Уведомяването на избран от задържания близък за ареста му може да бъде забавено с 48 часа. Отлагането ще може да става „когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано“. Това предвижда проект за промени в Наказателния кодекс (НК), с който се изменят и серия разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за МВР, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за ДАНС. Промените бяха огласени днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, сочи Lex.bg.
Промяната в чл. 63 от НПК за уведомяването на близък при задържане под стража е мотивирана с транспониране на Директива 2013/48/ЕС, която установява минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест. В мотивите към законопроекта се посочва, че НПК съответства в значителна степен на изискванията на директивата, но за пълното ѝ транспониране, са необходими няколко промени в него.
„В съответствие с чл. 5, параграфи 1 и 3 от Директивата, се изменя и допълва чл. 63 от НПК. Предвижда се при задържане под стража на обвиняемия, както и по отношение на задържането на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, по искане на обвиняемия, незабавно да се уведомява поне едно посочено от него лице“, посочват авторите на законопроекта. В действащата разпоредба на чл. 63, ал. 7 от НПК е посочен изчерпателно кръгът от хора, които се уведомяват незабавно при задържането – семейството на обвиняемия, работодателят или МВР, а сега се предлага изборът да е на самия арестуван.
„Посоченото изчерпателно изброяване може да доведе до необосновано ограничаване на правото на обвиняемия свободно да уведоми лице, което може да бъде различно от изброените, например в случаите на фактическо съжителство. Право на обвиняемия е да посочи кое лице да бъде уведомено и това право не следва да бъде ограничавано“, се обяснява в мотивите.
Наред обаче с даване право на задържания сам да посочи кой да бъде уведомен за арестът му се прави и промяна, с която се създава възможност това известяване на близките да бъде отложено до 48 часа. Това става с нови ал. 9, 10 и 11 в чл. 63 НПК. За тази временна дерогация от правото да бъде уведомено конкретно лице е предвидено, че решението за нея ще се взема от прокурора по досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. То ще подлежи на обжалване от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд. Проектът предвижда, че съдът разглежда жалбата незабавно еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение, което е окончателно.
Предвидените в НПК предпостави за отлагане на уведомяването на близък за ареста с до 48 часа са:
- неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице;
- за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано.
В чл. 55 НПК се създава нова алинея, която регламентира право на обвиняемия „да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник“. „Той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия“, предвиждат още промените.
С проекта се прави и важно изменение в чл. 53 от Наказателния кодекс, който урежда отнемането в полза на държавата на придобито от престъплението. Чл. 53, ал. 2, б. „б“ вече се предвижда, че се конфискуват „пряката и/или косвена облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване“. А когато облагата липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.
Дадени са определения що е то пряка и косвена облага. „Пряка облага е всяка икономическа полза, придобита пряко чрез престъпление“, пише в законопроекта. Косвената облага пък е дефинирана като „придобитото в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко последващо инвестиране или преобразуване на пряка облага, включително когато е била изцяло или частично преобразувана или превърната в друго имущество, или когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници, до стойността, на която се оценява включената пряка облага“.
За реалната събираемост на равностойността на вещи или парични средства, отнети в полза на държавата, се предлага 5-годишният давностен срок да започва да тече от деня, в който е изтекъл срокът за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. А абсолютният 10-годишен давностен срок за погасяване на задължението да започва да тече от деня, в който е изтекъл срокът за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
С промяна в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се въвежда задължение за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да уведомява териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на затворника за датата, от която той ще бъде освободен, когато наред с наказанието лишаване от свобода е постановено и отнемане в полза на държавата.
Освен това е предвидено обезпеченото имущество по реда на чл. 72 от НПК да се управлява от новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
С промени в НК се създава квалифициран състав на кражба и се предвижда от 1 до 10 години затвор, „ако предмет на кражбата е моторно превозно средство“. Освен това се регламентира приготовлението към кражба на кола да се наказва като самостоятелно престъпление с лишаване от свобода до три години или пробация.
„Отпада предвидената възможност за налагане на алтернативното наказание глоба в случаите на противозаконно проникване в чужда МПС. Това е мотивирано с високата степен на обществена опасност на тези престъпления, което се обуславя както от значителната стойност на отнетата движима вещ, така и от факта, че много често отнетото МПС се използва при извършването на други престъпления“, обясниха от Министерството на правосъдието.
