Нов регламент за насърчаване на устойчивото развитие на биологичното производство, връщането на доверието в Европейския съюз, стартът на търговските преговори с Австралия и Нова Зеландия, пазарът на труда в бъдещето и прозрачност на дейността на лобистите бяха в центъра на вниманието на европейските институции през седмицата.
Нови правила за биоземеделие
Нов регламент ще насърчава устойчивото развитие на биологичното производство в общността и ще гарантира лоялна конкуренция за земеделските стопани. Друга цел е предотвратяването на измамите и връщането на доверието на потребителите в биологичните продукти. Мярката беше приета на 22 май на заседание на министрите на земеделието от ЕС.
"Биологичната земеделска земя се увеличава повече от два пъти през последното десетилетие и продължава да нараства. Благодарение на правилата, които приехме, секторът на биологичното производство ще продължи да се развива и потребителите могат да бъдат сигурни, че биологичните продукти, които купуват, са от най-високо качество“, каза министърът на земеделието, горите и храните Румен Порожанов.
Досега в страните членки се прилагаха различни правила за производство и те включваха широк кръг от различни практики и изключения. Освен това принципът на равностойност, приложим за вносните биологични храни, създаде положение, при което се прилагаха различни стандарти за различните производители от една и съща държава. Ето защо беше необходима нова законодателна рамка, за да може този бързо развиващ се сектор да разполага с ясни и стабилни правила, а и за да се даде възможност на производителите да работят при лоялна конкуренция, независимо дали произвеждат в Европейския съюз, или в трета държава. Освен това благодарение на новите правила, когато потребителите купуват продукт с логото на ЕС за биологично производство, те могат да бъдат сигурни, че получават същото качество в целия блок.
Очаква се да бъде разширен и обхватът на правилата за органично производство, така че да включва по-широк кръг продукти (например сол, корк, пчелен восък, мате, лозови листа, сърцевини от палмово дърво) и допълнителни правила за производство (например за отглеждането на елени, зайци и домашни птици). Важна задача е и прилагането на единен подход, за да се намали рискът от случайно замърсяване с пестициди.
Brexit направи ЕС привлекателен за европейците
Солидно мнозинство от европейците вярват, че членството на тяхната страна в Евросъюза е донесло ползи. За пръв път мнозинство от европейските граждани смятат, че техният глас се чува в общността. Приоритетните теми за предизборната кампания за вота през май 2019 г. са: борбата с тероризма, младежката безработица, имиграцията, икономиката и растежът. Това са изводите от последното проучване на "Евробарометър", поръчано от Европейския парламент.
Резултатите показват, че средно 60% от гражданите вярват, че участието на държавата им в ЕС е нещо добро, а над две трети от анкетираните (67%) са убедени, че страната им е спечелила от това. Тези данни са най-високите от 1983-а насам. Положителната тенденция е започнала през втората половина на 2016-а, което вероятно е свързано с последиците от референдума за излизането на Обединеното кралство от съюза.
За България процентът на анкетираните, които считат, че техният глас се чува в ЕС, е 44%, което е значително увеличение със 7 процентни пункта в сравнение с 2017-а. Петдесет и четири процента от българите са убедени, че членството е нещо добро, а 57%, че страната им е извлякла ползи от това.
По време на предстоящата предизборна кампания европейците очакват от политиците да предложат решения за сигурността в най-широк смисъл, включително и по отношение на имиграцията. В същото време въпроси, свързани с личния просперитет и благополучие, са еднакво важни за дневния ред. Четиридесет и девет процента от европейците посочват борбата с тероризма като приоритетна тема на кампанията, следвана от борбата с младежката безработица (48%), имиграцията (45%), икономиката и растежа (42%).
Търговски споразумения с Австралия и Нова Зеландия
Европейската комисия получи на 22 май разрешение от министрите на икономиката да започне търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия. Водещата цел на търговските споразумения с двете страни е допълнително намаляване на съществуващите пречки пред търговията, премахване на митата върху стоките и предоставяне на по-добър достъп до услугите и обществените поръчки. Сферите, които вероятно ще спечелят най-много от свободната търговия, са автомобилното оборудване, машиностроенето, производството на химикали, преработените храни и услугите.
