През тази година се навършват 110 години от първите официални контакти между България и Япония, 80 години от установяването на дипломатически отношения и 60 години от тяхното възстановяване. Трите годишнини се отбелязват с прояви в двете страни под съвместно лого. По този повод на срещи на най-високо държавно равнище е договорена размяна на визити през тази година.
Поредна среща имаше вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, която присъства на Петата световна среща на жените в Токио. Тя разговаря с японския си колега Таро Коно. Двамата са обсъдили как да засилят двустранния политически диалог и възможностите за увеличаване на българския износ, привличането на японски инвестиции, технологии и туристи. Министър Таро Коно е приел покана да посети страната ни.
Ден по-рано вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева разговаря и със заместник-министърът на външните работи на Япония и депутат Кенджи Ямада. С 30 на сто се е увеличил двустранният стокообмен след посещението на премиера Шиндзо Абе в България миналата година. "Имаме много добре работещ автомобилен клъстър, вероятно не знаете, че във всеки четвърти автомобил има българска част, която се произвежда у нас. Предлагам ви да обсъдим откриването на производство на японски електромобили. Очаквам и повече японски туристи – годишно ние посрещаме 8.5 млн. чужденци, но само 14 000 от тях са от вашата страна", отбеляза Захариева. Кенджи Ямада е приветствал изпращането на бизнесделегация и увеличаването на бизнесконтактите на различни нива. "Аз лично искам да разпространявам информацията за красотата на България, за да увеличим броя на японските туристи", е казал заместник-министърът.
Очаква се положителното влияние и след подписването на две важни споразумения между ЕС и Япония – Споразумение за икономическо партньорство и Споразумение за стратегическо партньорство, които влязоха в сла от началото на тази година.
Япония е ключов фактор в света. Тя е третата по големина икономика в света и е на едно от челните места по технологични постижения и иновации. Стратегически партньор е на ЕС. Мястото й в световната икономика и политика, както и интересите на нашата страна за привличане на инвестиции и технологично развитие обуславят приоритетното място на българо-японските отношения във външната ни политика.
По предварителни данни, за 2018 г. стокообменът между България и Япония възлиза на 214.7 млн. щ.д., регистрирайки ръст от 29.7% на годишна база. А той е в резултат на увеличение както в българския износ, така и в японския внос. Експортът ни за Япония за този период възлиза на 49.3 млн. щ.д. (ръст от 4.4% спрямо 2017 г.), като се отчита увеличение в износа на водещите стоки в експортната ни листа, както следва: интегрални схеми (29.3%), кожи, пера и други части от птици (22.7%), консервирани мекотели (48.8%); инструменти за автоматично регулиране и контрол (48.6%) и други. През миналата година не е реализиран износ на меса от домашни птици. Вносът от Япония регистрира увеличение от 39.8%, достигайки 165.4 млн. щ.долара. Ръст има при почти всички водещи стоки по вноса, включително пътнически автомобили и части за тях, ензими, жици и кабели, медицински инструменти, електрически двигатели и генератори и други.
В структурата на българския износ за Япония преобладават изделия със сравнително ниска степен на преработка. В по-малки количества са стоките с висока добавена стойност. В последно време се наблюдава износ, макар и неголям по стойност, на стоки като: вина, електрически табла, антибиотици, облекла и други. Вносът от Япония обхваща предимно стокови групи като автомобилни превозни средства, кабели, пигменти, машинни части, машини, стоманени профили и други.
Освен към продукти като киселото мляко и виното, интерес се наблюдава и към други български продукти – селскостопански продукти, розова вода, розово масло, рапани, мекотели, пчелен мед и други. Би могъл да се разшири българският износ на софтуерни продукти, на продукти на фармацевтиката; зеленчуци и плодове и други подобни. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти.
Препоръчително е българските фирми да насочат своите усилия към разработването и производството на стоки с висока степен на преработка – машини, съоръжения, високи технологии и други продукти, съответстващи на изискванията на японския пазар.
Дипломатическите отношения между България и Япония са установени на 12 октомври 1939 г. и са прекъснати в периода 7.11.1944 г. – 12.09.1959-а. Първият български посланик в Япония Христо Здравчев връчва акредитивните си писма на 7.07.1964 година. Япония открива посолство в България през 1966-а. България е известна в Япония с маслодайната роза, киселото мляко, което се продава във всички големи вериги супермаркети, и бившия сумист от България Калоян Махлянов – Котоошу, който след оттеглянето си създава школата по сумо "Наруто".
Досега японската страна е отпуснала над 500 стипендии за обучение в Япония на български студенти и специализанти (около 15 годишно). Японското правителство насърчава и подпомага финансово и с изпращането на преподаватели и учебни материали развитието на японистиката у нас. Изучаващите в България японски език са над 1400 души.
