Антимонополната комисия ще провери дали новите такси, които налага Комисията за финансов надзор (КФН) на застрахователните брокери не нарушават правилата на конкуренцията. Това стана ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 12 юли. Според документа антимонополният орган е открил производството заради жалба на Цветан Петров от 23 януари 2018-а срещу това, че е увеличена надзорната такса за застрахователните брокери от 1500 на 5000 лв. и необходимостта от еднократното й заплащане. В жалбата Петров твърди, че ефектът от увеличението ще доведе до затварянето на по-малките застрахователни брокерски фирми, защото таксата е твърде висока за тях. А увеличението било в полза на големите брокерски компании. Петров повдига и въпроса за пропорционалността на таксата при застрахователните агенти, пита защо такава липсва при застрахователните брокери.
"Регулации от този вид биха могли да доведат до прекомерни или ненужни ограничения върху конкуренцията на конкретния пазар, което да предизвика и повишаване на цените на услугите. В случай на негативно въздействие върху конкурентната среда това би могло да навреди и на интересите на потребителите на застрахователни услуги, които биха имали по-ограничен избор между застрахователните брокери на пазара", пише в решението си КЗК. В него се посочва още, че застрахователните пазари подлежат на секторна exante регулация, която цели защита на интересите на инвеститорите, на застрахованите и на осигурените лица; осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, включително и чрез правила и системи за управление на рисковете на тях, както и осигуряване на адекватна и стабилна инфраструктура на финансовите пазари (чл.11 от Закона за Комисията за финансов надзор).
Поради тази причина антимонополният орган образува производство по застъпничество за конкуренцията.
Припомняме, че КФН е органът, осъществяващ държавния застрахователен надзор по Кодекса на застраховането и че застрахователните брокери дължат ежегодна такса за него в размер на 5000 лева.
Що се отнася до таксите, КФН пусна официално съобщение на 17 януари, с което уведоми всички регулирани от нея дружества – застрахователни компании, пенсионни фондове и инвестиционни посредници, че вече има нова Тарифа за надзорните такси, които те ще трябва да й плащат. Тарифата бе изготвена съгласно промените в Закона за КФН, които Народното събрание прие в края на миналата година. С тях бе регламентиран моделът за финансовата независимост на комисията, която от началото на 2018-а вече трябва да се издържа от таксите за общ надзор и за конкретни надзорни услуги, а не както бе до 2018-а – за сметка на субсидия от държавния бюджет.
Още през ноември 2017 г. – преди промяната да бъде приета от Асоциацията на застрахователните брокери в България, тя заедно с "Обединени застрахователни брокери" направи предложение в Народното събрание таксата за надзор на застрахователните брокери с премиен приход през предишната календарна година до 1 млн. лв. да бъде 2 хил. лв., а за тези с премиен приход над 1 млн. лв. – на 2 хил. лв. + 0.04 промила за разликата над 1 млн. лв., но не повече от 20 хил. лева. Тогава от браншовите организации изразиха опасения, че заради високите такси две трети от застрахователните брокери в България ще се принудят да напуснат пазара.
Освен застрахователните брокери и самата Комисия за финансов надзор също предприе мерките, които сметна за нужни. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, след като неколкократно им припомни за дължимите такси, регулаторът започна да се чисти от длъжниците си. В края на миналия месец (25 юни) КФН обяви, че започва да отписва от регистъра на застрахователните брокери и от регистъра на застрахователните агенти лицата, които не са погасили дължимите такси за общ финансов надзор за 2018 година. В такова положение се оказаха немалко застрахователни брокери и агенти.
Според справката на КФН към 13 юли общо 47 застрахователни брокери не са платили таксите, които дължат на комисията. Освен брокерите сред поднадзорните физически и юридически лица – длъжници, попадат 937 агенти – физически лица, 139 агенти – еднолични търговци, и над 757 агенти – юридически лица. С просрочени задължения са още АДСИЦ, облигационни емисии на публични дружества и други емитенти – публични дружества.
Просрочените задължения за таксите за осъществяване на общ финансов надзор трябва да бъдат заплатени от поднадзорните лица заедно с дължимата лихва към момента на плащане.
Важно е да се знае, че просрочените такси за осъществяване на общ финансов надзор подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. При неплащане на таксите за общ финансов надзор в установените срокове комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство.
