Голямото четене на обвинителния акт по делото за източване на Корпоративна търговска банка (КТБ) се оказва кошмарен микс от злоупотреба с право и колективна глупост, чиито последици, изглежда, устройват всички – освен най-добросъвестните. Облегнати на формализма и на формалния прочит на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съдии, прокурори, подсъдими и упълномощените им защитници губят часове и дни в голямата зала на Специализирания наказателен съд, докато чакат края на съдебните заседания.
Всеки решава проблема с умората, с досадата и със загубата на време, както може – едни прелистват художествена литература, други премятат телефоните си, таблети и лаптопи. Но никой не слуша, поради което и не чува монотонния словесен порой на държавните обвинители – прокуратурата редува тричленни екипи да четат последователно безкрайния текст в обем от 5000 страници. Същевременно мнозина подозират, че неразбираемото мърморене на някои от четящите прокурори е предназначено да прикрива прескачането на цели пасажи и страници.
Защо се стигна до този срамен за цялото ни правораздаване цирк?! Най-лесното обяснение беше предложено от прокуратурата в лицето на ръководителя на първоинстанционната й специализирана структура Иван Гешев, който е начело на екипа на наблюдаващите обвинители. То е, че адвокатите злоупотребяват с права с единствената цел да бавят (шиканират) процеса.
"Трябва да е ясно – това не е задължителна процедура, а чисто формална. По повечето дела адвокатите казват, че са съгласни обвинителният акт да не се чете, и в протокола се записва "прочете се". По това конкретно дело не прокуратурата бави процеса. В случая защитата и подсъдимите го бавят чрез тази чисто формална процедура. Прокуратурата не се притеснява да встъпи в процеса, да се видят доказателствата. Това, което в момента се чете в залата, е от една година на сайта на Прокуратурата на Република България. Отделно го има в постановленията на самите обвиняеми. Те са го прочели преди една, две или три години. Това е безсмислено упражнение", коментира по време на предишното тридневно заседание Гешев.
И призова за законови промени в тази насока броени месеци след като… те бяха направени. През ноември миналата година, по-малко от четири месеца след внасянето на обвинителния акт в съда, беше коригирано правилото за неговото прочитане. То беше допълнено с изискване, което ограничава обема на това процесуално действие – а именно съдебното следствие да започва с прочитане не на целия обвинителен акт, а само на заключителната му част. Още тогава беше ясно, че поправката е заради делото "КТБ".
Вярно, тя беше направена след внасянето на обвинителния акт, но пък, от друга страна, това стана на четвъртата година от началото на разследването, когато прокуратурата беше напълно наясно какъв ще е обемът на материалите. И можеше да поиска и да предложи официално и публично друга редакция на законовия текст или да редуцира и да опрости максимално въпросната заключителна част. И понеже това не беше направено, вероятно и поради цялостната роля на държавното обвинение в удара срещу КТБ, остана впечатлението, че то също няма интерес от ускоряване на процеса.
Огромната част от хилядите страници на обвинителния акт представлява на практика едно безкрайно изброяване на кредитни сделки, които можеше да бъдат типизирани съгласно ролята на отделните обвиняеми и да бъдат приложени с номерата им в отделен списък, който ще е на разположение на страните по всяко време, както и всички материали по делото. Спор по отношение на участието на обвиняемите и подсъдимите в администрирането на тези сделки не е имало и няма да има – спорът по това дело е не по фактите, а по правото.
Съдът в лицето на председателя на състава Виржиния Петрова също изрази недоволство от голямото четене. Но го допусна, без да спомене пряката и еднозначна конституционна забрана за злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. А такива има и на първо място е правото на справедлив и бърз процес. Обективният и легитимен критерий за това е не дали подсъдимите и техните защитници предпочитат това да не се случи, а реалното засягане на тези права – включително и по отношение на публичния интерес, тъй като евентуални осъдителни решения по тази линия в Страсбург ще засегнат данъкоплатеца.
В тази ситуация най-лошо е положението на една друга група адвокати – тези, които биват назначавани за резервни защитници. Съгласно НПК в редица хипотези участието на защитник в наказателното производство е задължително. В случая е налице една от тях по отношение на всички подсъдими – делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание. В тази връзка законът дава право на съда да назначи на подсъдимите по такива дела резервни защитници – дори ако други адвокати са вече упълномощени за оказване на правна защита.
Това право обаче трябва да бъде упражнявано при наличие на определени предпоставки. Ролята на резервния защитник е дублираща спрямо тази на упълномощения и с нея не бива да се злоупотребява. Той трябва да бъде назначен само ако това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Освен че всички подсъдими по делото "КТБ" са упълномощили договорно адвокати (някои – по няколко), присъствието на резервни защитници на този етап от делото нито го ускорява, нито пък липсата им се отразява на правото им на защита. И най-малкото, което може да направи съдът, е да съобразява четенето на обвинителния акт с текстовете в него за всеки от обвиняемите, които може да бъдат изчетени за всяко от заседанията.
Както адвокатурата, така и държавата – в лицето на Националното бюро за правна помощ (НБПП), което администрира предоставянето и изплащането на резервна защита, упрекват органите на досъдебното производство и съда в безразборното й назначаване. Недоволството беше изразено още с въвеждането на института през 2010 г., а броени месеци по-късно беше отчетено лавинообразното назначаване на резервни защитници, при което не се спазва условието да са налице едновременно и двете законови предпоставки – наличие на тежко престъпление и назначаването на "резерва" да е от изключително значение за приключването на делото в разумен срок. Припомнен беше основен довод в полза на законовата промяна – че резервни защитници ще се назначават по изключение.
От Националното бюро за правна помощ обявиха, че лавината от назначени резервни защитници представлява злоупотреба с правомощия от страна на магистратите, която ощетява държавата. Адвокатските съвети бяха призовани да осъществяват предварителен контрол върху исканията за определяне на резервни адвокати и да отказват, ако исканията не отговарят на условията на закона. В тази връзка НБПП даде и указания, в които беше напомнено, че съдебните актове за допускане на резервна защита и отправените въз основа на тях до адвокатските съвети искания за определяне на адвокати, които да я осъществят, трябва да са мотивирани съгласно изискванията на Закона за правната помощ.
По-малко от година след въвеждането на фигурата на резервния защитник проблемите с него отчете и Висшият съдебен съвет. Кадровиците признаха, че съдии и адвокати тълкуват противоречиво НПК в тази насока, което обезсмисля нововъведения правен институт. Налице са както откази на резервни защитници да си губят времето като статисти по дела без възможност да участват в тях, така и откази на НБПП да им изплати дължимите за загубата на времето и проучването на делото хонорари, които са възможно най-ниските в системата на правната помощ.
Нещо повече, макар че по правило недоволстват от назначаването на резервни защитници, които евентуално да ги заместят по делото, в немалко случаи упълномощените адвокати се възползват безвъзмездно от тях. Разчитайки, че "резервните" им колеги ще запълват гарантирано "дупките", те не се явяват в отделни заседания най-често с мотива, че имали ангажименти по други дела. Така запазват клиента, който им плаща, и избягват задължението да не поемат повече работа, отколкото могат да свършат. И в крайна сметка се оказва, че всички освен "резервите" имат както "правен", така и финансов интерес от голямото четене на делото "КТБ". А зад тях стои политическият, чиито представители не са в съдебната зала.
