Така, някак между другото, се оказа, че и министърът на туризма Николина Ангелкова си е купила апартамент на преференциална цена. Към тази следа насочи публиката лидерът на НФСБ Валери Симеонов. На 4 април той призова премиера да довърши проверката за евтините имоти на министрите си, като намекна, че още един от тях е придобил жилище на подозрително ниска цена.
"Добре е Борисов по-внимателно да си огледа министрите, че и там има такива. "Овча купел", ул. "Бързарица 2, – 142 кв. за 61 хил.", разкри Симеонов. По думите му 220 евро на квадрат е цената на груб строеж в София през 2008-а, когато беше най-големият пик на цените.
Една бърза проверка в Имотния регистър показа, че сделката за въпросния имот е сключена през 2008 г. между строителната фирма "Стобис 2000" и Николина Панайотова Николова (името на Ангелкова преди брака й с Христо Ангелков, партньор в консултантска компания за недвижими имоти). Тогава Ангелкова е заместник-министър на регионалното развитие. Симеонов твърди, че тя е декларирала "апартамент+мазе+гараж" с разгъната площ от 142 кв. м и цена на закупуване от 61 519 лева. Според статистиката на Imoti.net пазарната цена на тристаен апартамент в "Овча Купел" 1 към ноември 2008-а е била 853 евро за квадрат, а през януари същата година – 694 евро. Цената, която Ангелкова е платила за квадрат според декларацията й, е 433 лева.
Макар да бяха в едно правителство Валери Симеонов и Николина Ангелкова трудно намираха общ език. Като вицепремиер Симеонов влезе в конфликт с Ангелкова заради настояването му да бъдат съборени няколко заведения на Южния плаж в "Слънчев бряг", които той определи като незаконни. Министърът на туризма обаче бе категорично против. Двамата имаха спор и по темата за нивата на шум в курортите.
При завръщането си от туристически форум в Испания Ангелкова обясни пред журналисти, че става дума за апартамент, закупен от нейните родители на груб строеж. Имотът бил купен с редица рискове, включително и с допълнителни разходи след това. Министърът носеше със себе си нотариалния акт, от който се виждаше, че жилището от 116 квадрата, гараж и общи части е било закупено на акт 14 за 75 000 лева.
"Аз имам и пазарна оценка. Юрист съм по образование и за всяка една сделка преди това съм възлагала оценка на лицензиран оценител. Всеки имот има индивидуални характеристики. Средствата са изцяло от моите родители. В декларацията е допусната техническа грешка, написана е данъчната оценка. Всички данъци са платени върху тези 75 000 лева. Всичко може да бъде доказано и нямам никакви притеснения", категорична бе министърката. Тя се пошегува, че вероятно атаката е плод на силни чувства на Валери Симеонов към нея.
Интересното е, че според декларацията, подадена от Ангелкова пред антикорупционната комисия през 2017-а, за 10 години тя е закупила имоти на обща стойност над 1 млн. лева. Три от жилищата са на нейно име, а едно е декларирала на името на дъщеря си – Далия. Освен за споменатото вече жилище в "Овча Купел", става дума за придобиването през 2015-а на апартамент от 132 кв.м и гараж от 18 кв.м в нова 5-етажна кооперация в кв. "Лозенец" срещу 210 000 лева. Третият имот е подарък от дядо за внучка – парцел в Бояна за 518 421 лева. Последната придобивка на Николина Ангелкова е поземлен имот във вилна зона "Киноцентъра" – първа част. Той е купен от частно лице през ноември 2018-а.
Междувременно, след среща между премиера Бойко Борисов, строителния министър Петя Аврамова и кмета на София Йорданка Фандъкова се разбра, че строителството в столичния квартал "Лозенец" на небостъргача "Златен век" от фирмата "Артекс", нашумяла покрай скандала, добил известност като "Апартаментгейт", ще бъде спряно. От съобщението на правителствената пресслужба става ясно, че Борисов е дал разпореждане на Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК), а тя по най-бързия начин уведоми, че започва административно производство за спиране на строежа.
Министър-председателят взел решението, след като Фандъкова отново е заявила, че разрешението за изграждането на сградата е изтекло и е поискала спирането му. Аврамова пък е информирала, че след окончателното приключване на проверката на ДНСК са констатирани съществени отклонения при строителството, които дават достатъчно основания за спирането му.
Срещата в Министерския съвет се случи на фона на граждански протест. От Инициативен комитет "Лозенец" настояха за спиране на градежа, разрушаване на част от построеното и синхронизиране на височината му съобразно Общия устройствен план на София. А също така и за оставка на директора на ДНСК арх. Иван Несторов и на заместник регионалния министър Валентин Йовев.
В часовете преди срещата в правителствената сграда "Артекс" излезе със становище, че строителството на небостъргача "Златен век" е законно. От компанията твърдят, че разрешителното е валидно до 2020 г. и е издадено преди влизането в сила на Закона за устройство и застрояване на Столичната община и Общия устройствен план на София. Затова новите разпоредби не се отнасяли до "Златен век".
Всъщност в разгара на скандала се разбра, че през 2017-а депутати от ГЕРБ са внесли поправки в Закона за устройство на територията, даващи възможност за реално започване на строителство с разрешение, издадено десет години по-рано. Управляващите категорично отричат да са облагодетелствали фирмата "Артекс". Според депутати компанията не се е възползвала, тъй като законът нямал ретроактивно действие. В позицията на фирмата от 4 април обаче се подчертава, че изменената норма от ЗУТ е материалноправна: "Тя има действие за в бъдеще и се прилага както за нови разрешения за строеж, така и по отношение на правните последици на валидни разрешения, издадени преди влизане в сила на промяната (заварени случаи). Касае се за т.нар. несъщинско ретроактивно действие на закона, възприето в практиката на Конституционния съд."
