Преди да напише първата страничка от прочутия си роман "Десет малки негърчета", Агата Кристи е била наясно, че интригата на повествованието й ще е предопределена от следната теза: перфектното предумишлено убийство изисква дълга и организирана подготовка. Тя праща десетте си герои на отдалечен и пуст остров, където те един след друг загиват при мистериозни обстоятелства, за които се пее в една популярна детска песничка. Самите герои, а и читателят са равнопоставени пред връхлитащия като лавина ужас от двата възлови въпроса: коя ще е следващата жертва и кой е убиецът? И когато прокобата на песничката е изпълнена докрай, когато последният въпрос пулсира яростно във възбуденото съзнание на читателя, талантливата писателка разкрива онова, което до този момент е било тайна – автора, мотивите му, подготовката и реализацията на замисленото от него деяние.
Днес, досущ като читателите и героите на "Десет малки негърчета", и ние сме изправени пред въпроса кой ликвидира Корпоративна търговска банка? Това питане пулсира в невярващите ни мозъци, подтиква ни да разгръщаме хронологията на това предумишлено убийство, да разнищваме отново и отново познатите факти. За да се блъснем пак челно в стената: КОЙ? И тъй като в нашата история, за разлика от романа на Агата Кристи, липсва институционален субект, който да дръпне завесата и да разкрие истината, трябва да се справяме сами.
Може би ще достигнем до отговора, ако върнем лентата на събитията от близките две години и ги видим наново, но в светлината на случилото се с КТБ.
Месец май, 2013 година. Предсрочните избори вече са минали, на 21 май президентът Росен Плевнелиев свиква депутатите от новото 42-ро Народно събрание, предстои тежка процедура по съставяне на кабинета на тройната коалиция "БСП-ДПС-"Атака". Номинираният за премиер Пламен Орешарски обявява проектокабинета на 27 май. Далеч преди съставът на правителството да бъде приет и само седем дни след свикването на Народното събрание, изненадващо четирима депутати внасят в парламента проект за промени в Закона за ДАНС. Това са Сергей Станишев, Лютви Местан, Михаил Миков и Христо Бисеров. Една от промените посочва, че за длъжността председател на агенцията вече може да се предлагат кандидати с осемгодишен специализиран юридически стаж.
Проектът е приет и публикуван в "Държавен вестник" със завидна бързина, а на 14 юни в 9 часа сутринта става ясно какво е наложило това. От парламентарната трибуна премиерът Пламен Орешарски предлага за шеф на ДАНС депутата от ДПС Делян Пеевски. Предложението е гласувано от мнозинството, а лидерът на БСП Станишев мотивира избора така: "Трудните ситуации изискват нестандартни решения."
Впоследствие стана известно какво е имал предвид Станишев под трудна ситуация: минути преди вота той е събрал червените депутати и им е заявил, че ако Делян Пеевски не оглави ДАНС, правителството, избрано на 7 юни, ще падне. Твърди се, че аргументът на Станишев произтича от получена от него информация за подготвен заговор срещу социалистите, организиран от Бойко Борисов и от Цветан Цветанов с помощта на мутри, които са се събрали във Враца за тази цел. Вярвам на Пеевски, добавил той. Между другото на Пеевски вярва не само той – при избора му се оказа, че Бойко Борисов и Делян Добрев от ГЕРБ също не са гласували "против"…
Защо все пак вярата на Станишев праща Пеевски в ДАНС, а не в МВР, да речем? Защото ДПС – коалиционните партньори на БСП, вече са пратили във вътрешното министерство възпитаника на т.нар. библиотекарски кръг Цветлин Йовчев. Както е известно, в центъра на този кръг е сегашният ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УБИТ) Стоян Денчев, бивш заместник-шеф на ПГ на ДПС, стар съратник на Ахмед Доган.
Така че МВР е подсигурено, остава ДАНС. Защо обаче е било необходимо да се "превземе " и агенцията? Отговорът е прост – защото с промените в закона в ДАНС се съсредоточават всички разследващи дейности, отнасящи се до икономически и финансови престъпления, след като ГДБОП се влива в агенцията. Иначе агентите имат огромни правомощия, регламентирани им и от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Например чл.3, който посочва и конкретните мерки за превенция на пране – идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация; идентифициране на действителния собственик на клиента – юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по ал.2 и 3 да приеме за установен действителния собственик… И прочие дейности, които отварят железни врати за агентите, събиращи информация за собственици на дружества, компании, инвестиционни посредници и фондове, банки, които са проверявани по сигнали за пране на пари или за незаконни сделки, транзакции и други финансови операции.
