Повишение на възнагражденията на служебните защитници в диапазона от 20 до 100 лв. – това ще е реалното изражение на промените в Наредбата за заплащането на правната помощ, което предлага правосъдният министър Цецка Цачева. Така хонорарите на адвокатите, които защитават хората, които нямат пари да си платят за такава услуга, ще бъдат "осъвременени" – за първи път от 2006 г. насам.
Само че това нито ще направи възнагражденията на служебните защитници по-малко смешни на фона на това, което взимат колегите им, когато действат като упълномощени от страните адвокати, нито ще повиши качеството на работата им и ще засили доверието на гражданите към тях – а именно такава цел е прокламирана в мотивите за предложението за промяна в наредбата. Просто защото "символичните" промени логично водят и до "символични" резултати. И това се знае прекрасно от всички.
Но пък никой няма интерес да бърка в кошницата със змиите, за да действа радикално и да предложи реални промени в системата за предоставяне на правна помощ у нас.
Каква е ситуацията в момента
Да поясним, че правната помощ се осигурява в изпълнение на задължението на държавата да гарантира достъпно правосъдие за всички – включително и за тези, които нямат финансовата възможност да платят от джоба си все по-големите разходи по съдебната защита на законните им права и интереси. Съществуват множество начини да се получи правна помощ – включително и по телефон или чрез консултации в новооткритите на някои места в страната регионални центрове към адвокатските колегии. Но за обществото безспорно най-популярният вид правна помощ беше и си остава т. нар. служебен защитник по наказателните дела.
Правната помощ може да се осъществява само от адвокати. Техните услуги са само, условно казано, безплатни – за тях плаща държавата. А държавата го прави с парите на гражданите, които е събрала от данъците им. Освен това в закона е записано изрично, че "в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски". И най-бързият поглед в Гугъл ще покаже десетки съдебни дела, заведени от Националното бюро за правна помощ за възстановяване на направените от него разноски – в случаите, когато съдилищата не са ги присъдили директно.
Поради факта, че "разходът" за правната помощ първоначално трябва да се направи от бюджета, обаче от 2006 г. насам адвокатите, които я осъществяват, работят с мизерни хонорари – несравними дори с минималните цени за адвокатските дейности, определени от Висшия адвокатски съвет в специална тарифа.
Така например един служебен защитник ще вземе между 150 и 300 лв., за да се яви като адвокат на извършител на престъпление, наказуемо с повече от десет години затвор. За същото това дело минималният хонорар на един нает адвокат ще е 800 лева. За убийство, наказвано с доживотен затвор, служебният защитник ще получи 1000 лв., а колегата му на "свободния пазар" – минимум 3000 лева. Не е все едно и също да подготвиш и искова молба по дело за 50 лв. – вместо за 300 лв., че и повече.
Очевидно е, че тази драстична разлика в оценката и заплащането на един и същи труд няма как да не доведе до проблеми. И те са факт: реално всички са недоволни от служебната защита.
На първо място, самите адвокати, които губят интерес към правната помощ и дори да се хванат с нея – много бързо се отказват. А и реално няма какво да ги задържи, тъй като за същия труд, който ще вложат като служебни защитници, като адвокати по договор ще вземат два-три пъти по-високо възнаграждение.
Проблем има и за гражданите, които пък се оплакват, че качеството на служебната защита е ниско. Дали наистина е така е твърде спорен въпрос – най-малкото защото всеки, който загуби дело, обичайно търси виновен за това някъде встрани от себе си: дали ще е "корумпираният съд" или "калпавият адвокат" няма особено значение. Но пък е факт, че и съдилищата все по-често сигнализират Националното бюро за правна помощ за ниското качество на оказваната правна помощ по съдебни дела.
Проблем в крайна сметка има и за държавата, която отдавна вече копае дъното на възможното недоверие в институциите си, включително и в тези, свързани с правораздаването…
Какво се предлага
Всичките тези проблеми се отчитат и в мотивите, с които Министерството на правосъдието предлага да се увеличат хонорарите за адвокатите, оказващи правна помощ срещу възнаграждение, заплатено от държавата.
На първо място, МП констатира спад в използването на правната помощ – особено когато става дума за процесуално представителство. По две причини: заради въведения по-стриктен контрол върху предоставянето на правна помощ, както и заради въведените инструменти за последващо възстановяване на направените от държавата разходи: "С измененията и допълненията на Закона за правната помощ (ЗПП) от 2013 г. и 2017 г. се създадоха механизми за контрол при предоставяне на правна помощ, както и за възстановяването на разходите за правна помощ от осъдените лица. Това доведе до известно ограничаване на количеството на правна помощ за процесуално представителство", пише в мотивите за промяна в наредбата за заплащане на правната помощ.
