Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
В света пак замириса на военен конфликт и положението изглежда плашещо сериозно.
Русия и САЩ взаимно блокираха проекторезолюции на ООН за химическата атака в Сирия. САЩ, подкрепяниа от Франция и Австралия, изпратиха военни кораби, носещи на борда си ракети. Русия, подкрепяна от Иран, твърдо заяви, че всичките насочени към Сирия ракети ще бъдат свалени, а изстрелващите ги установки ще станат мишени. Това вече ще е пряк сблъсък между армиите на Русия и САЩ! А сега накъде?!
Инвеститорите инстинктивно се насочиха към златото, за да могат да съхранят поне част от парите си. Цената на жълтото злато се повиши. Повиши се стойността и на черното злато – петрола, но най-вече и заради по-слабия долар.
Икономическите перспективи пред световната и по-специално пред щатската икономика са все по-добри, според изявление на Фед. Увеличава се убедеността, че най-вероятно инфлационната цел ще бъде достигната в средносрочен план. Ето защо обещаното от председателя на Фед Джером Пауел постепенно вдигане на основната лихва в Щатите звучи все по-реалистично. Така описана, икономическата ситуация е повече от оптимистична и цените на акциите би трябвало да следват ясно изразена възходяща тенденция. Да, ама не. Задълбочаващият се сирийски конфликт натежава като воденичен камък на цените на корпоративните книжа.
Междувременно САЩ отвориха и друга фронтова линия. Те вече са в открита търговска война с Китай, след като Тръмп вдигна митата на редица стоки от технологичния сектор. Така той целеше да снижи търговския си дефицит с източния гигант с поне 60 млрд. долара, но Поднебесната империя отвърна на удара, облагайки с реципрочни мита вноса на американски стоки. Така идеята на Тръмп стана напълно безсмислена. Администрацията на Белия дом отправи покана за преговори, но тя беше отхвърлена. Веднага след това двете страни започнаха трескава подготовка за допълнителни взаимни тарифни утежнения за общо 100 млрд. долара. А сега накъде?!
В ситуация на безизходица както на военния, така и на търговския фронт администрацията на Тръмп отмени всички ангажименти, включително и срещата на високо ниво с Латинска Америка, където също ври и кипи. Глобалният риск продължи да е основна движеща пазарна сила. Ето защо през изминалата седмица цените на книжата – държавните и корпоративните, останаха като хипнотизирани на едно и също равнище в резултат на нулев инвеститорски интерес. Щатският борсов индекс Down Jones Industrial average и немският DAX в момента са на нивата си отпреди седмица от съответно 24 300 и 12 300 пункта.
Цените и на българските еврооблигационни емисии замръзнаха на място. Доходността на най-дългосрочните ни емисии с падеж 2035-а, 2028-а и 2027 г. все още е съответно 2.45, 1.65 и 1.37% на годишна база, каквато беше и преди седмица. Търговията и с по-краткосрочните емисии с падеж 2024-а, 2023-а и 2022 г. не бе повлияна и контрактите с тях продължиха да се случват на нивата отпреди Великден при съответно 0.77, 0.35 и 0.17% годишно.
Министерството на финансите продължава да отчита бюджетни излишъци и сякаш е забравило за първичното предлагане на държавни ценни книжа. Вече четвърти месец не се пуска нито една нова държавна облигационна дългова емисия. Въпреки това доходността, при която се договаряха сделките с книжата на вътрешния вторичен междубанков пазар, също затвърди позициите си отпреди седмица. Тези с остатъчен падеж от девет години останаха на 1.05% годишна доходност, на седемгодишните – 0.60%, и тригодишните – при минус 0.01 на сто.