В опита си уж дипломатично да ни обяснят, че няма да изпълнят договорните си ангажименти и да приемат България в ERM ІІ, въпреки че тя формално изпълнява критериите от Маастрихт, европейските политици на практика ни въвличат в един своеобразен капан, а именно влизане по принуда в Европейския банков съюз. Нещо, което от доста време те се опитват да прокарат.
Негативните ефекти от подобен ход бяха ясно посочени преди месец от подуправителя на БНБ Калин Христов.
Капан 1
В свое изявление, публикувано в електронното издание на едно от най-влиятелните граждански сдружения в ЕС – EuroFi, Христов обясни: "Съществуват явни непривлекателни фактори, заложени в механизма, предназначен за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото като тази за включване в Единния надзорен механизъм.
Страна с "тясно сътрудничество", поясни Христов, ще бъде третирана изключително асиметрично. Тя ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ)".
Капан 2
"Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган на държавата, приела механизма на "тясно сътрудничество". Нейният местен надзорен орган (бел. ред. – а не този на ЕЦБ) ще носи отговорност при евентуални спорове."
Капан 3
"Страната, приела механизма на тясното сътрудничество, да остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ и без достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките."
Заключението на подуправителя на БНБ е, че да се включи страната ни чрез "тясно сътрудничество" в Банковия съюз, преди да е станала член на еврозоната, е рискова стъпка.
Капан 4
Това, което Христов не казва в изявленията си, е, че ако България влезе в Европейския банков съюз, преди да е член на еврозоната чрез механизма за "тясно сътрудничество", тя ще се превърне в "горещ картоф" в ръцете на държавите членки на еврозоната. Става дума за това, че те по-всяко време могат да прекратят "тясното сътрудничество" с нашата държава, ако тя има някакъв реален или измислен от чиновниците в ЕС проблем. На практика държавите от еврозоната могат да ни изхвърлят от подобни структури и механизми, когато си поискат. Което няма да е възможно, ако България е член на еврозоната, но не в нейната чакалня.
Затова, когато българските политици решават по кой път да хванат към ERM ІІ и към еврозоната, е добре да ползват вече утъпканите пътеки, а не да прокарват нови. Иначе могат да попаднат в непроходима гора, от която няма измъкване.