Финансовите отчети на Националното бюро за правна помощ също сочи, че през последните години намалява броят на делата, по които е предоставена правна помощ за процесуално представителство. Като в същото време се е увеличил броят на случаите на предоставена правна помощ за консултация и/или подготовка на документи за образуване на дело, заплащането по които е от 10 до 80 лв., съобразно вида на предоставената правна помощ. Посочено е, че завишеният брой консултации в създадените регионални центрове за консултиране към адвокатските съвети в страната ограничава "завеждането на неоснователни искове при липса на правен интерес". А вследствие на това разходването на бюджетни средства за правна помощ е намаляло.
Отчита се и фактът, че размерите на адвокатските възнаграждения за служебна защита не са променяни от 2006 г. и че това "демотивира служебните защитници при осъществяваната от тях работа".
"От приемането на Наредбата за заплащане на правната помощ до настоящия момент обществено-икономическите отношения в страната претърпяха редица промени, свързани с оценката на труда и неговото адекватно заплащане в много сфери на обществения сектор. В това число бе извършена и промяна в минималните размери на възнагражденията на упълномощените адвокати. В тази връзка несправедливо би било възнагражденията на служебните защитници да останат непроменени вече дванадесет години, тъй като адвокатът е длъжен да води възложеното му дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента си. Определените в действащата нормативна уредба адвокатски възнаграждения не съответстват на полагания от адвокатите труд по време, количество и качество", признава правосъдното министерство.
И след като всичко това се признава – какво се предлага? Завишаване средно с около 20% само на максималните възнаграждения, предвидени за различните видове дейности, като минималните се запазват в същия размер. В номинално изражение това означава между 20 и 100 лв. повече, при това не във всички случаи.
Няма финансова обосновка, от която да стане ясно как е било решено, че повишението на възнагражденията трябва да бъде точно в този размер, в който се предлага. Няма дори справка за инфлацията, натрупана за 12 години, а според сметката с електронния калкулатор на НСИ за този период тя е надхвърлила 40 процента.
Но министерството е категорично, че предлаганите промени ще решат проблемите с правната помощ. Защото "предложеният подход за увеличаване само на максималните размери на адвокатските възнаграждения води до разширяване на диапазона на заплащане, като възнаграждението по конкретното дело ще бъде определено въз основа на индивидуална оценка на работата на адвоката и определени от НБПП критерии, свързани с фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и изпълнението на задълженията на служебния защитник", обяснява се в мотивите за промяна в наредбата.
Все пак трябва да се каже, че с промените в наредбата се уреждат ситуации, за които до момента нямаше създаден регламент: например предвижда се да се заплаща отделно възнаграждение за явяване по дела за мерки за неотклонение, каквото досега не беше предвидено, въвежда се специален хонорар за представителство по дела за издаване на изпълнителен лист и други.
Драстична разлика с досегашното заплащане за правната помощ обаче не се предвижда. А това означава, че проблемите с нея просто ще си останат същите.
Как е в чужбина
Във всички държави членки на Европейския съюз (ЕС) съществуват системи за правна помощ както за граждански, така и за наказателни производства. Има обаче съществени различия в концепцията, организацията и управлението на системите за правна помощ в различните държави членки.
И понеже в България много обичаме да се сравняваме с Германия, добре е да видим какво се случва например там. В Германия правната помощ обхваща близо половината от случаите и делата на физическите лица – и това при положение, че страната е най-развитата икономически и богата от всички страни членки на ЕС, разказа преди време адвокат Ангел Ангелов на международен адвокатски форум във Варна. Там обаче няма бюро като нашето Национално бюро за правна помощ, което да я администрира: служебните защитници се определят от адвокатските колегии и се назначават от съда, без значение за какво производство става дума и в каква фаза е то, нито от вида на исканата правна помощ. Няма и "финансов таван" за стойността на правната помощ – размерът на заплащането се определя от съда, в зависимост от сложността на съответния спор.
И в Австрия ситуацията не е много по-различна. В Швеция пък заплащането на правната помощ се определя на час, минималната ставка се посочва от правителството – допреди няколко години тя е била 1205 шведски крони на час. В Латвия също има фиксирани от правителството цени на адвокатските услуги, когато те се предоставят като правна помощ и се заплащат от държавата.
Според данните на Европейския портал за електронно правосъдие системите за правна помощ в държавите членки действително са твърде различни – всяка страна сама определя правилата, по които те работят. Общото обаче е едно: че тези системи задължително трябва да съществуват, за да може всеки да получи достъп до правосъдие и адвокатска помощ, когато не може да плати сам за тях.
