В навечерието на местните избори, които са през есента на 2019 г., правителството предложи за обществено обсъждане на сайта си промени в два нормативни акта, които дават възможност за увеличаване на възнагражденията на кметовете и кметските наместници. Анализатори определиха този ход като опит на управляващите да си "купят" гласове за вота догодина.
Корекциите в Постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности и Наредбата за заплатите в държавната администрация, които трябва да влязат в сила от 1 януари 2019-а, предвиждат кметовете да могат да получават заплати колкото министрите – до 4600 лв. В момента такава възможност има само за столичния градоначалник, а на останалите определените тавани са по-ниски и зависят от броя на населението в общината.
Дали заплатите на кметовете и техните заместници ще бъдат увеличени ще зависи от общинския съвет, който ще определя конкретните суми в зависимост от финансовото състояние на общината. Което означава, че ако градоначалникът и мнозинството от съветниците са от една политическа сила или са в близки отношения, той може да получи максимума. А ако са от различни партии и са на нож – ще го държат на долния праг. Експерти изказаха опасения, че ако съветниците в малките населени места гласуват големи заплати на кметовете, това може да "изяде" бюджета за възнаграждения на другите служители.
"В рамките на индексирането на възнагражденията от 10% ще бъдат разпределени средствата за хората, които са на политически нива в управлението и в зависимост от определянето на тези възнаграждения, фонда за работна заплата, съответно, ще бъде намален за останалите служители. Те не могат да бъдат взети от дейности, свързани с благоустрояването, но могат да бъдат взети от фонда за работна заплата. Тоест, ефектът ще бъде върху възнагражденията на служителите", обясни Снежана Димитрова, заместник-председател на Професионалното обединение на държавните служители. По този начин "нещата се поставят на абсолютно некоректна основа".
Целта на промените е да бъдат премахнати дисбаланси между заплатите на служителите в държавната администрация и органите на власт – агенции и кметове, както и да се даде по-голяма децентрализация на местната власт по отношение определянето на възнагражденията, е посочено в мотивите на Министерския съвет.
"Абдикацията на държавата да определя размера на възнаграждението на кмета, според мен, е некоректна и след време ще постигне като въздействие единствено и само нарастване на основната заплата на кметовете, без значение дали ще включи някакви критерии в постановлението", коментира Димитрова. По думите й децентрализацията не касае начина, по който се определя възнаграждението на кмета като орган на изпълнителната власт. "Изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет трябва да вижда в лицето на кмета човека, който трябва да изпълнява законодателството на България. Ако решенията на общинския съвет не са законосъобразни, кметът може да ги оспорва и да не ги изпълни. Областният управител се намесва тогава, когато и кметът не е изпълнил този свой ангажимент", обясни тя. Тоест, ако заплатата на кмета зависи от гласуването на общинските съветници, той как би могъл да оспорва решенията им и да се конфронтира с тях?
"В този случай кметът отговаря за законосъобразността на територията в общината и преди всичко изпълнява законодателството на страната. Съгласно чл. 1 и 2 на Конституцията, България е единна република, няма федерални правителства. В този смисъл определянето на възнагражденията на кметовете на общините в някакви пропорции е свързано с неговите ангажименти, с размера на общината, бюджета, който се управлява, тежестта на работата", разясни още експертката.
По думите й проблемът с възнагражденията е много дългогодишен. От повече от 10 години никой от политическата власт не е направил усилие да направи промяна в начина, по който се определя възнаграждението, така че да бъде коректно отразено към реалните резултати. Според Димитрова това е механизъм, който не е непознат, а изключително лесно може да се превърне в действащ и в България, стига да има воля.
В момента най-висока заплата получава столичният кмет – от 1200 лв. минимум до 3100 лв. максимум. През 2014 г. софийските съветници вдигнаха заплатата на Йорданка Фандъкова на 2900 лв., т.е. не са гласували максималната сума.
По данни на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) заплатите на кметовете на общини с над 100 000 души (като Бургас) сега са в границите между 1000 и 2700 лв., на тези с между 50 000 и 100 000 души – от 800 лв. до 2600 лв., тези от 10 000 до 50 000 души от 730 лв. до 2400 лв. и т.н.
Най-ниски са заплатите на кметовете на кметства, т.е на селата. Техния размер също зависи от броя на населението и се движи от 510 лв. до 1650 лв. В този диапазон заплата взимат 3200 селски кмета, които са избрани чрез гласуване.
Заплатите на кметските наместници, които се назначават от общинския съвет, а не се избират, са между 510 лв. и 700 лв. Такива възнаграждения взимат около 800 кмета. Именно заради ниските заплати някои селски кметове напускат и отиват на работа в чужбина.
Промените в нормативните актове, предложени от правителството, ще позволят още увеличаване на заплатите на областните управители, на директорите на държавни и изпълнителни агенции и на някои специфични структури. Разрешава се и на шефовете на агенции да си назначават експерти за връзки с обществеността. Сега такава възможност имаше само за министерствата, като тези служители са част от политическия кабинет на министъра.
