Ежегодният конкурс за Наградата „Джон Атанасов“ на президента Румен Радев започва днес. Конкурсът носи името на световноизвестния изобретател от български произход Джон Атанасов – създател на първия електронен цифров компютър с регенеративна памет.
От началото на инициативата през 2003 г., Наградата „Джон Атанасов“ се връчва на изявили се в световен мащаб млади български учени и изследователи в областта на компютърните науки. Сред лауреатите на президентската награда са ръководители на изследователските центрове на водещите в света в областта на компютърните науки научно-изследователски институти и мултинационални компании.
Участниците в конкурса за наградата през 2019 г. ще се съревновават за отличия в следните категории:
1.Награда „Джон Атанасов“ на Президента на Република България;
2.Две Грамоти „Джон Атанасов – Ученици и техните преподаватели“ – първата за успехи, постигнати през годината от екип ученик-преподавател в международните олимпиади по информатика и втората за успехи, постигнати през годината от екип ученик-преподавател в международните олимпиади по информационни технологии;
3.Грамота „Джон Атанасов – за проект с голям обществен принос“;
4.Грамота „Джон Атанасов – за дебютен пробив в областта на компютърните технологии“.
Носителите на Наградата и Грамотите „Джон Атанасов“ се определят от жури, съставено от водещи в областта на компютърните науки учени и експерти.
Компютърната индустрия започва да се развива с ускорени темпове след навлизане на електричеството и особено след 1930. Към 1940 година основните производители на изчислителна техника са IBM, NCR, RCA, Bell Labs и др. В края на 1939 г. IBM и NCR създават първите електронни сметачни машини, но те остават само като опитни образци и нито една фирма не поема риска да създаде търговски продукт. В своите мемоари Атанасов пише: „Аз считах, че механичният подход ще бъде по-стабилен, но електронният подход ще бъде по-гъвкав. Този случай беше от особено значение, защото аз възнамерявах да използвам електронни лампи и тези лампи се считаха за доста ненадеждни“. Освен това съществуват редица изчислителни машини с военни приложения, за които се знае съвсем малко или пък се обявяват публично много по-късно (например свързаните с криптоанализ Colossus в Англия и машинате на NCR (N-530) в САЩ, все още обвити в секретност). Признанието за приноса на Атанасов като компютърен пионер идва като страничен резултат на съдебните дела, в ущърб на патентите и предходната слава на ENIAC, и затова се приема нееднозначно. Например при честването на 50 години от създаването на ENIAC името на Атанасов не е споменато. Продължава да остава нерешен спорът „кой е изобретил първия електронен компютър?“. Според Ричардс и Бъркс Атанасов е „баща на електронния компютър“, според други автори компютърът такъв, какъвто го познаваме днес, е резултат на приноса на мнозина компютърни пионери.
Името на Атанасов нашумява при делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp в окръжния съд в Минесота, в което Honeywell обвинява Sperry Rand в патентна измама и монополни практики. Решението по това дело (1973), обявяващо патента на ENIAC за невалиден, става повратен момент в развитието на компютърната индустрия. Съдът потвърждава, че компаниите от бранша за производство на електронни цифрови компютри не дължат отчисления за ползването на патент. Като съпътстващ резултат Атанасов и компютърът АВС, напълно забравен към онзи момент, придобиват обществена известност. Колежът в Айова, който междувременно е станал университет, предприема стъпки за популяризиране на идеите на Атанасов и Бери и компютъра АВС като един от най-ранните образци на електронен компютър. Въпреки изхода на делото, Атанасов не получава никакви материални облаги от изобретението си.
Друга последица от делото е последвалата поправка на патентния закон на САЩ от 1973 г., с която се инкриминират тайните фирмени споразумения с цел манипулиране на пазара
