Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) разкритикува концепцията на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието. Компаниите, които обезпечават риска, предлагат да се създаде пул за селскостопанско застраховане, вместо да се работи "на парче".
В миналия си брой вестник "БАНКЕРЪ" вече описа настроенията сред обществото и сред застрахователите по отношение на чисто новото предложение на строителния министър Николай Нанков за създаване на катастрофичен пул в България чрез публично-частно партньорство. Явно обаче центробежните течения в икономическата политика у нас водят до това, че се работи винаги на парче, хаби се много обществена енергия и публичен ресурс, а след това е почти невъзможно частите от разнородния пъзел да бъдат сглобени.
Според предложението на земеделското министерство се предвижда преобразуване на Изпълнителната агенция "Борба с градушките" в държавно предприятие, което ще се издържа по няколко линии: със средствата, които в момента държавата отделя за борба с градушките и за обезщетения на пропаднали площи; чрез задължителни вноски на земеделските производители на база заявената за подпомагане площ, както и с вноски на застрахователните компании в размер на премийния приход от застраховки по класове – пожар и природни бедствия, други щети на имуществото и сухопътни превозни средства ("Каско").
АБЗ посочи, че застрахователната индустрия по принцип подкрепя инициативата за нов модел за управление на риска в земеделието, но подчертаха, че предложената концепция куца в няколко направления. Един от основните й недостатъци е, че на държавно предприятие са вменени дейности с характеристиките на застрахователна дейност, която може да бъде извършвана единствено от застрахователна компания. Защитниците срещу риска пишат още, че биха приветствали идеята концепцията да даде базата за публично-частно партньорство между застрахователите и държавата, която да се доразвие на подзаконово ниво по аналогия със застраховането на отговорността от "ядрена вреда" – чрез Българския национален застрахователен ядрен пул.
Застрахователите предложиха на държавата да създаде пул за селскостопанско застраховане. Това решение би позволило да се застраховат в пълния им обем земеделските площи и в пълния обем – на рисковете (а не само за градушка), създаване на оптимални и единни условия за застраховане с цел намаляване на разходите и на времето за определяне на щетите и изплащане на обезщетенията. При създаване на застрахователен пул финансирането на превантивната дейност да може да се извършва при условията на застраховането, а не с държавни средства, се казва в становището на застрахователите.
От АБЗ са проучили и подчертават, че предложеният от земеделското министерство модел не се прилага в нито една развита европейска държава. Само в няколко бивши социалистически страни все още защитата от бедствия в земеделието продължава да се финансира от държавата. Управлението на рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието със застрахователни способи и разчитайки на застрахователния пазар, е далеч по-ефективен начин на употреба на обществените ресурси, категорични са от застрахователния бранш.
В концепцията е въведено задължение за застрахователните компании да заплащат вноска в държавното предприятие от прихода от продажба на всички застраховки от класове "Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)", "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество". Това обаче е налагане на косвена тежест за всички застраховани лица, но то е неоправдано, защото създава неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. На практика застрахователите ще финансират мероприятия по превенция или ще подпомагат пострадали земеделски стопани, включително и незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, обясняват от АБЗ.
В същото време предвиденият начин на компенсиране на земеделските стопани не ги поощрява те доброволно да сключват застраховки и съответно не спомага за развитието на застрахователния бизнес, от който се изискват задължителни вноски. Това предложение е необосновано и би имало много негативен обществен отзвук, тъй като в него не се съдържа нито финансова логика, нито защита на правата на потребителите на застрахователни услуги. Въпреки че фокусът на концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този сектор.
Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки "Каско" на МПС, без да повиши очакваните обезщетения на застрахованите лица, което се смята за несправедливо. Същевременно се създава сериозна предпоставка за намаление на застрахователното проникване и способността на застрахователната индустрия да поема повече рискове на по-ниска цена. Това би имало негативно отражение върху всички потребители на застрахователни услуги, коментират още застрахователите.
Те допълват, че от опита в областта на земеделските застраховки до момента е установено, че големите земеделски производители не застраховат земеделските култури заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. Тоест на практика се получава, че, от една страна, застрахователите биха финансирали загубите на големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а от друга страна, източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от концепцията.
Като цяло предложеният документ не съответства на застрахователното разбиране за обществен интерес и социална справедливост; не отчита, че застрахователният сектор предлага управление на рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието по по-ефективен начин от употреба на обществените ресурси. В същото време, ако се приеме документът, това би оскъпило застраховките, и то в най-масовите продукти – като "Каско" например, и няма да доведе до намаляване на размера на изплатените застрахователни обезщетения от страна на застрахователите, отчитайки дела на обезщетенията за риска "градушка", в частност по имуществените застраховки и по застраховка "Каско".
АБЗ настоява за по-задълбочена дискусия и промяна в предложената регулация.
