МВР засега се прости с мечтата си да изгради система за идентифициране на лица в реално време по фотографии и по видеопотоци. Причината е, че обществената поръчка за системата, обявена от Главна дирекция "Гранична полиция|", се провали, защото при странни обстоятелства беше изхвърлен единственият подал оферта кандидат.
Решението за поръчката беше взето в средата на февруари тази година. Основният й предмет бяха доставка и инсталация на една информационна система, доставка, монтаж и инсталация на два броя сървъри, доставка и инсталация на сървър за обработка на видеопоток в реално време, доставка и инсталация на два сървъра за обработка на изображения и видеофайлове в офлайн режим, доставка и инсталация на захранване UPS 3000KVA, доставка и инсталация на комплект с всички необходими SFP модули и кабели, доставка на хардуерна защитна стена, доставка на две IP камери 5МР с варио обектив, захранване и интелигентни функции за външен монтаж с вградена или външна IR подсветка, три работни станции, 20 смарт устройства, 20 СИМ-карти за тригодишен период. Общата стойност на поръчката беше 782 320 лева без ДДС.
Обществената поръчка беше обновявана и изменена в края на март и през април най-сетне дойде време за отварянето на офертите на кандидатите. Оказа се, че в указания срок оферта е подал само един участник – "СЕКТРОН "ООД. Това е първата частна компания в сферата на системите за сигурност и комуникации в страната, основана през 1990 година. Компанията извършва дистрибуция и цялостен инженеринг на алармени системи, видеонаблюдение, пожароизвестяване и пожарогасене, контрол на достъп и хотелска сигурност, системи за детекция на вода и газ, системи за периметрова охрана, комуникационни системи, интегрирани системи за сигурност, системи за централизирана охрана и предаване на данни, системи против кражби в търговски обекти, специализирани системи за банкова сигурност и оповестяване. Сред клиентите й са Народното събрание, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Столичната община, “Главболгарстрой” АД, БНБ, Уникредит БУЛБАНК, "Юробанк И Еф Джи", "ПроКредит банк" и други институции.
Въпреки солидното си портфолио обаче компанията така и не бе допусната до възлагане на поръчката. Както сочи комисията в доклада си от 5 април 2018 г., причината е, че тя не е приложила някои документи – копия от договори, препоръки от бенефициенти, участие в международни тестове. Според комисията на "Гранична полиция" тези документи били необходими за доказване на условието, че производителят на приложния софтуер има най-малко пет години опит в разработването и внедряването на системи за лицево разпознаване.
Компанията беше отстранена от участие в процедурата на основание чл.107,т.2 от Закона за обществените поръчки. А възложителят "Гранична полиция" прекрати процедурата на основание чл.110 от ЗОП.
Така в разгара на председателството на Съвета на ЕС България и в несекващите кандърми за приемането ни в Шенген се оказа без ефективно видеонаблюдение. А първоначалната идея на МВР беше да използва системата не само за осъществяване на граничен контрол и за овладяване на миграционния натиск, но и за пресичане на антитерористична дейност. Разбира се, дълбокият смисъл всъщност беше чрез системата да се идентифицират физически лица с висока степен на обществена опасност в рамките на зоните за сигурност на полицейските структури. Ще рече – места, където контрол има не само "Гранична полиция", но и останалите звена на МВР. На практика това означаваше още една възможност за повсеместно видеонаблюдение, съчетано с идентифициране на лица.
Разпознаването става факт, след като в системата постъпи информация от камерите. Изискването беше системата да има възможност да търси измежду 160 000 хил. изображения с високо качество, като тя трябваше да е съвместима с крайните устройства, поддържани от двете най-разпространени системи Android и IoS. На практика тази система би дала на МВР неограничена възможност за проследяване на лица, подавайки към системата информация в реално време от различни обществени мероприятия.
Както е известно, София се сдоби с подобна система, която влезе в употреба непосредствено преди стартиране на председателството ни на Съвета на ЕС. Системата за видеонаблюдение също има функция за лицево разпознаване и регистрационни номера на автомобили.
Системите за разпознаване – бизнес за милиарди
Както може да се очаква, най-далеч в технологиите, на които се базират системите за лицево разпознаване, е Китай. Тамошните полицаи например са снабдени със специални очила с камери, които имат възможност да сканират лицата на минувачите. Сканираните образи се сравняват със изображенията на криминално-проявените и издирвани лица в базата данни.
Системи за лицево разпознаване все по-често се използва от полицията по летища и обществени места с голям поток на хора. Китай е държавата, която е създала най-голямата мрежа от умни камери в света. Там по улиците са разположени над 170 млн. камери и в следващите години се очаква да бъдат инсталирани поне още 400 милиона. Благодарение на тях полицията е в състояние да идентифицира определен човек само за седем минути.
Според прогноза на Markets and Markets видеонаблюдението е огромен бизнес с годишен оборот от 30 млрд долара в световен мащаб. Експертите допускат, че до 2022 г. пазарът ще се разрасне до 75 млрд. долара.
От друга страна, камерите с функции за разпознаване на лица могат да бъдат обект на хакери, тъй като защитата им е слабото място. Те са свързани към интернет и това прави възможно хакването им. През май 2017 г. в сайта Networked Inference бе публикувана статия на Кенет Лип, който разкрива как може да се пробие архив със снимки на системи за разпознаване. Той дава за пример системата AccuFace. Нейният логин екран може да се открие в търсачката за свързани към интернет устройства Shodan. Анализирайки изходния код на логин страницата, Лип открива директорията със снимките на всички лица, които системата е запаметила. Тази директория не е защитена по никакъв начин, което му позволява да влезе и да разгледа галерията с лица. Търсачката Shodan разпознава 121 системи с такава уязвимост, като почти всички са в Хонгконг, Тайван или в САЩ.
Навярно и България би попаднала в разпознатите системи, тъй като у нас също се внедряват подобни системи. Например Axxon Intellect е интегриран модул за разпознаване на лице. Той уведомява операторите, след като забелязва лицето на издирван човек в рамките на видеокадър. Системата автоматично открива и улавя образа на този човек и го сравнява с другите, за да се идентифицират лицата, представляващи интерес. Тя идентифицира хора независимо от окосмяване по лицето, прическа, очила, застаряване или ъгъл и в най-различни фонови условия. Модулът за търсене на лица създава база данни за всички лица, заснети с камери, и позволява търсенето в базата данни за подобни такива. Например модулът Face Intellect е предназначен за прилагане на публични места, летища, стадиони, кръстосани зони за граничен контрол, затвори, критични инфраструктури и военни обекти.
