Какво ново чака банките?

банки

Регламентът за защита на личните данни, по-известен като GDPR, влиза в сила от днес (25 май) и не подминава  и банковия сектор.

"Този регламент обаче не е най-важната нова регулация за тази година, когато става въпрос за финансовия сектор. Според мен много по-сериозно внимание заслужават Директивата за платежните услуги и Законът за платежните услуги и платежните системи, който е съвсем нов, а  дори вече има две наредби към него."Това мнение изрази по време на форума "Шумът на парите 2018" адвокат Жулиета Мандажиева във връзка с новите закони, които влизат в сила за банковия сектор.

Тя подчерта, че предстои да се изясни  до какво ниво ще слязат изискванията за прилагане на стандарта за отворено банкиране  у нас. Този стандарт ще принуди финансовите институции да допуснат  различни лицензирани играчи до услугите, които в момента  извършват ексклузивно  банките. 

"Има прогнози, че новите регулации ще превърнат финансовите "мастодонти" в своеобразна инфраструктура на пазара, докато доставчиците на услуги ще са тези, които ще осъществят директната връзка с клиента и на практика ще "обират каймака", обясни Мандажиева.  

Според нея  предстоят интересни години както за традиционните банки, така и за новаторите във финансовия бранш. Регулациите ще засегнат два oт основните похвати, ползвани от кредитните институции  – профилирането на клиента (за което все по-често се използва изкуствен интелект) и таргетираният  маркетинг.  

"Предстои да излезе конкретна препоръка на Европейския съюз по повод работата с изкуствен интелект. Общият регламент за личните данни изисква да се обясняват механизмите за профилиране", обясни тя. Проблемът в случая е, че изкуственият интелект и алгоритмите му не подлежат на обяснение и дори екипите, които работят с тях, не могат да кажат как системата пресмята например дали човек ще си плати кредита, или  не.

Таргетираната реклама също се превърна в сериозен проблем, особено след скандала с Cambridge Analytica и източените през Facebook лични данни, припомни Мандажиева. Тя даде за пример това, че сайтовете знаят кога да ни покажат определена реклама или да ни информират за промоция по кредитната карта, когато влизаме да пазаруваме в мола.

По думите й рискът от санкции в размер на 4% от оборота, предвидени от ЕК за компаниите, които не изпълняват изискванията на GDPR, е преекспониран.

"Едва ли скоро ще видим такава санкция на българския пазар. Това е прекалено тежко наказание", смята тя.  

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли отварянето на държавни магазини в пощите?

Подкаст