Правителството одобри издигане на кандидатурата на България за седалище на Европейския орган по труда. Обсъждането на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на новата структура започна през март 2018 г. в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Очаква се новата структура да стартира своята дейност до края на 2019 г. Целта на този нов орган е да оказва подкрепа на държавите членки при прилагането на законодателството на ЕС в областта на трансграничната трудова мобилност и координацията на системите за социална сигурност, включително свободното движение на работници, командироването на работници и силно мобилните услуги. С дейността си институцията ще осигури прозрачност за предприятията по отношение на местните трудови стандарти в целия вътрешен пазар.
Със създаването на Европейски орган по труда се интегрират съществуващите структури и инструменти на Европейския съюз в областта на трансграничната трудова мобилност и координацията по въпросите на социалната сигурност.
Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер за пръв път предложи създаването на европейски орган по труда в речта си за състоянието на Съюза пред Европейския Парламент на 13 септември 2017 г.: "Трябва да гарантираме, че нов европейски орган с контролни и правоприлагащи правомощия ще осигурява прилагането на всички правила на ЕС относно трудовата мобилност по справедлив, прост и ефективен начин. Изглежда абсурдно да имаме банков орган, който да следи за спазването на стандартите в банковата област, а да нямаме общ орган по въпросите на трудовия пазар в рамките на нашия единен пазар4, каза той.
Около 17 милиона европейски граждани понастоящем живеят или работят в друга държава от ЕС — двойно повече, отколкото преди десет години. Европейският съюз е развил значителен корпус от законодателство за регулиране на различни аспекти на мобилността, включително командироването на работници и координацията на социалното осигуряване. Въпреки това ефективното прилагане на правилата на ЕС в държавите членки изисква структурирано сътрудничество и обмен между компетентните национални органи, както и ресурси за общи дейности, като например организиране на съвместни инспекции или обучение на национални служители, за да могат да обработват трансгранични случаи.
