществени поръчки, като разплащането с инвеститора трябваше да става с имоти, а не с живи пари. По този начин се предвиждаше да се вдигнат нови зандани в София, във Варна, в Пловдив и Раднево, както сочеше приетата тогава Стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода 2009-2015 година. Според нея построяването им трябваше да разкрие нови 8200 места за затворници, за които държавата нямаше да похарчи и стотинка, тъй като щеше да обезщетява инвеститорите с имоти.
Български инвеститори обаче така и не се намериха заради разразилата се финансова криза. Появиха се информации, че три големи чужди компании имат интерес да построят и да управляват частни затвори в България. Сред тях се посочваше международната компания за сигурност и охрана G4S и компанията Serco, която предоставя услуги в различни сфери.
Специалисти коментираха, че за осъществяването на подобен проект най-добре е да се създаде дружество със специално предназначение, в което собственици ще са чуждестранните инвеститори и българските им партньори, евентуално с подкрепата на банки. Според експертите това дружество ще подписва концесионния договор с правителството.
Посочено бе, че базата на заплащане може да бъдат броят на настанените в новия частен пандиз затворници, броят и качеството на услугите или други критерии. Хипотезата предвиждаше плащането да е обвързано с качеството на услугите, като правителството си запазваше възможността да поеме собствеността върху затворите при съответни условия.
При обсъждането на идеята през 2009 г. беше изтъкнато, че тя би дала прекрасна възможност за работещо публично-частно партньорство, опитът от който може да се използва в изграждането на училища, болници и други публични сгради.
След известно затишие темата за частните затвори отново бе повдигната през 2012 г. от депутата от ГЕРБ Емил Радев. Той оповести, че има интерес от американска компания да строи затвор на територията на община Аврен. Това бе потвърдено и от тогавашния кмет на общината Емануил Манолов, според когото американски фонд с опит в изграждането на частни затвори зад Океана се интересува от терен над 100 дка във вътрешността на общината.
Радев посочи, че интересите на чуждестранните инвеститори ще бъдат защитени от Закона за публично-частното партньорство, който трябваше да влезе в сила от 1 януари 2013 година. Според него нормативният акт дава повече възможности за участие на частния бизнес в развитие на инфраструктурата и по-големи права на публичния партньор – държавата или общината. И изтъкна, че затворите и сградите на съдебните палати са сред обектите за финансиране и изграждане по Закона за публично-частното партньорство.
Въпреки приетите закони в тази посока чуждестранните инвеститори все още се оглеждат и потаяват. Дали заради съмнението, че дори и този специфичен бизнес би потънал от тежестта на широко ширещата се корупция у нас, можем само да гадаем.
Примерът на САЩ
През лятото на 2016 г., когато българският парламент прие новия Закон за концесиите (ЗК), позволяващ строенето на частни затвори, правителството на САЩ съобщи, че постепенно ще се отказва от договорите си с частните зандани. До това решение се стигна след проверка на Министерство на правосъдието, която установи, че частните затвори имат повече проблеми със сигурността и безопасността от местата за задържане, управлявани от държавата.
Интересът на САЩ към частните затвори е от края на 90-те години, като причината е пренаселване на местата за задържане. След масовото строене на такива заведения в края на 2015 г. в частни затвори излежаваха присъди над 22 000 души, или около 12% от федералните затворници. След решението на правителството котировките на трите компании, които управляват частните затвори в страната, се сринаха с 40 на сто в борсата.
През февруари 2017 г. в съдбата на частните затвори в САЩ настъпи обрат. С избора на Доналд Тръмп за президент те навлязоха в истинска златна ера. След изборите акциите на двама най-големи частни затворнически оператори – CoreCivic (известен преди като Corrections Corp. of America) и Geo Group, се удвоиха. Тези на CoreCivic (CXW) нараснаха с 140%, а на Geo Group (GEO) с 98 процента. Наблюдателите на борсите коментираха, че изборът на Тръмп ще е добър не само за големите банки като "Голдман Сакс", но и още по-добър за частните затворнически инвеститори. Причината за скока е проста – Тръмп обеща да се справи с престъпността и незаконната имиграция, и "Уолстрийт" бързо изчисли, че реториката на Тръмп вероятно ще се напълни затворите. Което означава повече печалби за тях.
И до този момент печалбите им бяха завидни. В частните затвори в САЩ има от какво да се печели. Компанията Global Tel* Link например предлага на затворниците телефонни услуги за сметка на хората, на които те звънят от затвора. Приемащите обаждането трябва да си открият сметка с предварително гарантирано заплащане в компанията. Според изследване от 2013 г. Global Tel* Link печели повече от 500 млн. долара на година, като цените, които предлага, стигат до 1.13 долара за минута разговор. Част от стойността на минута е предвидена за самия затвор като комисиона. Заради дейността си Global Tel* Link беше една от петте компании, разследвани в популярен преди пет години документален сериал "Затворнически спекуланти".
Здравеопазването в затворите, отдадено на частни компании, също е източник на големи печалби. В същото време услугата, предоставяна от тях, много често е с ниско качество или е резултат на пренебрежително отношение. През 2011 г. Върховният съд в Калифорния е разпоредил да бъдат изплатени 585 000 долара обезщетение на затворник, който през 2008 г. загубил зрението си по време на престой в затвор. Той страдал от глаукома, но управата на частния затвор не му обърнала внимание, за да го лекува.
В частните затвори в САЩ действа компанията Prison Health Services, с чието име е свързан скандал от 2005 г. заради смъртта на двама затворници, на които с години им е било отказвано медицинско лечение. През 2011 г. тази компания се слива с Correctional Medical Services и започва да работи под името Corizon. Correctional Medical Services се сдобива със славата на най-големия и най-скъп доставчик на медицински услуги в затворите.
