Изборът на Европейската комисия за нов генерален директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е същият като на Европейския парламент и Съвета на ЕС. Постът ще бъде зает на 1 август от финландеца Виле Итала – бивш вътрешен министър, главен прокурор, евродепутат и член на Европейската сметна палата. Изборната процедура се запомни с поредния вътрешен скандал около кандидатурата с обвинения за саботаж от страна на управляващите. Ивайло Калфин се оплакваше от месеци, че постоянният представител на България в ЕС Димитър Цанчев работи срещу кандидатурата му, а Министерството на външните работи отричаше тезата му.
Така и не стана ясно как представител на страната членка с най-нисък стандарт на живот и най-високо равнище на корупцията и беззаконието достигна толкова далеч в надпреварата. На финала бившият външен министър от кабинета "Станишев" и вицепремиер от кабинета "Борисов 2" се оказа втори в късия списък от четирима кандидати за поста. В средата на април Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент редуцира кандидатурите до Итала и Калфин, който събра само две точки по-малко от финландеца. Отпаднаха германецът Андреас Млицке и французинът Франсоа Крюгер.
Процедурата за овакантения след края на мандата на италианеца Джовани Кеслер пост продължи в Съвета на ЕС, чийто ротационен председател е България. Решението на Съвета се взема с квалифицирано мнозинство след съгласувателна процедура между сегашния, предишния (Естония) и бъдещия (Австрия) председател на съюза. Детайли за нея не бяха оповестени, но очевидно финландският кандидат е бил предпочетен на всички етапи и от изборната надпревара. Тъкмо заради европредседателството и поради това, че Цанчев е работил на пряко подчинение на Калфин, европосланикът си направи отвод и бе заместен от румънския си колега.
Ивайло Калфин твърди обаче, че и след отвода бившият му подчинен е саботирал неговата кандидатура. Това станало най-вече с пасивност за разлика от финландския постоянен представител в ЕС, който направил цяла кампания в полза на своя кандидат.
От външно министерство контрираха с аргумента, че европосланикът ни е поддържал постоянен контакт с Калфин в хода на подготовката му и го е информирал лично относно процедурата, чиито правила са публично оповестени. "Твърденията, че посланик Цанчев се е дистанцирал от кандидатурата на г-н Калфин, не отговарят на истината. Напротив, с оттеглянето си от тричленната комисия, провеждаща интервютата, той е предотвратил всякаква възможност обективността на процедурата да бъде поставена под съмнение, което единствено би навредило на кандидатурата на г-н Калфин", посочиха от МВнР.
Самият Калфин не каза това, което се подразбира – че действията на Цанчев са съгласувани с премиера Бойко Борисов. Бившият му вицепремиер смятал, че става въпрос по-скоро за лично решение на посланика ни към ЕС. Нещо повече – Борисов се ангажирал и дори организирал няколко срещи в подкрепа на кандидатурата, докато поведението на Цанчев било необяснимо и обидно.
Казаното и сходствата с паралелните кандидатури на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН са обаче напълно достатъчни, за да се предполага политическа интрига. Виле Итала е бивш депутат и евродепутат от финландската партия Национална коалиция ("Кокоомус"), която е член на Европейската народна партия в Европейския парламент, в която членува и ГЕРБ.
Миналия месец Калфин коментира пред медиите предстоящия избор в умерено-оптимистичен тон. "Получих уверение, че ще получа подкрепа. Става дума не само за подкрепа, но и, грубо казано, за лобиране, защото само българската подкрепа не е достатъчна. Българските представители остава да покажат, че страната ни не е пълна с разбойници, които се чудят кого и как да измамят, а в България има достатъчно компетентни грамотни хора, които могат да вършат всякаква експертна и политическа работа в ЕС."
Калфин коментира и ролята на ОЛАФ след създаването на европейската прокуратура, която ще има решаващи правомощия при разследването на измами с европейски средства. След въвеждането на новата структура тя ще може директно да внася делата в съдилищата, докато ОЛАФ може само да изпраща материалите на националните прокуратури. Очакванията са това да доведе до прехвърляне на правомощия, при което службата за борба с измамите няма да остане в сегашния си вид. Съществуването й обаче не е поставяно под съмнение, а се залага на повече ефективност под шапката на европрокуратурата.
