Нови привилегии за държавните и общинските длъжници

Парламент Йордан Цонев Менда Стоянова

Специалните законови привилегии на държавата и общините да не плащат своевременно дълговете си се множат. Това е  предвидено в  новото  предложение за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Поправките са внесени в деловодството на Народното събрание преди Великденските празници от председателя на парламентарната бюджетно-финансова комисия Менда Стоянова. Това става между първо и второ четене на внесения преди месец законопроект за изменение и допълнение на ГПК, с който се въвеждат изискванията на европейските регламенти за създаване на единни процедури за исковете с малък материален интерес и за заповед за плащане. 

Не е ясно дали управляващите са решили, че новите опростени правила застрашават допълнително държавните и общинските бюджети с извънредни плащания, или ползват въвеждането им като параван.  Европейската процедура за искове с малък материален интерес може да бъде ползвана за предявяване на иск с материален интерес до 5000 евро срещу лице, организация или предприятие, установили се  в друга страна от Европейския съюз. Уредбата е ограничена и подходяща най-вече за претенции за възстановяване на разходите за стоки или услуги, включително и доставени чрез интернет.

От обхвата на процедурата са изключени някои граждански, търговски и административни дела – трудови, социални, митнически, семейни, наследствени, както и свързаните с отговорността на държавата. Нещата  обаче са опростени чрез предявяване на иска със стандартизиран формуляр, а решението на съда се признава автоматично във всяка страна от Евросъюза и може да бъде изпълнено чрез нейните правоприлагащи  органи.

Процедурата по европейска заповед за плащане пък може да бъде ползвана за събиране на безспорни парични вземания по граждански и търговски спорове – например когато длъжникът се е съгласил с него. Формулярът се изпраща на компетентния съд в съответната страна  членка  и ако той прецени, че претенцията попада в обхвата на процедурата, издава европейска заповед за плащане в рамките на 30 дни. Длъжникът може обаче да възрази и да оспори вземането, което води до разглеждане на делото по общия ред. 

Привилегированата защита на държавата и общините от плащане на дългове не е от вчера. Сегашната уредба в ГПК предвижда забрана за изпълнение върху  сметките  на паричните вземания. Плащането е обаче дължимо и трябва да стане от предвидените за това кредит или субсидия по бюджетите им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение  и ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. Има и забрана за принудително изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините.

Внесеният от Менда Стоянова законопроект предвижда присъдените срещу държавните учреждения вземания да се изплащат не само от отпуснатите им за целта кредити, но изобщо от наличните за това средства. Забраната за изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения пък е разширена освен върху субсидията, и върху трансферите и временните безлихвени заеми от държавния бюджет. По отношение на общинските средства от Европейския съюз и по международни програми и договори, защитният механизъм е разширен и върху свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху авансовото им финансиране от държавния бюджет или с евросредства.

В мотивите си към законопроекта вносителката Менда Стоянова посочва на първо място нуждата от синхронизиране на терминологията в ГПК с тази в Закона за публичните финанси. Целта е обаче друга и е посочена в добавка и то   – по-малко деликатно, като постигане на "равнопоставеност за всички бюджетно субсидирани заведения – получатели на средства от държавния бюджет, независимо от това как се предоставят тези средства – пряко или индиректно". 

Различният режим на принуда при уреждането  на дълговете  открай време е предмет на правни спорове. Привилегията на държавата и на общините е предназначена да брани обществения интерес, но лишава бизнеса и гражданите от своевременно събиране на присъдените им вземания. Факт е, че повечето ведомства и общински власти не бавят прекалено изплащането на дълговете си, но в много случаи средствата не им достигат. Кредиторите пък търсят пробойни в предпазния режим, за да принудят длъжника да плати по-бързо. В немалко случаи  след изпратена покана за доброволно изпълнение частни съдебни изпълнители налагат запори и възбрани,  които съдът после отменя. 

Проблемът нашумя преди осем години, когато тогавашният омбудсман Гиньо Ганев сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбите в ГПК, чиято промяна в обратната посока сега предлага Менда Стоянова. Искането беше мотивирано с нарушаване на чл.17 от конституцията, който разграничава два вида собственост – публична и частна. Държавните учреждения и общините могат да бъдат носители както на публична, така и на частна собственост, а по отношение на втората обемът на техните права и задължения – като титуляри на собствеността, не бива да бъде по-различен от обема на права и задължения, които имат всички частноправни субекти. 

Според защитниците на тази теза въведената неравнопоставеност между държавната и общинската частна собственост, от една страна, и частната собственост на гражданите и юридическите лица, от друга, поставя държавата и общините в положение на привилегировани стопански субекти и в резултат на това злепоставя частната стопанска инициатива. Като несъобразена с конституцията беше атакувана и привилегията на държавните учреждения и на общините сами да преценят кога и как да заплатят свои задължения. В искането се сочеше и противоречието на тези текстове с Европейската конвенция за защита правата на човека и Хартата за основните права на Европейския съюз.

Конституционният съд отказа да обсъжда съответствието на текстовете международни актове с довода, че може да ги съпоставя само с конституцията. Съдът се ограничи с разглеждане на последните към онзи момент промени в ГПК, като ги намери все пак за несъвместими с основния закон заради цялостното приравняване на общините към държавните учреждения относно забраната за принудително изпълнение на парични вземания.

Във връзка с нарушеното право на справедлив съдебен процес чрез ефективно изпълнение на съдебните решения, заради което България е осъждана многократно в Страсбург, съдът отказа също да се произнесе. За да избяга от проблема, КС разви тезата, че атакуваните разпоредби не нарушават правото на собственост по чл.1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция и констатира, че такова нарушение няма.

Затова въпросните решения на Евросъда били неотносими към предмета на делото, "доколкото оспорената законова уредба не изключва задължението на държавата, общините и бюджетно субсидираните заведения да изпълняват съдебно признатите вземания". Според конституционните съдии законодателят не налага мораториум върху държавните и общинските плащания по сключени и изпълнени договори, а на практика само ги отсрочва. Атакуването на защитните за държавата и общините текстове беше обаче не за нарушено право на собственост, а за нарушено право на справедлив съдебен процес.

Сегашното предложение на управляващите за разширяване на предпазните привилегии в полза на държавата и общините е по-изнервяща и заради нестихващия натиск за въвеждане на несъстоятелност за физическите лица – т. нар. частен фалит. Перспективата редовите граждани да получат такова право на защита при затруднение или нежелание да плащат дълговете си, а държавата и общините да отлагат законово плащането им дълго време  едва ли радва бизнеса в условията на свръхзадлъжнялост.

При това и в двата случая става въпрос за безспорни вземания, на които кредиторът разчита за оцеляването си на пазара. А освен че той и контрагентите му също са данъкоплатци, такива са и неговите служители и работници, които очакват заплатите си. В добавка следва да бъде припомнена и ролята на дисциплиниращия ефект – ако го няма или са налице законови изключения за прилагането му, дисциплината просто пада. Особено при изобилието на крадливи чиновници, общинари и кметове, които бранят яростно възможностите си за обогатяване от предоставените им публични средства. 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст