След неколкомесечен натиск, гарниран със заплахи, Северноамериканското споразумение за свободна търговия бе заменено с нов търговски договор между Щатите, Мексико и Канада. Текстът на пакта, кръстен Договор Съединени Щати – Мексико – Канада (U.S.M.C.A), бе публикуван на 2 октомври, а ден по-късно Тръмп се похвали в Белия дом, че "това не е преработка на НАФТА, а чисто нова сделка".
Споразумението определя нови правила за производството на автомобили, целящи да насърчат производителите в държавите, които плащат по-високи надници. Отпадат част от бариерите пред американските фермери за продажба на сирене, мляко и други продукти в Канада. Предвиден е и съд за решаване на търговски спорове, който САЩ искаха да елиминират. Договорът гарантира на канадските и на мексиканските промишлени компании по-разширен достъп до някои големи американски пазари, но оставя висящ въпросът за възможността им да се освободят от митата по стоманата и алуминия, които изнасят за американците.
Няколко са най-важните промени, заложени в новото споразумение
В стария договор (НАФТА) автомобилостроителите трябваше да произведат 62.5% от готовото возило в Северна Америка, за да бъдат освободени от мита. В новия текст прагът е качен до 75%, което ограничава използването на части за коли от Германия, от Япония, от Южна Корея или Китай.
За първи път новият пакт предвижда прогресивен процент от частите на освободените от мита автомобили – до максимум 40% през 2023-а, да идват от т. нар. заводи с високо заплащане. То трябва да е минимум 16 щ. долара средно на час за работещите в производството. Като се има предвид, че средната надница в мексиканските фабрики в момента е около три пъти по-ниска, щатската администрация се надява този параграф да принуди производителите на коли да сменят доставчиците от Мексико с канадски или американски. По оценка на анализатори от бранша това условие крие капани за американците: от една страна, купувачите на коли, защото те ще трябва да плащат по-скъпо; от друга – то ще мотивира американските компании да прехвърлят производството извън страната – примерно в Китай. Изискването за 16 долара минимална надница пък може да се окаже неефективно, защото не е предвидено да се индексира съобразно инфлацията и няма да е чак толкова рестриктивно през 2023-а.
Костеливият орех в преговорите като че ли беше въпросът с протекционизма на пазара за млечни продукти в Канада, включително и ограниченията за вноса от Щатите, както и правителствените субсидии, осигуряващи конкурентно предимство на канадските производители спрямо американските на международните пазари. Новото споразумение е победа за Вашингтон и на двата фронта. От една страна, то отваря значително канадския пазар за повече внесени от Америка млечни стоки, включително и "течно мляко, каймак, масло, мляко на прах, сирене и други". От друга страна, Канада се съгласи да премахне програмата, която подпомага канадските продавачи на някои млечни продукти у дома и зад граница.
По време на предизборната си кампания Тръмп определи НАФТА като "най-лошата търговска сделка", подписвана някога от Щатите. И заплаши да изтегли страната от него. Канада и Мексико пък предложиха то да бъде предоговорено.
НАФТА е подписано на 17 декември 1992-ра от тогавашния щатски президент Джордж Буш, от канадския премиер Браян Мълроуни и мексиканския президент Карлос Салинас. То влиза в сила на 1 януари 1994-а. Целта му е да улесни компаниите на трите държави да осъществяват безпрепятствено трансграничен бизнес и премахва митата на практика върху всички стоки, търгувани между САЩ, Канада и Мексико. Така с насърчаване на икономическата интеграция трябваше да се повиши икономическият просперитет на страните по договора.
Тръмп сочеше НАФТА като основен виновник за загубени милиони работни места в Америка. Различни анализи обаче сочат, че тези твърдения са доста преувеличени. Институтът за икономическа политика пресметна, че през 2013-а с били съкратени 700 хил. работници – заради изнесени в Мексико производства, като Калифорния, Тексас и Мексико са били сред най-засегнатите щати. Година по-късно доклад на Института за международна икономика "Питърсън" обявява, че най-много 5% от съкратените работни места в САЩ могат да се свържат с внос от Мексико. Анализ на неправителствени организации, публикуван през 2015-а, пък доказва, че НАФТА не е довел до огромни загуби на работни места, както са се опасявали критиците на договора. Същата година агенция "Ройтерс" съобщава, че търговският обмен между трите държави е нараснал четири пъти и е надхвърлил 1 трлн. щ. долара. Според проучване на икономистите Джон Макларън и Шушаник Хакобян най-засегнати от НАФТА са работниците в секторите, които са били силно зависими от митническите протекции преди подписването на споразумението. Увеличението на заплатите им е било със 17% по-малко, отколкото на служителите от другите браншове.
В Мексико НАФТА дава мощен тласък на износа на селскостопански продукти за Щатите, който нараства тройно от влизането в сила на договора. Създават се и стотици хиляди работни места в мексиканската автомобилна индустрия, а повечето анализи сочат, че пактът е имал положителен ефект върху производителността на труда и потребителските цени в Мексико. Редом с това обаче има и негативни последствия – средният икономически растеж в страната е бил едва 1.3% годишно в периода между 1993-а и 2013-а, точно когато Латинска Америка преживява сериозна експанзия. Бедността се запазва на равнището от 1994-а, а масовата безработица се увеличава. Мнозина смятат, че НАФТА е задълбочил зависимостта на Мексико от вноса на храни и е оставил страната незащитена от колебанията на цените им и от валутните курсове.
Канада пък е отчела сериозен ръст на трансграничните инвестиции през ерата на НАФТА – от 1993-а щатските и мексиканските капитали там са се утроили. Канадският селскостопански сектор също е регистрирал подем, а заетостта в производствения сектор се е задържала устойчива.
