Един анализ на Института по пазарна икономика уцели в десетката. Той поставя въпроса каква е ползата от купищата административни структури, създадени още преди години. Тогава това може и да е било наложително, но впоследствие никой така и не е пожелал да отчете резултатите от съществуването им , камоли да потърси отговорност за свършеното и несвършеното от техните ръководители.
Такъв пример е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол .Авторът на изследването Петя Георгиева констатира, че тя се е появила под давлението на политически импулс и е заживяла свой живот – безцветен, безотговорен и безперспективен. Създадена е в далечната 2002-а , когато е приет нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Чрез него цялата дейност по продажбата на държавното участие в предприятията е съсредоточена в Агенцията за приватизация, с изключение на приватизацията на общинска собственост, която е определено да извършват общинските съвети или определени от тях органи. Отрасловите министерства запазват ролята си на принципал и представител на държавата като собственик на държавното участие в капитала на дружествата. Водеща задача на Агенцията е да следи и контролира изпълнението на задълженията на новите собственици, поети с приватизационните договори за продажба на държавните предприятия. През 2010-а с промяна на Закона тя вече става Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, която се превръща в единен орган за осъществяване на приватизационни продажби на държавни активи и осъществяваща следприватизационния контрол.
Този анализ е съставен след рутинното годишно приемане на отчетите за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017-а и за първото полугодие на 2018-а , които са били приети от парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм (на 10-ти април).
Направен е извод, че в последните години дейността й е все по незабележима и незначителна. В същото време, хората които работят там редовно си получават заплатите. Доколкото става дума за значима и сравнително голяма държавна структура , бюджетът ѝ също не е за подценяване. За 2019-а, той е в размер на 3 479 100 лв., като само планираните разходи за персонал са 2 172 900 лв или 62.5 на сто. Тук хлябът си изкарват 65 човека, чиято дейност е разпределена в пет дирекции: „Правна“, „Финансова“, „Сделки“, „Контрол“ и „Административна“, както и два отдела.
Как обаче се развиват структурата и резултатите от нейната дейност във времето? Отговорите на този въпрос е потърсен в анализа на Института. Той е изготвен на база на официалните данни от самата Агенция. Така например в материала се коментират резултатите от дейността за приватизация на държавните предприятия, тъй като съгласно Закона, миноритарните участия на държавата се считат за директно обявени за приватизация, докато за предприятия, в които държавата има мажоритарна собственост, агенцията следва изрично да вземе решение и да стартира приватизационна процедура.
В закона специално са указани поименно предприятия, неподлежащи на приватизация – забранителният списък към момента е доста дълъг и включва 178 предприятия, между които и държавни летища, пристанища, дружества за ВиК и други.
По данни на Агенцията към края на ноември 2018-а натрупаните финансови приходи от извършената приватизация на държавни предприятия са общо 18.7 млрд.лв. От тях 7.2 млрд. са под формата на договорени инвестиции.
Този финансов ефект, логично, не е равномерен във времето . След 2008 г. (с малки изключение през 2011 и 2012-а)] приватизационни сделки и сериозни приходи от приватизация на практика липсват. Според доклада на самата Агенция за 2018 –а, малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани именно към края й.
Финансовите резултати от дейността на самата агенция / според консолидираната фискална програма и според отчетите на самата агенция/ са далеч от впечатляващи. Много слаби са приходите за периода след 2013 година.
През 2018-а Агенцията за приватизация осъществява 14 приватизационни продажби, от които 2 продажби на пакети от акции от капитала на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие, една сделка за обособена част и 11 сделки за имоти-частна държавна собственост. През последните години основната дейност на Агенцията е насочена към извършване на сделки с имоти – държавна собственост – дейност, приближаваща се само по допирателната към истинската причина за съществуването й.
Що се отнася до дейността й в областта на приватизацията, тя според анализа приближава критичния минимум . Към 31 декември миналата година, според собствения план на Агенцията ресурсът й от подлежащи на приватизация обекти се състои от 7 бр. пакети акции (дялове, представляващи дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала, 57 бр. пакети от дялове, собственост на държавата в капитала на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие и 157 бр. обекти, представляващи имоти-частна държавна собственост и имоти с предоставени права на управление на ръководители на държавни ведомства (МВР, МВнР, МФ, МЗ, МЗХГ и БАБХ), за които има предложения за приватизация.
Що се отнася до оценка на дейността на Агенцията по следприватизационния контрол, която специфична и изисква стриктен контрол върху сделките по приватизация и задълженията, поети с договорите по тях. Тези задължения са свързани най-вече с проверките за поддържане на трудова заетост, задължения за погасяване на дългове и задължения за инвестиции. За какъв контрол обаче говорим, когато откровеното погазване на приватизационния договор само за „Булгартабак“ например , така си остана и без никакви последствия…?!
В анализът ясно се посочва, че контролната дейност на агенцията „не е особено впечатляваща“. Липсата на значими резултати дава основание да се зададе въпросът с какво са заети експертите на агенцията и доколко ефективно са ангажирани в процеса по контрол?
Общи взето в този аспект, и тази година иде реч само за …планове. От Агенцията са поели ангажимент да осъществят следприватизационен контрол върху изпълнението на задълженията, поети с приватизационните договори за продажбата на 30 дружества. Очаква се да бъдат изпълнени следприватизационните задължения при около 25 обекти. Какви ще бъдат резултатите, ще стане ясно следващата година.
