Медийната информация, че Корпоративна търговска банка (КТБ) може да бъде допълнително източена с адвокатски хонорари по делата на синдиците срещу цесиите между вложители, е невярна. Това увери в официално съобщение Върховният касационен съд (ВКС), като се позова на свое определение по търговско дело, с което е изяснен редът за формиране на възнагражденията за участие на т. нар. особени представители. С него е прието, че възнаграждението за особен представител в тези производства се определя съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а не по Наредбата за адвокатските възнаграждения.
"Коректната информация е, че максималният хонорар, който може да бъде определен за особен представител на банката, е 300 лв., като се допуска при извънредни обстоятелства размерът да бъде завишен с до 50 процента. Това означава, че най-високият хонорар, който може да бъде присъден, е 450 лв., а не, както се твърди в публичната информация – над 100 000 лв.", пише в съобщението на ВКС.
В решението се признава и липсата на изрична разпоредба в Закона за банковата несъстоятелност за начина, по който се конституира длъжникът в делата по отменителни искове на синдиците, което довело до различни виждания сред съдиите в Търговската колегия на ВКС. Това различие можело "евентуално" да бъде преодоляно чрез образуването на тълкувателно дело за уеднаквяване на съдебната практика, но проблемът нямал отношение към реда за определяне на възнаграждението за особен представител на банката, по който в практиката нямало противоречия.
Проблемите тук са всъщност два, като и в двата случая има уловки и липса на коректност. От една страна, ВКС признава наличие на противоречива практика по въпроса трябва ли КТБ да участва по тези дела отделно от синдиците. В повечето случаи такива представители не се назначават, но има съдии, които правят обратното – с мотива за необходимост от привличане на процесуален представител на банката поради противоречие между интересите на представител и представляван – т. е. между синдиците и КТБ.
Това изглежда абсурдно, но само на пръв поглед. Вярно е, че след обявяването й в несъстоятелност банката се представлява от синдиците, които влизат в ролята на нейни управителни, представителни и надзорни органи. Само че хипотезата за противоречие между интересите на банката и синдиците са възможни и реални, доколкото действията им за запазване и попълване на масата на несъстоятелността са въпрос на активност, добросъвестност и законосъобразност. Затова изглежда напълно разумно интересът на банката, която управляват и представляват (при това временно), да има право на отделно процесуално представителство.
Нещо повече – за да бъде то гарантирано, следва да бъде регламентирано безусловно в Закона за банковата несъстоятелност. Оказва се, че ВКС е бил наясно с проблема, тъй като го признава и предлага разрешаването му по тълкувателен път – нещо, което е можел да направи далеч по-рано. Показателно е и друго – че освен с тълкувателно решение ВКС не споменава изобщо за конституционно и законово уредените негови общи правомощия и възможности за уеднаквяване на съдебната практика. Обстоятелство, което едва ли е случайно, като се има предвид потайното им орязване, направено с пакета промени в Гражданския процесуален кодекс от миналата година.
Вторият проблем в случая е редът за определяне на хонорара на особените представители по дела за банкова несъстоятелност. Оказва се, че определението, на което се позовава ВКС, е решило въпроса също по тълкувателен път поради липса на изрична уредба в тази насока. Основният аргумент възнагражденията на особените представители да бъдат определяни по наредбата за правната помощ – а не по тази за адвокатските хонорари, е, че парите са за сметка на ищеца (синдиците), т. е. идват от масата на несъстоятелността.
"Правната помощ по този закон (Закона за правната помощ – б. а.) е уредена в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство и когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случай че адвокатското възнаграждение на назначения от съда особен представител следва да бъде заплатено от масата на несъстоятелността на търговско дружество, е налице основание за прилагане по аналогия на тази правна уредба с оглед необходимостта от защита на масата на несъстоятелността с цел осъществяване на основното й предназначение. В тази връзка следва да се посочи, че откриването на производство по несъстоятелност на търговско дружество е предпоставено от формиран от съда извод за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговското дружество", аргументира се по конкретното дело съдът.
Въпросът за хонорарите на особените представители беше повдигнат остро и през септември миналата година (2017-а), когато при обсъждането на промените в Гражданския процесуален кодекс ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете в банките поиска синдиците на КТБ да бъдат освободени от адвокатски разноски за особени представители по заведените от тях дела срещу членове на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите), от длъжностни лица с ръководни функции, както и от всеки, който е сключвал сделки за сметка на банката.
"Предявени са 162 иска за 2.3 млрд. лв. срещу бивши администратори на КТБ, но се яви непреодолима пречка – нито един от тях не може да бъде намерен, и съдът му назначава особен представител. Минималните възнаграждения на тези особени представители ще са за около 12 млн. лв., а парите ще трябва да бъдат изплатени от масата на несъстоятелността и никога няма да можем да ги възстановим. Така сме изправени пред алтернативата делата да бъдат прекратени или да ощетим кредиторите", обясни тогава членът на управителния съвет на гаранционния фонд Валери Димитров.
От фонда обявиха още, че обсъждат два варианта за изменение на закона. Единият е ексшефовете в КТБ да бъдат представлявани като ответници по делата от адвокати по правилата на Закона и Наредбата за правната помощ, тъй като хонорарите по тях са далеч по-ниски от определените с Наредбата за адвокатските възнаграждения, издадена по Закона за адвокатурата. Такава законова поправка не беше направена, но цитираното по-горе определение би трябвало да я замества. В Закона за банковата несъстоятелност беше регламентирано единствено освобождаването на синдиците от предварително внасяне на дължимата по заведените от тях дела държавна такса.
Така и не стана ясно защо съдът назначава особени представители на бившите шефове на КТБ, за които не само липсват данни да са се укривали, но те участват редовно като подсъдими в заседанията по наказателното дело за източване на банката. От адвокатурата се чуха обаче остри реакции, изразени лаконично от представителката на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова: "От 15 000 адвокати няма да се намери такъв, който да се съгласи да стане адвокат на Цветан Василев за 300 лв. по дело за милиарди." Иначе казано – няма логика адвокатите на ответниците по тези искове да работят за смешни пари, докато синдиците на КТБ плащат несметни хонорари на други адвокати, които ги представляват като ищци.
А разходите по несъстоятелността и по-специално харчовете за юридически услуги си остават дълбока тайна, укривана старателно от печелившите. В двата официални източника на информация – седмичните отчети на синдиците и данните по делото в интернет страницата на Софийския градски съд, конкретността е само привидна. Изброяват се действия за попълване на масата на несъстоятелността, но данните кои са физическите и юридическите лица, наети да извършват това попълване, както и засегнатите от тях фирми и граждани, са заличени или отбелязани с инициали. Основанията за тази дискретност са в разпоредбите, защитаващи личните данни, както и банковата и професионалната тайна.
От сдружението на вложителите "Ние, Гражданите" изчислиха още преди две години, че при заведени дела за несъстоятелност на длъжници на КТБ в размер на над 3 млрд. лв. и оспорване на прихващания по цесии за над 300 млн. лв. само минималните адвокатски хонорари са на стойност над 100 млн. лева. А само за процедурата по обявяване и провеждане на търг за продажбата на военноремонтния завод „Авионамс” с две заповеди синдиците са назначили 16 адвокати на КТБ и отделно са платени над 1.3 млн. лв. на частния съдебен изпълнител.
