Че и сред икономистите у нас няма двама на едно мнение, знаем. Но пък и как да има, като ключови тенденции влизат в челен сблъсък и пораждат тежък разнобой в прочита им. Абсолютният хит напоследък е ръстът на заплатите, а единодушие, изглежда, има единствено в прогнозата, че тенденцията ще е трайна.
При представянето в София на пролетната икономическа прогноза на Международния валутен фонд за Европа неговият представител за Румъния и България Алехандро Хайденберг отхвърли тезата на работодателите, че ускореният ръст на заплатите у нас пречи на икономиката на страната и ограничава нейната конкурентоспособност. Поне засега това не се забелязвало, но ако заплатите продължат да нарастват повече от производителността на труда за по-дълъг период от време, щяло да се стигне и до този ефект.
Рецептата на фонда е да бъде реформиран пазарът на труда така, че да бъде решен проблемът с недостига на работна ръка, което ще "успокои" заплатите. За разлика от Западна Европа, където те растат заради инфлацията и високата производителност на труда, в новите страни членки водещи фактори са липсата на достатъчно хора с умения и миграцията на работната сила. Като добавим и демографската катастрофа, става ясно това, което всички знаем – все по-трудно става да намериш хора, които да ти свършат работа. Не че в чужбина отиват да работят само можещи, просто няма кой да ги замени.
И тук стигаме до гнева на работодателите от ръста на заплатите. Само че на кого се гневят, като заплатите раздават те?! Ако средната работна заплата в София е достигнала 1500 лв., защо причината за това да е наложената от държавата минимална работна заплата от 510 лева? Ако има достатъчно хора, които да работят усърдно, старателно и умно за тези пари, не им давайте повече. Само че няма и няма да ги има, освен ако не ги принудят обстоятелствата.
А обстоятелствата се подобряват с уговорката, че не за всеки. Преди три месеца БНБ буквално обърна наопаки картината с чуждестранните инвестиции. След като слушахме с месеци и години за техния срив, Централната банка отчете 37-процентов ръст. Така и не стана ясно дали пълната промяна се дължи единствено на методиката, но звучи реалистично. Нищо че ръстът идва основно по линия на т. нар. дългови инструменти, с които биват кредитирани отвън работещите в България дружества (най-често от техните майки). Щом се плаща повече за труд, парите идват отнякъде и биват давани за работещ бизнес.
Затова дирижираният работодателски плач от ръста на заплатите е леко смешен. И в основата му е кривото разбиране, че да даваш добри пари на работещите за теб е ляво, а не дясно. Тъкмо западните изследвания показват, че доброто заплащане и регламентираните ритмични почивки в работния ден увеличават производителността на труда, което пък води до нарастване на печалбите.
Затова бизнесът да инвестира в хора, технологии и организация – не в палати, яхти, джипове, калинки и мутреси. Трябва ли да бъде напомняно, че вече повече от десетилетие в Европейския съюз се влачим на дъното откъм доходи? Или че буквално довчера работодателите се оплакваха на висок глас от липсата на кадри, което налагало вноса им от чужбина. Оттук и вицът, че българският бизнес е срещу заплатите въобще. Да не забравяме и държавата, която точи яко публични средства в обръчни частни джобове. И хрантути огромна армия чиновници, много от които с принос на безделници.
А икономистите казват и друго – че се вдига много шум за нищо. Или по-скоро за нещо, което е съвсем нормално. Кризата задържа заплатите с години, а сега растежът ги отвърза и е налице догонване. При това по време на кризата производителността на труда нарасна, защото е необходима за оцеляването. Лошото е, че всичко това едва ли ще доведе толкова до повишение на покупателната способност, колкото ще гарантира ръста на инфлацията. И губещите отново ще са онези с минималните доходи, което също е нормално.
Затова да се порадваме на по-високите заплати, докато и доколкото ги има. Следваща криза напред във времето е неизбежна, това е сигурно като редуването на деня с нощта. Пък който както я нареди дотогава според труда, акъла и късмета си. Както казва инвестиционният гуру Уорън Бъфет, когато отливът започне, става ясно кой е влязъл в морето без гащи.
