КРОСС/ Най-голяма група от българите, 45 % се описват като почти щастливи, а 31 % като нещастни в първото за България представително изследване на личното и общностно щастие. То бе проведено в края на 2018 г. от „Джи Кънсътинг" по поръчка на списание „Мениджър". Средният индекс на щастието за страната в края на 2018 г. е 56 точки, от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018-та е 60.9 точки, според изследването на The Happiness Alliance. България е с почти 5 пункта под него.
С нарастване на възрастта, стойностите на Индекса на щастие се понижават, но с два сериозни срива: първи – след 30 г. възраст, и втори – след 70 години, показва българският Индекс на щастието. С повишаване на образователното равнище нараства и Индексът на щастието
Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите
Най-щастливи у нас са хората в четиричленни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече човека.
Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството
Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.
Социалните групи и категории с най-висок дял „нещастни" са:
• Роми – 67% от всички представители на категорията
• Лица на възраст 70+ г. – 52%
• Лица с основно или по-ниско образование – 49%
• Живеещите в едночленни домакинства (самотни) – 47%
• Турци – 46%
• Безработни – 44%
• Пенсионери – 43%
• Лица с личен доход под 500 лв. – 43%.
Измеренията, в които са регистрирани най-благоприятни за Индекса на щастието резултати са:
• Социална подкрепа от най-близките – 73.9 от 100 точки
• Психично здраве – 70.0 точки/ от 100 т.
• Физическо здраве – 65.6 точки/от 100 т.
• Удовлетвореност от живота – 61.5 точки./ от 100 т.
Областите, които имат негативен ефект върху стойностите на индивидуалния и националния Индекс на щастието са:
• Качество на околната среда- 51.1 точки
• Баланс на времето – 49.3 точки
• Включеност в местната общност – 41.5 точки
• Управление – 38.1 точки.
По няколко измерения – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални.
По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света.
По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области:
• Удовлетвореност от работата -с 4.2 пункта под средното глобално
• Включеност в местната общност – с 9.1 пункта
• Субективно благосъстояние – с 9.4 пункта
• Управление – с 10.9 пункта
• Стандарт на живот – с 10.9 пункта
• Достъп до култура, изкуство, образование цял живот – с 11.6 пункта
• Качество на околната среда – с 14.7 пункта.
„Именно това са и областите, в които е най-висока потребността от алтернативи на настоящите политики на национално и местно равнище, а също така и от партньорство между публична власт, гражданско общество и бизнес", коментира ръководителят на изследването, социологът Живко Георгиев.
С тази инициатива списание „Мениджър" стимулира търсене на българското измерение на едно интелектуално движение, което от няколко десетилетия вдъхновява и увлича учени, граждански активисти, правителства, местни общности в търсене на алтернативи на обществено-икономическо развитие. То поставя във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и измерител на прогреса.
Идеята за измерване на брутното национално щастие се заражда в Кралство Бутан през 1972 г. и то става измерител на устойчивия прогрес на обществото в замяна на фетишизирания брутен вътрешен продукт (БВП).
