Трикът да откраднеш името на някой по-успешен, за да заблудиш хората, вероятно е древен, колкото човечеството. В цивилизованите общества обаче, поне що се отнася до политиката, отдавна са се отказали от него. Докато у нас от 30 години има партиен плурализъм и периодично сме свидетели на опити за кражба на имена и абревиатури с цел придобиването на фалшива изборна тежест, подлагането на динена кора на конкурента или за да се препъне съперникът, често пъти в нечий чужд интерес.
Тези дни например партия АБВ намери начин да си отмъсти на лидера на БСП Корнелия Нинова и същевременно да подпомогне за европейските избори на 26 май изживяващия трудни моменти бивш коалиционен партньор в кабинета "Борисов 2" – ГЕРБ.
Както е известно, основаната от президента Георги Първанов формация обяви, че заедно с още шест малки леви партийки ще се явят на вота под името "Коалиция за България". А това е название, което БСП и още няколко идейно близки малки партии използваха в продължение на повече от десет години. Така се наричаше и лявата парламентарна група. Колкото до съюзниците на АБВ, те са маргинални формации, които няма да донесат абсолютно никаква добавена стойност на партията на Първанов, която също отчита нищожни проценти в социологическите проучвания. Очевидно е, че това обединение няма никакъв шанс за евродепутат, но пък ще подлъже част от левите избиратели и ще отнеме гласове от БСП, която след скандалите с апартаментите се изравни с ГЕРБ в данните на социолозите.
Явно от АБВ не могат да простят на Корнелия Нинова, че през 2016-а едностранно в последния момент прекрати преговорите за общ кандидат на президентските избори, а Румен Радев беше издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП. Хората на Първанов и Румен Петков бяха брутално изхвърлени от играта и нямаха друг избор, освен да участват на вота за държавен глава с Ивайло Калфин, но без успех. Е, сега намериха начин да си върнат на соцлидерката. Още повече че през февруари Петков й прати писмо за разговори за общо явяване на евровота, но тя отказа.
В интерес на истината "Коалиция за България" се роди преди 20 години, когато БСП претърпя пълен изборен разгром след катастрофалното управление на Жан Виденов. Тогава Георги Първанов пое лидерството в партията, а Румен Петков беше изтеглен от Плевен и стана негова дясна ръка. Именно той е стратегът на този вид коалиция, а Първанов търпеливо и методично я осъществяваше – БСП да се огради с няколко малки леви партии, да се маскира между тях, да се размие, за да забравят хората по-бързо вината й. Именно с това обединение през 2001-ва Първанов спечели президентските избори. Когато Михаил Миков оглави БСП през 2014-а, той смени наименованието на коалицията на "БСП лява България" и в нея – освен социалистическата партия, влизаха още 13 формации. А през 2017-а Корнелия Нинова я редуцира до общо шест партии и я прекръсти на "БСП за България".
Подобен номер беше скроен на Симеон Сакскобургготски през 2001 година. За парламентарните избори тогава набързо бяха регистрирани две малки формации, чиито абревиатури се оказаха много сходни с тази на Национално движение "Симеон Втори" – НДСВ. Така на царя бяха откраднати близо 5% от гласовете и един депутат не му стигна, за да има неговата партия пълно мнозинство в парламента и да управлява сама, а не да се коалира с ДПС.
През седмицата се разбра, че проблем с името имат и "Зелените", които са част от обединението "Демократична България". След окончателното решение на Върховния касационен съд, че преди тях има регистрирана друга партия с подобно име, те са принудени да променят названието си. И това ще стане на Национално събрание на 21 април.
"За нас това е възродителен процес. Съчувствахме на българските турци през 80-те години, сега много добре разбираме как се чувстват те. От 11 години носим името "Зелените", участваме на избори и печелим значително по-добър резултат от другата зелена партия. Ние сме членове на Европейската зелена партия, международно признати сме", отбеляза председателят на формацията Владислав Панев, допълвайки, че ще се подчинят на съдебното разпореждане. Според него промяната на името непосредствено преди европейските избори ще бъде проблем за техните привърженици, но това нямало да попречи на партията да участва във вота. "Де юре няма да сме част от коалицията ("Демократична България"), тъй като вече законово е невъзможно, но практически нашите кандидати са в листата, а това са достатъчно известни имена на цялата зелена общност", поясни Панев. Представителката на "Зелените"- Албена Симеонова, е трета в листата след Радан Кънев (ДСБ) и Стефан Тафров ("Да, България").
Жалбата до магистратите е подадена от Партията на зелените, която първа се е регистрирала с това име още през 2000 година и също се е явявала на всички избори досега. Изпълнителният секретар на формацията Христо Дунчев разкри кое ги е накарало да оспорят наименованието след толкова години.
"Практиката на нашето участие показваше, че колкото пъти в една бюлетина едната партия е по-напред, тя получава по-добрите резултати, защото има много симпатизанти, които не са членове, но харесват зелената идеология, зелените идеи и гласуват за "Зелените". Устав имат и двете партии, които носят идентично име. Затова се обърнахме към съда", изтъкна той. По думите му колегите не трябвало да се сърдят, защото било по-добре двете формации да се идентифицират с различни имена. Една от причините била, че те не са толкова близки – партията, която ще трябва да смени името си, е "в неолибералната, дясна страна на политическото пространство, докато ние сме в центъра и вляво".
В зората на демокрацията за сакралното съчетание "земеделски съюз" воюваха множество "крилца" и "перца", изживяващи се като единствено истинските представители на земеделците. Пак по това време, преди да бъдат премахнати цветните бюлетини с изборното законодателство, партиите се избиваха кой пръв ще грабне онази разцветка, която "автоматично" би привлякла избирателите.
