Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) сезира Конституционния съд (КС) срещу промените, въведени през февруари в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) , с които се дава възможност да бъдат атакувани приключени сделки с банкови активи. Решението да бъде отправено такова искане е взето от общото събрание на колегията с мнозинство от 14 съдии срещу шест, които са гласували "против". Внесените от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид поправки добиха популярност като закона срещу вторичния грабеж на КТБ.
Върховните съдии твърдят, че въведеното с преходните и заключителните разпоредби обратно действие на чл.59, ал.5 и ал.6 от ЗБН по отношение на осъществени сделки, за които се смята, че увреждат масата на несъстоятелността, противоречи на няколко текста от конституцията. Става въпрос за придаване на обратно действие (от 20.06.2014 г., когато КТБ беше поставена под специален надзор и управлението в нея поеха квестори) на възможността по съдебен ред да бъдат обявени за нищожни извършените след това прихващания.
Съгласно атакуваните текстове недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността, както и след датата на поставянето на банката под специален надзор. В тези случаи действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение на активите. Синдиците бяха облекчени и с правото да не плащат предварително държавна такса по заведените от тях дела.
В искането до КС е посочено, че прилагането на въпросните разпоредби с обратна сила накърнява придобитите права, без да е налице нужда от защита на важен обществен интерес, нито пък неотложна необходимост от такова изменение. Според върховните съдии текстовете водят до несъразмерност за страните и създават два успоредни режима, единият от които облекчава, а другият затруднява положението на всяка от тях. В резултат се стига до неравноправно третиране на гражданските и стопанските субекти, участващи в производството по банкова несъстоятелност. Така е нарушено изискването законодателството в правовата държава да отговаря на принципа на стабилност и предвидимост.
"В резултат на тези изменения в уредбата следва, че е предоставена възможност на синдика, на фонда или на кредитор с конкурентно вземане да предявят искове за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при които кредитор на банката е погасил през периода 20.06.2014 – 28.11.2014 г. свои задължения към нея чрез прихващане със свое насрещно вземане. Последицата от уважаване на такива искове би била, че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и спрямо синдиците на банката прихващането би се считало за нестанало. В тази хипотеза вземането на банката спрямо кредитора би възобновило съществуването си и би станало незабавно изискуемо.
Същевременно обаче вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било възобновено. Нещо повече, то би се считало за погасено съгласно чл.110, ал.1 от ЗБН поради непредявяването му по реда и в сроковете на чл.63 и следващите от ЗБН. То не е било предявено предвид зачетеното от кредитора погасително действие на прихващането. "Според ОСТК по силата на придаденото обратно действие с §8 от ПЗР на ЗБН кредиторът на банката със заявено за прихващане и вече прихванато и погасено вземане би се превърнал в неин длъжник, без да има възможност да реализира своето вземане в това или което и да е друго производство+, пишат върховните съдии.
И добавят, че с приемането на оспорените текстове законодателят е преуредил приключени към момента на изменение на закона правоотношения, което съгласно трайната практика на КС е в разрез с конституционната забрана за норми, които нарушават правната сигурност, погасяват придобити права и рушат доверието в правната система. По този начин се погазва и изискването съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, а производството по делата да води до установяването на истината.
"Равенството на страните в производството по дела означава най-малкото насрещните страни в производството да разполагат с равен набор средства и възможности за постигане на изгоден за всяка от тях резултат. С приемането на атакуваната норма това равновесие е явно нарушено в полза на една от страните, доколкото постигането на специфичните за нея задачи и цели в производството се облекчава", пише още в искането.
Сезирането на КС по тези текстове идва, след като управляващите преодоляха наложеното от президента Румен Радев вето. В него държавният глава обяви, че подкрепя предприемането на ефективни мерки за попълване масата на несъстоятелността, но не приема ретроактивното действие на въпросните текстове. При това ветото на Радев обхвана и възможността да бъде атакувано заличаването през отминалия период от страна на квесторите и синдиците обезпечения, учредени от длъжници или трети лица в полза на КТБ. Президентът изрази несъгласие и с ретроактивния подход срещу прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ след поставянето на банката под специален надзор. Заключението му беше, че така с приетия закон се засягат придобити вече права или погасени задължения.
