Не, не е това, което предполагате. Но е това, което всички знаем, докато оцеляваме във функциониращата демокрация. Колкото по-либерална, толкова по-безукорна. Останалото е реалност във вид на "спонтанни нападения" – като това срещу русенската журналистка. И стотици хиляди други, чиито безименни жертви не заслужиха медийно внимание. Като случая "Георги Димитров".
Но първо нещо свежо. Министерството на отбраната подема мащабна рекламна кампания на военната професия в опит да изкара армията от кадровия колапс. Първата стъпка е привличането на рок групата "Б.Т.Р.", която откри кампанията "Бъди войник" с клипа на песента "Никога преди". В Зала 1 на НДК спретнаха и видеоспектакъл с действия на трите рода войски, ще показват публично военна техника в градовете, ще организират учения и състезания. И най-вече ще усвояват бюджетни пари в полза на патрЕотично-властовите джобове. Същите, които изпаднаха в коалиционна амнезия за проблем № 1 в държавата – т. нар. битова престъпност.
А сега за Георги Димитров. Не, той не е онзи от мавзолея. Нито има скандалната проницателност на Петър Младенов, посрещнал демокрацията с призива: "Танковете да дойдат!" Но се казва Георги Димитров и преди дни беше пребит като куче посред бял ден в София. Малко след като либерално-демократичният изрод, превърнал го в кървава маса от накълцано месо и кости, опита да направи същото с мен и още неколцина минувачи.
И така – събота, 20 октомври, 12.30 ч., в близост до столична метростанция. Чудесен слънчев есенен ден, минавам по обичайния за много хора маршрут през оцелялата в близост малка дървесна градинка, "поддържана" от Столичната община със завидна упоритост във вид на бунище. Навлизам между дърветата по пътеката край паркинга и забелязвам мъж да приближава от дълбочина към мен, въртейки в ръката си… тесла.
Не оставих без внимание злобното изражение, липсата на трудов вид и присъствието на това място по това време на циганин с инструмент, годен да убива. Забавих леко крачка и го оставих на 2-3 метра пред мен, спазвайки дистанция и в готовност да реагирам, ако внезапно се обърне. Така се движихме в продължение на 15-20 м до изхода от градинката, където онзи измърмори нещо ядовито и смени посоката.
Един час по-късно, в 13.30 ч. – връщам се по същия маршрут. Докато излизам от метростанцията, пред нея долита полицейска кола. Шофьорът й излиза и тръгва бързо по пътеката между дърветата. Приближавам по неговия път и виждам напред още трима полицаи, скупчени около нещо на земята. Веднага разбрах какво е, но като приближих още, видях ужасната картина.
Мъжът, 86-годишният Георги Димитров, или каквото беше останало от него, се гърчеше на земята. Точно там, където малко по-рано срещнах катила с теслата. И където, преди да нападне, огледал още няколко потенциални жертви. Пенсионерът представляваше пихтиеста маса от кожа и кости, обляна в кръв от главата до петите. А на челото – дълбока порезна рана от острието на теслата. Портфейлът – откраднат заедно с отпрания джоб на връхната дреха.
Докато упреквах единствения пряк свидетел – бивш служител на МВР, че не е изпразнил пистолета си в отрепката, пропуснах да "взривя" социалните мрежи с поредния шокиращ телефонен кадър, който така и не направих. Или не поисках – както заради жертвата, така и заради "взривовете" в мрежата, които гърмят предимно виртуално. Междувременно Георги Димитров стенеше на земята в несвяст и кръвта му изтичаше в продължение на цял час, защото нямало линейка. По данни на полицаите – заради наличието на един-единствен екип за цяла София.
Старшият на патрула – служител с четвъртвековен стаж в системата, беше потресен: "Ей заради това не знам какво търся още в униформата и ми иде да я хвърля след всяко дежурство – няма ден и нощ да не ни скачат с ножове и камъни във "Факултето". От колегите му после разбрах, че хирурзите в Окръжна болница са изброили поне шест зверски удара с теслата в черепа, всеки от които е с потенциал да убие.
Вечерните новини и сайтовете съобщиха за поредния "инцидент" с детайла, че операцията в Окръжна болница била изключително тежка и е продължила повече от 4 часа. Чух дъщерята на Георги Димитров да пита: "Докога ще избиват нашите родители?!" Същото питаше и внукът на мъжа от Славяново, смлян посред нощ в дома си при цигански грабеж. И жената на пребития полицай в Сливен, отзовал се на сигнал за силна музика. Така е от десетилетия – по всички тези случаи "се работи".
И в МВР, и в прокуратурата, и в съда има хора, които искат да го правят. Но задкулисното предназначение на правоохранителните и правораздавателните органи на българския преход е те да не работят, както и когато трябва – дори ако това убива деца и родители. Никоя държава в преход не допусна такава невъобразима криминална вакханалия с мафиотски и етнически характер. Да, наказателната отговорност е лична, но отвъд даден предел тя става колективна. Така е и с презумпцията за невиновност – всеки е невинен до доказване на противното, но при извършено престъпление си остава престъпник дори това никога да не бъде доказано.
Нарочно не слагам препинателни знаци, текстът ще заприлича на маймуница. Но държа да подчертая, че теслите, ножовете, мотиките, брадвите и ятаганите, които гетата в Русе размахваха срещу властта, са поредното нагледно доказателство, че такава няма. Или е толкова относителна, че с нея трябва да се съобразяваш само ако ти изнася, докато газиш закона.
Ако пък номенклатурно навързаните като свински черва ляво-дясно-центристки червено-сини демократични, либерални и патриотични дембели твърдят обратното – да поемат незабавно курс към систематично и методично неутрализиране на изродите и катилите. На първо място с армията, която Каракачанов ще възражда, след като либерално-демократичният преход я закопа безпаметно. За това не е нужна никаква модернизация – годно оръжие за професионални, доброволни или наборни защитници на българщината и цивилизацията има достатъчно. Включително танкове и БТР-и.
Няма да стане, нали?! Не и преди да е прекалено късно. А форумните взривове срещу човекоподобната политическа мафия на държавната софра са просто лютива подправка към гозбите върху нея. "Матриалът" лае, но не хапе. А срещу някой кокал подвива опашка и проклина живота си кучешки, докато бива спонтанно избиван.