Някой би казал, че става дума за случайност. Едва ли. Начело на ДАНС Пеевски е щял да има чудесна възможност да се саморазправи със законни средства с доскорошния си бизнес партньор и ментор Цветан Василев – под формата на проверки и разследване на дейността му. И да му отнеме проекти, които са били съвместно начинание.
Несполучил в намеренията си да използва мощта на агенцията за собствените си (по-скоро за целите на останалия в сянка автор на сценария) намерения, депутатът от ДПС изчезна от хоризонта, за да се появи в целия си законодателен блясък през октомври 2013 г., в компанията на другата финансова шпага на движението Йордан Цонев. Депутатът с красноречив прякор имаше по-щастлива съдба – той оглави парламентарната бюджетна комисия, която впоследствие също изигра важна роля в замитането на следите в случая "КТБ". Двамата се оказаха автори на един интересен акт – Закон за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Накратко – закон за офшорките. Очевидно по това време разногласията между бизнес партньорите Пеевски и Василев вече са били факт и депутатът от ДПС е знаел как ще се реализира сценарият за мръсната подялба на общите им проекти и как в крайна сметка ще се стигне до затриването на бизнеса на самия Василев.
Законът за офшорките е приет в края на 2013-а, а през февруари 2014 г. стана известно, че "Булгартабак" е с нов собственик след приватизацията му от 2011-а, станала факт с благословията на ГЕРБ и ДПС. Оказа се, че създаденото за сделката дружество "БТ инвест" е собственост на регистрираната в Лихтенщайн компания "Ливеро Естаблишмънт". Законът "Пеевски-Цонев" обаче не попречи за осъществяването на сделката, тъй като компанията се оказа собственост на неизвестно и до ден днешен физическо лице. Този факт обаче не предизвика интереса на Комисията за защита на конкуренцията, която прецени, че сделката за "Булгартабак" не представлява концентрация на капитал между две предприятия и всичко мина като по конец. В същото време благодарение на закона "Пеевски-Цонев" остана в сила забранителният списък, който предвижда офшорните дружества да не могат да участват в 28 вида дейности. Сред изрично изброените са процедури за получаване на лицензии за кредитна институция, концесии и притежание на мобилен оператор… Всичко това се случва за по-малко от година, преди ликвидирането на КТБ и битката на приближените до Делян Пеевски фирми за активите й, и особено за собствеността върху "Виваком".
Нищо случайно няма на този свят, както и на факта, че начело на друга важна финансова институция, каквото е Министерството на финансите, се озовава известният по-скоро с близостта си до Станишев и Орешарски преподавател в УНСС Петър Чобанов? Точно защото той бе неизвестен за широката публика, бе и избран. Неговата роля в случая с ликвидирането на КТБ хич не е малка – достатъчно е да припомним нежеланието му да се налее ликвидност в КТБ и твърдението на банкера и бивш финансов министър Стоян Александров, че Чобанов си е замълчал за принципното съгласие на Европейската комисия за оздравяване на банката. Това според Александров е станало малко преди оставката на правителството на тройната коалиция. Никой обаче не разбра за това, а впоследствие Чобанов стана депутат от листата на ДПС. А и член на временната комисия в Народното събрание по случая "КТБ"… Не е ли абсурд Чобанов да разследва себе си за ролята си в затриването на една от българските банки?!
И тъй като стана дума за български банки, няма как да подминем националната банка и гуверньора й Иван Искров. Да си припомним неговата реч от 5 декември 2013 г. по случай Деня на банкера. В нея той между другото заяви, че БНБ няма да се включи в единния надзорен механизъм в ЕС, тъй като "бихме поверили защитата на нашата финансова стабилност на една институция (ЕЦБ) с огромен авторитет и богат опит в други области (като паричната политика), но която има тепърва да трупа надзорна експертиза". Дали ако се бяхме включили в системата за единен надзор, историята с КТБ щеше да се случи? Един Господ знае!
БНБ обаче не направи нищо за спасяването на банката и с бездействието си допринесе за реализацията на сценария за ликвидирането й. Гуверньорът й убеждава тези дни, че излиза чист от цялата мръсотия, тръгвайки си ни лук ял, ни лук мирисал, като прехвърли отговорността върху "Банков надзор" и върху политиците…
В цялата институционална предизвестеност на умишлената гибел на КТБ не бива да се изпуска от внимание и факторът "Темида". Логично беше сагата за лиценза да стигне до Върховния административен съд. Там обаче на гюме чакаше Георги Колев, който през 2010 г. оглави съда, след като ВСС предопредели избора му със 17 гласа "за". Твърди се, че Колев е близък с ДПС и особено с най-видния отвсякъде депутат от движението. Факт е, че делото във ВАС за лиценза на КТБ беше решено окончателно, с предвидим край за претенциите на акционерите на банката.
Финал, достоен за една криминална държава, но не и за Агата Кристи…