Министърът на икономиката Емил Караниколов обясни, че при преговорите ще се обърне специално внимание на защитата на уязвимите сектори като селското стопанство чрез извличане на максимални ползи от отварянето на пазарите, без да се нанасят вреди на местните производители. Освен това не се предвижда пълна либерализация на търговията със селскостопански продукти. Друго изискване е поддържането на най-високите стандарти в областта на труда, безопасността, околната среда, климата и защитата на потребителите.
Европейският съюз е третият по големина търговски партньор на Австралия. През 2017-а годишната двустранна търговия възлиза на над 47.7 млрд. евро, а положителното търговско салдо за ЕС е в размер на над 21 млрд. евро. Износът на Европа за Австралия е предимно на промишлени стоки, докато в импорта основен дял заемат минералните суровини и селскостопанските продукти. Дружества от общността предоставят търговски услуги на стойност почти 20 млрд. евро в Австралия и имат инвестиции там за над 160 млрд. евро (през 2016-а).
Годишният търговски обмен с Нова Зеландия е на стойност над 8.7 млрд. евро през 2017-а. В износа на Нова Зеландия за ЕС преобладават селскостопанските продукти, докато износът на съюза за Нова Зеландия е главно на промишлени стоки.
Обликът на работния пазар ще се промени драстично
Според проучвания 65% от първокласниците ще работят на напълно нов тип длъжности, които не съществуват към момента. По-голямата гъвкавост на образователната програма ще е от решаващо значение за успеха и конкурентоспособността на работната сила. Това заяви българският евродепутат Ева Майдел по време на откриването на 22 май на форума, посветен на новите тенденции в икономиката на уменията. Специални гости на събитието бяха еврокомисарят по вътрешния пазар, индустрията и предприемачеството Елжбета Биенковска, вицепремиерът на Белгия Александър де Кру, както и директорът на Европейския център за политически стратегии Ан Метлер.
"Обликът на работния пазар ще се промени драстично. През 2020 г. над 30% от основните умения за успех, които работодателите ще търсят, ще са свързани със социалните умения, например работа в екип, критично мислене, адаптивност, креативност и ефективна комуникация“, каза Майдел.
По време на срещата американската компания "Линкдин" представи първата дигитална карта на света, представяща в реално време динамиката на работните пазари и връзката между работници, компании, институции.
"Днес в Европейския парламент представихме проекта "Линкдин икономическа графика" (LinkedIn Economic Graph), който е дигитално представяне на световната работна сила, както и други проекти, които сме реализирали с европейски градове и региони във Франция, Белгия, Италия и Великобритания – с надеждата да работим заедно и с други държави и партньори. Успяхме да набележим тенденции като миграция на таланти, нива на наемане, да предоставим статистика в реално време, която може да допълни съществуващите проучвания за пазарите на труда. Заедно с властите бихме желали да допринесем за създаването на икономически възможности за растеж“, коментира Джон Хирлихи, вицепрезидент на "Линкдин" и управляващ директор за Европа, Близкия изток и Африка.
Лобистите ще излязат на светло
Европейският парламент преговаря с Европейската комисия за промени в Регистъра за прозрачност на ЕС, за да направи дейността на съюза още по-открита за хората. От 2011-а двете институции управляват съвместно общ регистър. Той заменя техните предишни отделни регистри, като този на парламента датира от 1995 г., а на комисията – от 2008-а.
Регистърът за прозрачност е създаден, за да може тези, които искат да изразят становище пред европейските институции по определен въпрос, да декларират публично своя интерес и да предоставят информация за себе си. Регистрацията е доброволна, но в някои случаи е нужна, за да бъде получен определен вид достъп – например, ако искате да участвате в публично изслушване, организирано от парламентарна комисия, трябва да сте се записали. Регистрирани са неправителствени организации, бизнес асоциации, компании, синдикални сдружения и консултанти, като всички се интересуват по различни теми, а размерът им и обхватът на дейността варират силно.
Според евродепутатите промените в регистъра ще направят дейността на лобистите прозрачна.
