"Смисълът на налагане на дисциплинарно наказание по Закона за съдебната власт (ЗСВ) е да се постигане на по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, то да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. Налагането на наказание без доказано основание води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели, респективно не осъществява превенцията, която се цели със ЗСВ.".
Това – заедно с принципното правило, че на съдия не може да се търси дисциплинарна отговорност за това как се е произнесъл по дела, припомни тричленен състав на Върховния административен съд. И отмени дисциплинарното наказание на съдия от Софийския районен съд, който си "позволил" да връща дело на прокуратурата заради пропуски, които според неговото съдийско убеждение са съставлявали процесуални нарушения.
Решението на ВАС от 15 май се появи точно в момента, в който за пореден път на дневен ред бе поставен проблемът с опитите да се оказва "външен натиск" върху магистратите, за да решават те делата си "правилно" и според съответната конюнктура. Колкото да подскаже, че този натиск върху уж гарантираната от конституцията и закона независимост на съдиите и свобода да решават делата според закона и вътрешното си убеждение, съвсем не е само външен.
Случаят е следният: през юли миналата година временно изпълняващият тогава длъжността шеф на Софийския районен съд Стефан Милев налага дисциплинарно наказание "забележка" на един от наказателните съдии в СРС – Мирослав Петров. Впоследствие тази заповед е потвърдена и от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Причината: съдията послушал вътрешното си убеждение вместо указанията на по-горната инстанция – в случая на Софийския градски съд. Отказал да внесе в съдебна зала дело, което според него е било опорочено по време на разследването и трябва да се "доработи", и го върнал на прокурора.
Става дума за дело за измама срещу двама софиянци, които взели 400 лв. капаро срещу обещанието да извършат ремонт на покрив в "Люлин", но така и не свършили работа.
"Измамата" е извършена през 2003 година. Тогава започва и разследването по случая. Досъдебното производство обаче е образувано едва година по-късно. И чак през 2011 г. (седем години, че и повече след деянието) папките постъпват в Софийския районен съд.
Разпределят го на 106 наказателен състав. Първият съдия, който го поема, връща делото обратно на прокуратурата заради съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на разследването.
Почти веднага след това обаче съдията напуска. Междувременно прокуратурата пуска протест, който постъпва в деловодството на съда. Но така и никой не разбира за него – папките "потъват" някъде из прашните рафтове, и толкова. И така три години…
Междувременно 106-и състав се поема от нов съдия. Само че и той не се задържа дълго – напуска.
Така "идва ред" и на Мирослав Петров, който е трети поред съдия, поел 106 наказателен състав в СРС в рамките само на година. Междувременно вече е станало октомври 2012-а.
Делото обаче продължава да си "отлежава" в съдебното деловодство. И едва през ноември 2015 г. новоназначена деловодителка го вижда и го докладва на съдията. Заедно с прокурорския протест срещу разпореждането от 2012-а за връщането му на прокуратурата, за който очевидно са забравили и в държавното обвинение.
Интересно е обаче какво се случва после. Съдията Петров се разтичва, търси служебен защитник, защото за 12 години разследване и чакане подсъдимите вече отдавна са напуснали старите си адреси. Окомплектова делото и го праща в Софийския градски съд (СГС) – това е инстанцията, която още през 2012-а е трябвало да се произнесе по протеста на прокуратурата по връщането му за доразследване.
Делото постъпва в СГС през януари, но оттам също не си дават особен зор и едва през ноември 2016 г. се произнасят по него, като отменят разпореждането за връщане на прокурора.
Само че вместо да насрочи делото за публично заседание, Петров пише второ разпореждане за прекратяване на съдебното производство и втори път го връща на прокуратурата. Защото открива други процесуални нарушения, които според него са съществени и ще попречат на процеса.
Следва нов протест на прокурора и ново определение на СГС, с което се отменя и това разпореждане за връщане. Но вече е юни 2017 година. А абсолютната давност за наказателното преследване изтича през 2018-та.
Съдията Петров насрочва делото за 9 октомври 2017 година. И на тази дата чете оправдателни присъди и за двамата подсъдими. Които между впрочем са напълно в правото си сега да осъдят държавата за вреди от неразумно дълго водения срещу тях процес – седем години досъдебно производство и почти шест – съдебно.
Няма данни оправдателната присъда да е била оспорена от прокуратурата. Но това вече няма и никакво значение заради давността, която ще освободи подсъдимите от всякаква отговорност.
