“Топлофикация” се оказа твърде доволна от поправка в ГПК, предложена от Манолова

Омбудсманът Мая Манолова организира обществено обсъждане на тема: „Защита от неравноправни клаузи и свръхпривилегиите на банките”.....

"Топлофикация София" се оказва най-доволна от промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предложени по инициатива на омбудсмана Мая Манолова – поне това става ясно от становището на дружеството по проекта за изменение на ГПК, внесено в парламента. Защото ако те бъдат приети, Топлофикация ще може по-бързо да предава длъжниците си на частен съдебен изпълнител, без да й се налага да доказва задълженията им в съда.

"Бихме искали да отбележим, че "Топлофикация София" ЕАД подкрепя законодателни инициативи и изменения, свързани със заповедното производство по ГПК. Считаме, че предвижданите промени (посочени по-долу), ще улеснят дейността на съда и страните по делото, ще внесат яснота по някои неуредени въпроси в сегашната уредба и ще имат благоприятен ефект, както за събирането на задълженията на кредиторите, така и за подобряване положението на длъжниците", смятат от топлоснабдителното дружество.

Как става така, след като промените уж бяха предложени, за да се защитят по-добре правата на длъжниците и да се "ограничат привилегиите на банки и монополисти"?

Става с премахването на едно правило, което действа в момента и което е записано в чл. 415 от ГПК: сега при искане за издаване на заповед за изпълнение спорът задължително да влиза в съда, ако длъжникът не бъде намерен на адреса си и заради това съобщенията до него се връчват "чрез залепване" на вратата (най-често това се случва, когато той е заминал да работи в чужбина). Тогава започва редовно исково производство, в което се установява дали наистина човекът дължи плащането на исканата от кредитора сума. Като в това исково производство на липсващия длъжник му се назначава "особен представител" – адвокат, който да защитава правата му.

Сега съществуващото правило обаче първо натоварва дружествата, които завеждат по стотици дела на ден, с огромни разноски: освен съдебните такси, те трябва да внесат и пари за експертизите, които обикновено се назначават по такива спорове. Както и за възнагражденията на особените представители, които бранят една голяма част от длъжниците им.

Но това не е най-страшното, защото ако спечелят делата – всички авансово платени суми ще им бъдат възстановени от съдебните изпълнители.

По-лошото е, че все по-често кредиторите започват да губят делата си – именно заради особените представители. Защото това са адвокати, които си вършат работата така, както са длъжни по закон. Те правят (от името на длъжниците) всички възможни възражения за неравноправни клаузи в договорите, за недоказани вземания, за неправилно изчислени задължения, за изтекла давност… Въобще особените представители "затрудняват" кредиторите в максимална степен. И понякога успяват дори да им съборят исковете. Така, за  няма и две години (защото този ред за защита на длъжниците бе въведен през 2017-та),  стотици хора не само не бяха "осъдени без да разберат", а дори напротив – те спечелиха делата, заведени срещу тях, пак без да разберат.

С поредната поправка в ГПК, внесена за обсъждане в Народното събрание обаче този ред се променя. Като се дава възможност кредиторите да си вадят заповед за изпълнение и изпълнителен лист и срещу длъжниците, които не могат да бъдат открити – без да установяват вземанията си по съдебен ред.

В замяна, съдът ще следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договорите – но само толкова. Отделно на длъжниците се дава възможност за възразят и да спрат принудителното изпълнение тогава, когато разберат за него. Само че делата вече ще се водят за тяхна сметка – т.е. те ще заплащат такси и разноски, за да установяват, че не дължат парите, които им се търсят принудително.

Промяната напълно устройва "Топлофикация София". А и не само нея – тя устройва всички дружества-монополисти, фирмите за бързи кредити и колекторите, които най-често прибягват до заповедните производства по чл. 410 от ГПК.

"Провеждането на исково производство при действителна липса на възражение от страна на длъжника ненужно забавя кредитора при удоволетворяване на вземането му. "Топлофикация София" ЕАД подкрепя тази законодателна промяна. Дужеството има огромен брой неизправни длъжници, срещу които се налага да образува съдебни производства. Голям е броят на гражданските дела, по които дружеството е ищец и длъжниците биват уведомявани именно по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК и дружеството ни получава указания от съда да предяви установителен иск. Това само по себе си е свързано с ангажиране на голям ресурс от служители. Исковите производства имат различна продължителност, зависеща от поведението на страните в процеса. Считаме, че предвижданата промяна ще намали сроковете, в които кредиторите ще събират вземанията си от неизрядни длъжници. Нещо повече – това би спестило разходи за последващи съдебни такси и разноски, както и начисляването на големи лихви през тези дълги периоди за удоволетворяване на вземанията…", пишат до Народното събрание от столичната "Топлофикация".

Очаква се разглеждането на измененията в ГПК на второ четене в правната комисия да започне още идната седмица. Вече има индикации, че депутатите разбират, че новата разпоредба в чл. 415 от ГПК май няма да се хареса на избирателите – а това не им изглежда добре, особено преди избори.

Има и един  "смекчен" вариант на измененията в чл. 415 от ГПК, внесен от депутата Христиан Митев между първо и второ четене на проекта. Митев предлага да се запази досегашният ред и задълженията да се доказват в исково производство, но само в случаите, в които призовкарите установят, че длъжниците действително не живеят на адресите, които са посочени в базите данни за населението. Но не и ако живеят там и просто се крият….

Какво в крайна сметка ще се приеме обаче зависи единствено и само от депутатите.

Сега действащият текст на ГПК:

Чл. 415. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Проект за изменение на чл. 415 от ГПК, приет на първо четене:
1. В ал.1 т.2 се отменя
2. Ал. 2 се отменя
3. В ал.3 думите "и 2" се отменят

Предложението на Христиан Митев:

Чл. 415 ал.1 , т.2 се изменя така:
2. Когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5, но само при хипотезата на чл. 47, ал.1, изречение 4" (когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението).

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст