Върховният касационен съд (ВКС) отказва да оправя очевидно неправилни решения на долните инстанции, каквото задължение има съгласно една от последните промени в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Абсурдната упоритост на висшата съдебна инстанция е материализирана в искане до Конституционния съд да обяви за несъвместими с основния закон предоставените й преди половин година правомощията в тази насока. Те бяха премахнати с въвеждането на сегашния ГПК преди едно десетилетие и неизменно предизвикваха недоволството и възмущението на юридическата общност.
С правилата за т. нар. факултативно касационно обжалване беше въведена жестока цедка за селектиране на жалбите до ВКС срещу актовете на въззивните инстанции. За да бъдат допуснати за разглеждане по същество на основание нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение, касационните жалби трябваше (и все още трябва) да отговарят на определени условия. За да са налице, въззивният съд трябваше да се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и на съдилищата, както и този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Тези изисквания принуждават недоволните от въззивните решения страни наред с касационната жалба да формулират и изложение, в което да обосноват наличието на някоя от изброените предпоставки. От една страна, това разтоварва върховните съдии в позоваването на съдебната практика, тъй като тежестта в тази насока пада върху жалбоподателя. В същото време се нарушават обаче основни права, тъй като ВКС отказваше да допуска до разглеждане по същество очевадно несправедливи въззивни решения.
При това отстояваше това свое "право" крайно агресивно, като в резултат на селекцията допускаше до разглеждане нищожен процент от касационните жалби. И понеже отказът за допускането им е необжалваем, на практика се стигна до флагрантен отказ от правосъдие, увредил правата на голям брой физически и юридически лица. Всичко това беше мотивирано с необходимостта върховният съд да се съсредоточи в ролята си по уеднаквяване на съдебната практика, включително чрез тълкувателната си дейност.
На упрека, че разтегливите предварителни критерий за допускане на касационните жалби водят често до субективното им селектиране беше даван отговор, че класическото триинстанционно производство е отживелица, а ВКС и така изпълнява конституционното си правомощие да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Веднага след въвеждане на ограниченията в действащия ГПК някои от тях бяха атакувани пред Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет, но останаха в сила с лека корекция. Оковите бяха разчупени едва миналата година – първоначално с ограничаване на забраната определен типове дела изобщо да подлежат на касационно обжалване. От забранителния списък бяха извадени някои дела по реституционни, брачни, трудови и етажни спорове.
Броени месеци по-късно след куп популистки залитания във връзка с правата на длъжниците парламентът постигна изненадващо добър резултат по най-сериозния пакет от промени в ГПК от влизането му в сила. По инициатива на "Обединени патриоти", срещу която скочиха ВКС и БСП, бяха въведени нови основания за касационно обжалване – ако решението на въззивната инстанция противоречи на актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз, както и при вероятната му нищожност, недопустимост и очевидна неправилност.
Аргументите на левицата срещу възстановяването на ограничените със сегашния ГПК права бяха, че тази промяна връщала нещата с десет години назад. И че не само се открехвала, а направо събаряла стената пред жалбоподателите. Сегашното сезиране на Конституционния съд от ВКС е плод на същите аргументи и цели възстановяване на "стената" пред правото на висша съдебна защита.
Конституционното дело с докладчик бившия главен прокурор Борис Велчев е образувано по искане на тричленен състав от Гражданската колегия на ВКС с председател Светла Димитрова. Тя беше назначена неотдавна за заместник-председател на ВКС на мястото на Красимир Влахов след драматична размяна на удари между него и председателя Лозан Панов. И макар че атаката срещу промените в ГПК във връзка с касационното обжалване е по повод на конкретно дело, тя е явно преднамерена.
Искането е мотивирано със странна интерпретация на аргумента, че законодателят не е дефинирал критерия "очевидна неправилност" за оценка на въззивното решение. Според съдебния състав съдържанието на този критерий не можело да бъде изяснено по тълкувателен път, който да въведе универсално правило за селектиране на касационните жалби. Така законодателят оставял преценката за очевидната неправилност на обжалваните въззивни решения на субективната преценка на ВКС.
Освен че е редно да попитаме на кого другиго да бъде оставена тази преценка, можем само да се дивим на довода за субективизъм с оглед на действащата вече цяло десетилетие уредба за предварително селектиране на касационните жалби. Очевидно релативизмът е според случая, защото в мотивите към искането е направено и съждението, че "това, което е очевидно за един, е невидимо за друг, а правилното или неправилно решение е обективно качество на правосъдния акт".
В резултат съставът стига до извода, че обективно може да бъде установена само очевидна фактическа грешка в едно съдебно решение, но не и очевидната му неправилност. Нещо повече, с довода, че този нов критерий бил неясен и неизясним, е изведена абсурдната теза че въвеждането му не гарантирало, а напротив – нарушавало конституционното право на защита във всички стадии на процеса. За капак е добавен и изумителният аргумент, че по този начин се нарушавало разделението на властите, тъй като със субективната си преценка на обжалваните въззивни актове върховната съдебна инстанция изземвала компетентността на законодателя.
А можеха просто да кажат, че крайният формализъм често е единственият инструмент, с който може да бъде обоснован отказът от правосъдие. Ние пък ще припомним, че още преди години Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова за въвеждане на ефективен механизъм не само за инстанционен контрол, но и за "разследване" на очевидно неправилни съдебни решения. Топката сега е у Конституционния съд, но законодателната власт трябва отрано да мисли за защита на частично възстановения с огромно закъснение баланс.