Няма данни и някой от разследващите полицаи да е бил подведен под каквато и да било отговорност за проточилото се разследване.Нито пък за санкция на деловодителката, която не докладвала с години "забравената" преписка.
Единственият виновен за безобразното замотаване на делото от 2003 до 2017 г. се оказва… съдията Петров.
Временният административен ръководител на Софийския районен съд по онова време Стефан Милев пуска заповед, с която му налага дисциплинарно наказание – вярно, най-лекото: забележка. Но по-важно е за какво нарушение е издадена: за "неоправдано забавяне" на действията по делото за периода от ноември 2016 г. до юли 2017-та. Тоест приема се, че съдия Петров е забавил делото "неоправдано", защото си е позволил втори път да върне дело на прокурора, макар и с различни мотиви от тези на предишната му колежка.
Петров обжалва пред съдийската колегия на ВСС, но тя потвърждава наказанието. Тогавашната членка на ВСС Галя Георгиева е "желязна" в мотивите си защо съдията трябва да бъде наказан. Според нея "Съдия Петров не е изпълнил на два пъти указанията на горната инстанция, прекратявал е едно наказателно дело, което е започнало през 2011 година. Съдията – въпреки указанията на по-горния въззивен съд, прекратява и връща делото на прокуратурата, като това го прави през 2016 година. От 2012-а до 2016 г. колегата въобще не е знаел, дето се казва не си е направил ревизия на състава, за да види, че не му е докладвано делото", обяснява Георгиева и е категорична, че един съдия трябва да знае какви дела има в състава си.
В хода на дискусиите се чуват плахи гласове, че в случая не става въпрос за дисциплинарно нарушение – забавяне на производството, както е квалифицирано в заповедта, а става въпрос за преценка на фактите и обстоятелствата по едно наказателно дело, което е част от правораздавателните функции на съдията. Но въпреки това наказанието на Петров е потвърдено.
Съдии от СРС се надигат и правят подписка в защита на колегата си. Самият той е категоричен, че смята становището на Софийския градски съд, с което му се разпорежда да внесе делото за разглеждане в съда за неправилно,защото, е в противоречие с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. А СГС не е инстанция, която може да "свежда" задължителни указания на съдиите.
"За разлика от Прокуратурата на Република България, която е единна и централизирана и при която писмените указания на горестоящия прокурор по движение на делото са задължителни за подчинените нему прокурори, то независимостта на съдилищата в това отношение е конституционно гарантирана. Указанията на контролиращите съдебни инстанции са задължителни само в предвидените от закона случаи. Противното разбиране, застъпено в заповедта за дисциплинарното производство, а и в съдебния акт на СГС, считам за недопустимо вмешателство във вътрешното ми убеждение, което би следвало да се основава единствено на закона и доказателствата по делото, а не да се формира посредством упражняването на институционална или административна принуда…", заявява и самият съдия Петров пред медиите. И посочва, че "неговият случай" е опасен прецедент, при който председател на съд погазва по недопустим начин независимостта на съдия, опитвайки се да въздейства върху вътрешното му убеждение посредством административна принуда.
Горе-долу това казва и тричленният състав на Върховния административен съд, който отмени наложеното на съдия Петров дисциплинарно наказание. Макар и година по-късно.
"Постановените от съдията актове са юридически израз на неговото вътрешно убеждение. Магистратът, въз основа на преценката на фактите по делото, следва да разкрие обективната истина, със средствата и способите на НПК, както и да не накърнява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. При упражняване на своите правомощия магистратът е подчинен само на закона", казват съдиите от ВАС. Според тях магистратите могат да носят дисциплинарна отговорност, но само за действията си извън правораздавателната дейност. Те носят дисциплинарна отговорност за нарушения на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на един съдебен акт или се организира неговото изпълнение и контрол. "Но преценката на доказателствата по делото въз основа на свободно формирано вътрешно убеждение на магистрата не може да осъществява състава на дисциплинарно нарушение."
Решението на тричленния състав на ВАС не е окончателно и то може да бъде оспорено пред петчленен състав на съда. И това вероятно ще се случи, ако членовете на настоящия състав на ВСС все пак не ги хване срам да го направят. Защото все пак става дума за азбучни и принципни положения. В които всички са се клели. Дори и тези, които сега (за кратко) са във ВСС.
А какво ще решат членовете на ВСС ще е твърде показателно. Особено на фона на факта, че за трети пореден път в рамките само на месец в новинарските потоци влиза въпросът за независимостта на съдиите и опитите тя да бъде смачкана…
